Юлия Сабо
Курбе, Домие, Мьоние (4)

Константен Мьоние
(1831–1905)

Роден е в Етербек близо до Брюксел. По-големият му брат е гравьор на мед, който репродуцира творби на Рубенс, Йорданс и други фламандски художници. Той е първият учител на Константен, той го въвежда в изкуството. По-късно младият художник продължава редовното си художествено образование в скулптурния отдел на Брюкселската академия, след което работи в ателието на академика Фрайкин, изпълняващ поръчки за паметници. Към средата на петдесетте години Мьоние изживява едно голямо естетическо вълнение, което му разкрива нови пътища в живота. В Брюксел показват на изложба „Каменотрошачи“ на Курбе, както и някои творби на Миле и Домие. От този момент нататък интересите на Мьоние се насочват към живописта. В 1857 година той рисува първата си картина — болнична сцена, изпълнена в тежкия, мрачен и старомоден живописен маниер. Заедно със своя приятел, художника Де Гру, той тръгва да търси сцени не толкова от привлекателния светски живот, колкото от всекидневието на крайградските фабрики, болници и бордеи на бедняците. Двамата не се плашат дори от теми, будещи отвращение и ужас. Така за тях реализмът първоначално се свежда до избора на сюжета, а изразните им средства се нагаждат към съществуващите по това време академични схеми. Между другото обаче наблюдението на многобройни сцени от всекидневието ги насочва към ново опознаване и отразяване на движението и формите на живото човешко тяло.

От 1880 година нататък в картините на Мьоние се появяват по-светли петна, чувствува се и влиянието на импресионизма. От 1886 година той отново се посвещава на скулптурата. Отдалечавайки се от академичните методи, усвоени на младини, той си избира за образец един от най-талантливите съвременни френски скулптори — Огюст Роден, с когото е добър приятел. По това време френският скулптор е постигнал вече значителни резултати, откривайки нови взаимоотношения между формите и движенията на човешкото тяло и играта на светлината. Формите на Мьоние са по-твърди, фигурите му са по-груби и сурови, но затова пък той преднамерено използува характерните черти на пресъздавания тип, за да изрази точно своя художествен замисъл. Първата му по-значителна скулптурна творба е „Леяр“ — една необичайна за времето си тема. Фигурата е изваяна с добре разчетена простота, изградена е на чисто пластични принципи, качество, което несъмнено повишава художествената й стойност. Тази творба не прилича на салонните, грациозни статуетки, а по-скоро формулира на пластичен език идеите от произведенията на Зола и Горки. Основният замисъл в творбите на Мьоние е прославата на труда, почитта към трудещия се човек. Неговият шедьовър в скулптурата е един монументален паметник, посветен на трудовата дейност на човека, висок 9 метра, издигащ се над четириъгълна основа 12 x 15 метра. От четирите страни са изработени човешки фигури, по-високи от човешки ръст, свързани в сцени, символизиращи земеделието, промишлеността, мореплаването и миньорството. Централно място на предния план заема статуята, олицетворяваща майчинството, а върху постамента на върха — могъщата фигура на Сеяча. Към този паметник Мьоние изработва много допълнителни фигури с големи размери, прави етюди и завършени статуи на работници от почти всички отрасли. Творбите му са изваяни в движение така, както са наблюдавани в живота по време на работа, в просто облекло и с работните им инструменти. Мьоние добре познава възможностите на бронзовата скулптура, във фигурите му се чувствува ритъмът на движението, ефектите на светлосянката. В изкуството му намират израз многобройни алегорични и литературни елементи, изявени с богатите изразни средства на скулптурата. Мьоние си спечелва признание в редица изложби и умира като прочут в цяла Европа скулптор през 1905 година.

Докер. Бронз, 220 см. Будапеща, Музей за изящни изкуства.

Яката мъжка фигура, доста по-висока от естествен ръст, представя пристанищен работник — докер, човека на най-тежкия физически труд. По време на работа той се е изправил за миг с ръце отпуснати на хълбока, в очакване да получи следващия товар. Тежестта на тялото му пада върху единия крак, другият е пристъпил напред, бедрото му е леко извърнато встрани, с което скулпторът търси да скрепи правдоподобно наблюдаваната фигура — чрез отдавна познатия в скулптурата класически „контра пост“.

Глава на леярски работник. Бронз, 48,3 см. Будапеща, Музей за изящни изкуства.

Пред нас е смело изваяният бюст на задъхан, запотен леярски работник. Изразът на лицето, издутите форми на напрегнатите мускули, дъгата на полуотворените устни са предадени с драматичен замах. От грубите черти на този работник ни облъхва с героична сила емоционалният живот на страдащия и тържествуващ човек.

Леяри. Гипсов релеф към бронзов барелеф. Берлин, частно притежание.

Тази композиция е изработена за паметника „Трудът“. Тя изобразява най-напрегнатия момент в леярската професия — изваждането на отливките от пещта. Голите по кръста, с напрегнати мускули фигури са изваяни свободно и леко, обстановката е подсказана само символично. Тази творба не е илюстрация на трудовия процес, а по-скоро израз на почит към извършваната от хората тежка и важна работа. Труда на хората скулпторът причислява към достойните за възхвала човешки дела.

Косач. Бронз.

Изобразен е косач по време на работа. Приведената и пристъпваща напред фигура е хванала косата в мускулестите си ръце, като наклонът на тялото се уравновесява от острия диагонал на дръжката на косата. Прави впечатление движението на торса и крайниците, хармонизирани в цялостната композиция на тази бронзова скулптура с необикновено смел замах и изразни средства.

Конник. Бронз.

Скулптурата изобразява ездач, водещ коня си на водопой. Изваяна е с натуралистична разработка на детайлите върху постамент, наподобяващ естествената среда. Младият мъж се придържа с дясната си ръка за гривата на коня, лявата почива на хълбока. Меките, вълнообразни форми на тази скулптурна група, загадъчното и мечтателно настроение, което тя излъчва, ни напомнят стила на епохата от края на миналия век — сецесиона.

Ковач. Бронз.

Фигура на млад ковач, стъпил върху постамент с волска глава. Тежкият чук не се размахва за удар, мускулестите ръце са отпуснати. Ковачът е само символ на своята професия. Работната му престилка е леко нагъната и пада на меки дипли по тялото му. Изразът на лицето му е замислен, мечтателен, подсказва богат вътрешен живот. Хармонията и лиризмът на тази скулптура ни говорят, че за Мьоние работникът е не само интересна тема и нова пластична задача, а същество, което той наблюдава с дълбоко съчувствие, чиито проблеми той споделя и което е достойно да бъде поставено на пиедестал за прослава на човешкото достойнство и равноправие.