Ида Бобровска
Давид, Енгр, Дьолакроа (3)

Жан-Огюст-Доминик Енгр
(1780–1867)

Колкото Давид се увлича в политическите борби, толкова Енгр страни от тях. Той не взема участие в политическия живот, защото житейските му интереси имат съвсем друга насока. Тази му политическа незаинтересованост проличава в цялото му творчество, в което напразно бихме търсели произведения от рода на „Клетвата на Хорациевци“ на Давид или „Клането в Хиос“ на Дьолакроа.

Изкуството на Енгр, което обикновено отнасят към късния класицизъм, всъщност намира място в преходния период между класицизма и романтизма. Енгр винаги се представял за класик и наистина бил такъв, но не от порядъка на Давид. Една от причините за това е, че той не могъл да устои на все по-засилващото се духовно течение на своето време — на романтизма. Неговото изкуство, както ще проличи по-нататък, е силно повлияно от това течение. Във френската живопис на 19 век мястото на Енгр се определя най-ясно от личното му отношение към Давид и Дьолакроа.

Той се опълчвал срещу Давид, защото не се съгласявал с художествените му принципи, а в същото време смятал Дьолакроа — големия майстор на романтизма — за свой смъртен враг, защото в изобразителното изкуство отдавал прекомерно значение на баграта.

Енгр започва да рисува още в детските си години, продължава образованието си в Париж и го завършва като ученик на прочутия майстор Давид. Още в началото на века, в 1800 година, той е вече признат, самостоятелен и самоуверен художник, който изобщо не се съгласява с изкуството на своя учител. Затова заедно с неколцина свои съмишленици той напуска ателието на Давид и основава собствена школа. Причината за този разрив между майстора и неговите ученици се крие в променящите се вкусове на времето. Образец на класическия идеал вече не е римското изкуство, а Рафаел, големият майстор на италианския Ренесанс. Енгр и неговите привърженици съзнателно търсят нещо ново, нещо по-добро. Искат да се освободят от сковаващите, твърди схеми на римската школа, които са много популярни в кръга около Давид.

По тема и трактовка произведенията на Енгр издават еднакво влиянието на класицизма и романтизма. Неговият класицизъм едва напомня класицизма на Давид, от който, както споменахме по-горе, той се стреми да се отдели. Ала Енгр не става и романтик, не се очертава като фигура на романтичното направление, защото, за разлика от Дьолакроа се стреми към съвсем други художествени цели. Неговата страст е изисканият, точен, плавен рисунък, който в щастливо съчетание с културата на багрите свидетелствува за гениално майсторство и изящен вкус — и който невъздържаните романтици пренебрегват. В творчеството му се редуват класически, митологични и романтично-исторически теми, но също така срещаме и сюжети от загадъчния свят на Изтока. Картините му на митологични и исторически теми са театрални и изкуствени, за съвременния зрител малко странни и студени. Те напомнят творбите на Давид, но им липсва убедителната сила и героичният размах на майстора на класицизма.

Дълбока и трайна следа оставя портретното творчество на Енгр, който в този жанр заема челно място в изобразителното изкуство на 19 век.

Рисунъкът е най-важният изобразителен елемент в изкуството на Енгр. Според него онова, което е екипирано добре, не може да се оцвети лошо. Той скицира всичко и по всяко време, прави за картините си безброй подготвителни скици — етюди. Този рисунъчен, линеарен елемент е извънредно характерен за стила на Енгр. Опростените форми и линеарният елемент характеризират и портретните му творби. Това означава, че при изграждането на портрета той рисува лицето, ръцете, облеклото, контурите на по-обемистите форми с опростени и чисти линии. Едва тогава, след изключителния майстор на рисунъка, се появява живописецът Енгр, който с изтънчен и блестящ художествен похват, с необикновена чувствителност към баграта оцветява портрета с тонове, отговарящи на опростените контури и форми. Именно в тази простота се крие изключителността на Енгровото портретно майсторство. Никой не е рисувал като него — така просто и едновременно с такава убедителна и нюансирана характеристика на образа. С необикновен усет той намира най-изразителната поза на модела, с голяма вещина моделира тъкани, коприна, кадифе, дантели и накити. Неговото творчество бележи върха на буржоазното портретно изкуство през 19 век.

Автопортрет на 24-годишна възраст 1804 г. Масл. бои, платно, 78 x 62 см. Шантий, Музей „Конде“.

Застанал пред статива, с креда в ръка и обърнато към зрителя лице, Енгр се изобразява в разцвета на своята младост и творческо развитие. С решителния и целеустремен израз на добре оформеното лице и с буйната коса той привлича и печели симпатията на наблюдателя. Въздействието на изписания с широк замах образ се засилва от моделираните с богато въображение кожена връхна дреха и бяла риза.

Наполеон като първи консул 1804 г. Масл. бои, платно, 226 x 144 см. Лиеж, Музей за изящни изкуства.

Между другото художникът е увековечил и Наполеон при изпълнение на служебната му дейност. Портретуваният е представен в момента, когато става от тежкото кресло и сочи с дясната си ръка документа, лежащ на масата. Лявата ръка е втикната в сюртука с типичния за Наполеон жест. От прозореца зад консула се открива изглед към града. В картината доминират зелени, тъмносини, златисти тонове и червеният цвят на Наполеоновото облекло. Очевидно това платно е замислено като репрезентативен портрет, но тази репрезентативност не се удава на Енгр. Фигурата на Наполеон е изобразена сполучливо и изразително, но самата поза не е уловена много добре. По-късно Енгр портретувал Наполеон и като император, но нямал същия успех; картината му прилича по-скоро на грижливо нарисувана посредствена театрална постановка.

Госпожица Ривиер 1805 г. Масл. бои, платно, 100 x 70 см. Париж, Лувър.

В центъра на картината е изправена грациозната фигура на младо момиче, облечено в бяло. Зад него се разстила мирен пейзаж с нисък хоризонт, прорязан от тихите води на река. Главата, шията и раменете на момичето се открояват върху синьото небе сякаш изваяни с един замах на четката. Миловидното лице и гъстата кестенява коса са моделирани просто, изящно подчертани от майсторския рисунък на модната бяла рокля и преметнатата през ръцете бяла кожа. Червените устни и тъмножълтите ръкавици леко освежават нежните, бледи тонове на картината. Това е един от трите портрета, рисувани за семейство Ривиер през 1805 година. Те се смятат за начало на блестящата кариера на Енгр като портретист.

Мадам Дьовосе 1807 г. Масл. бои, платно, 80 x 62 см. Шантий, Музей „Конде“.

Грациозна млада жена в тъмна рокля с ръце, положени в скута, е седнала в голямо виолетово-розово кресло, обшито със златен бордюр. На шията й има огърлица, в ръцете си държи ветрило, а лявото й рамо е покрито със светлокафяв шал с бродерия. Острите, чисти контури се открояват рязко върху червеникаво кафявия фон, който с изящните си нюанси доминира в платното. Художникът допълва тънката моделировка на лицето и ръцете с едва забележими сенки. Тази характерна за ранните му портрети сдържана простота по-късно отстъпва място на склонност към претрупаност, към накити и скъпи тъкани и към представяне на модела не само в обикновено кресло, а сред богато подреден интериор.

Портрет на баронеса Ротшилд 1848 г. Масл. бои, платно, 142 x 101 см. Париж, частна сбирка.

Изобразена е привлекателна млада жена, седнала на тъмнокафяво канапе пред зелен фон. Приведена малко напред, тя се е облакътила на коленете си и държи затворено ветрило в ръка. Над разкошното, широко изрязано деколте на роклята грациозно се очертават раменете й и гъстата коса, украсена с пера. Скъпата тъкан на роклята се разстила плавно върху канапето. Както богатата, разкошно изписана материя на дрехата, така и моделираните с прости изразни средства лице, рамене и ръце подчертават правдивата характеристика на образа. Енгр е нарисувал портрета на елегантната баронеса с обичайната си изтънченост и виртуозност.

Къпещата се Валпенсон 1808 г. Масл. бои, платно, 144 x 97 см. Париж, Лувър.

Голяма част от полето на картината е заето от седнала гола женска фигура, обърната с гръб към зрителя. Вляво от нея пада на богати гънки завеса, зад която се вижда банята. Главата на жената е обвита в бял тюрбан на червени ивици. Мотивът на голата женска фигура, гледана откъм гърба, преследва Енгр през целия му творчески път. Тази картина е най-сполучливата от всички. Изящните тонове, хармонията на плавните и чисти линии, прекрасно изваяната фигура на къпещата се ни подсказват, че се намираме пред един от шедьоврите на художника. Тази творба е не само бисер в творчеството на Енгр, но и най-хубавото голо женско тяло във френската живопис през 19 век.