Ерньо Мароши
Джото, Лоренцети, Мазачо (3)

Пиетро и Амброджо Лоренцети
(около 1280–1348)

Сведенията, достигнали до нас за двамата майстори от Сиена, са доста оскъдни и рождените им дати са само приблизителни. Под опустошените през 18 век фрески в сиенската болница Санта Мария дела Скала, рисувани през 1335 г., са отбелязани техните имена, от което разбираме, че те са били братя. Навярно по-възрастният е Пиетро, за когото имаме данни от 1306 година. Сведенията за техния живот и творчество черпим от запазените бележки, записки, хроники и надписи на творбите им, но въпреки това около тях остават доста спорни и неизяснени неща. И двамата са тясно свързани с традициите на сиенската живопис — особено с Дучио — ползували са се от постиженията на Джото, а освен това се забелязва и взаимно влияние между тях, въпреки че като творци двамата братя са се развивали в различни направления.

Установено е, че първата творба на Пиетро — олтарните двери в църквата Санта Мария деле Пиеве в Арецо — датира от 1320 година. Тази му работа вероятно е била предшествувана от олтара на флорентинската църква Санта Хумилитас, датата, на чието изпълнение не е установена.

В тези две произведения на Пиетро Лоренцети се забелязват елементи, напомнящи живописния стил на Дучио, както и влиянието на Джото. Следователно би трябвало да вярваме на намерените хроники от това време, според които Пиетро е работил като ученик на Джото през първото десетилетие на века. Точно установено е, че през 1329 г. той е работил над фреските в църквата на кармелитския орден в Сиена. Сцените, взети от историята на ордена, напомнят Джотовия маниер на пространствена живопис, но наред с това се чувствува и индивидуалният почерк на художника. През двадесетте години на века Пиетро се заема с изписването на цикъл стенописи в Асизи, чиято тема са Христовите страдания, изобразени с голям замах и чувство за драматизъм.

Първите сведения за дейността на другия брат — Амброджо — ни дава надписът на рисуваната от него Богородица в манастира Вико край Флоренция (1319 г.). Според по-късни данни той постоянно се е местил от Сиена във Флоренция и обратно. В 1327 г. бива приет за член на сдружението на флорентинските лекари и аптекари и вероятно е останал във Флоренция до 1332 година, когато рисува олтарните двери на църквата Сан Проколо.

Данните от фреските на сиенската болница Санта Мария дела Скала свидетелствуват, че през 1335 г. братята Лоренцети са работили в родния си град Сиена. Някои от най-значителните си произведения те са създали в катедралата на града. От втората половина на тридесетте години Амброджо се заема с живописната украса на Палацо Публико (Общинския дворец) в Сиена. Създадените тук фрески, пресъздаващи моменти от историята на Рим, са унищожени; запазени са само фрагменти от седящата на престол Богородица и символичните изображения на Доброто и Лошото управление, останали в заседателната зала на общината.

През четиридесетте години на века имената на двамата братя се срещат все по-често в хрониките. Знае се, че и двамата са били уважавани граждани на Сиена и че през 1347 г. Амброджо Лоренцети е бил член на общинския съвет. Сведенията на хрониките за Пиетро се отнасят до деловия му живот; неговите покупки-продажби по това време показват, че той е бил заможен човек. Известията за двамата братя секват внезапно през 1348 г., когато в цяла Италия върлува чумна епидемия — вероятно е нейна жертва да са станали и братята Лоренцети.

С творчеството на двамата Лоренцети почти приключва дейността на голямото поколение тоскански живописци от епохата на „треченто“. Техните художествени постижения са твърде различни по характер. И двамата започват творческия си път, изхождайки от сиенските живописни традиции, но докато Пиетро отвъд школата на Джото се насочва към детайлния, повествователен стил, Амброджо търси нови композиционни решения и пространственост в творбите си, като по този начин продължава традицията на Джото.

Пиетро Лоренцети:​Снемане от кръста 1320–1330 г. Фреска. Асизи, долната църква Свети Франциск.

В този малък стенопис фигурите са обединени от общо движение. Натежалата горна част на Христовото тяло се поддържа от стоящия по-високо Йосиф. Йоан е прегърнал краката, а приведеният по-долу Никодим се мъчи да извади гвоздея, който все още приковава крака на Христос към кръста. Фигурите се издигат пирамидално, но напрегнатото движение до известна степен нарушава равновесието на композицията. Обзетите от горестна скръб слаби фигури сякаш са свързани от едно общо чувство. Масата на телата играе второстепенна роля в композицията, доминира движението, играта на наклонените, пресичащи се и успоредни линии.

Пиетро Лоренцети:​Сънят на Исак 1329 г. Темпера, дървена плоскост, 38 x 45 см. Сиена, Пинакотеката.

Това малко дървено табло принадлежи към долния ред на иконостаса в кармелитската църква в Сиена. На спящия Исак се явява ангел, който му известява раждането на неговия син, пророк Илия — бъдещият патрон и закрилник на кармелитския орден. Тази новина е написана на папируса в ръцете на ангела. Сиянието и хармоничното съчетание на багрите изпълва творбата с ведро и приятно настроение. Прави впечатление стремежът на художника да изпише всеки детайл, да предаде точно архитектурата на сградата, да изрисува всяка плочка на пода, завивката, окачената кърпа и може би с това да подчертае убедителността на замисъла си.

Амброджо Лоренцети: Доброто управление (детайл) 1338–1339 г. Фреска. Сиена, Палацо Публико (Общинският дворец).

На голяма площ върху двете насрещни стени в заседателната зала на сиенската община художникът увековечава в символични фигури представите на онова време за Доброто и Лошото управление — образи, от които властите на града „трябва да се поучават“. Тази женска фигура с венец на главата и маслинено клонче в ръка, спокойно отпуснала се върху възглавниците, олицетворява мира. Под леките дрехи формите на тялото са плътни и жизнени и напомнят изкуството на античния Рим.

Амброджо Лоренцети: Резултатите от доброто управление (детайл 1) 1338–1339 г. Фреска, Сиена, Палацо Публико (Общинският дворец).

Тази фреска е част от същия стенопис за Доброто и Лошото управление. Ако управлението на града е добро, гражданите му ще бъдат заможни и щастливи — ето темата и същевременно поуката от изображението. Показаният като образец град е самата Сиена с нейните градски стени, кули и криволичещи улици. През градската порта са пристигнали селяни с мулета, натоварени със стоки за пазара, пастир води стадото си, дюкяните са пълни, в работилниците кипи скромен, съзидателен труд, учителят спокойно изнася своята беседа. Погледнатият от птичи взор град е спокоен, богат и щастлив.

Амброджо Лоренцети: Резултатите от доброто управление (детайл 2) 1338–1339 г. Фреска. Сиена, Палацо Публико (Общинският дворец).

Доброто управление дава своите резултати и вън от града. Тръгналите на лов във весело настроение богати граждани срещат запътените към града селяни. От цялата картина лъха ведрина и жизнерадост, хората са бодри и щастливи, докъдето стига погледът се ширят плодородни орни земи и лозя. Композицията е единна, хармонична по колорит, без контрасти и начупени перспективни елементи.

Амброджо Лоренцети: Кърмещата Богородица. Около 1340 г. Темпера, дървена плоскост, 90 x 45 см. Сиена, Семинария Свети Франциск.

В тясната, завършваща клинообразно композиция фигурата на Богородица е умело съчетана с наклоненото встрани тяло на детето. Майката обгръща с любящ поглед жадно сучещия Младенец. Пропита с много нежност, творбата изразява най-съкровени човешки чувства. Изкусната игра на линиите и хармонията на огнените багри се свързват органично с плътното изображение на двете фигури. Картината е изписана с голяма вещина и говори за зрелия замисъл и живописното майсторство на художника.