Юлия Сабо
Рубенс, Ван Дайк, Йорданс (4)

Якоб Йорданс
(1593–1678)

Неговият живот не е така разнообразен, както жизненият път на прочутите му съвременници. Подобно на Рубенс и той става ученик на Адам ван Ноорт. Майсторът обича старателния младеж и когато го приемат в гилдията „Свети Лука“, му дава дъщеря си за жена. През 1621 г. двадесет и осемгодишният Йорданс наследява своя тъст и застава начело на гилдията. Той работи в голямо ателие и покрай верските поръчки негов любим жанр са битовите картини и портретите. Разказва със сочен глас и хумор историите на гръцката и римската митология, които пресъздава като разиграли се по полята и бюргерските домове на Фландрия случки. Боговете и героите му са яки фламандски бюргери и селяни, а богините и нимфите — здрави и снажни девойки. Той обича да изобразява и народните предания, да увековечава стари обичаи и празнични веселби. Доминиращи черти в неговите портрети са жизнерадостта, охолството и здравето. Богатите фламандски бюргери обичат да се виждат изобразени на такива платна.

През тридесетте години на века Йорданс работи заедно с Рубенс. Голямото им общо начинание е една триумфална арка, която изработват за тържествените шествия в испанския двор. Върху нея се появяват както исторически, така и митологични, религиозни и портретни композиции. Йорданс прави и художествените украси за тържествата на ерцхерцога в Антверпен.

Неговите възгледи обаче далеч не съвпадат с мирогледа на опиянените хабсбургски съмишленици. От тримата майстори той е единственият, който зорко следи живота в холандската република и творчеството на тамошните живописци. Испанското политическо потисничество в своята родина той приписва по странен начин не на кралската власт, а на лековерния нрав на фламандския народ, който изцяло се е отдал на ядене и пиене. В няколко битови картини с почти язвителна шеговитост той разкрива фламандския начин на живот, буйните веселия, в които участвува и самият той, защото въпреки всичко обича своя народ.

По отношение на живописната форма Йорданс научава твърде много от Рубенс, чийто изискани принципи претворява в една по-всекидневна живопис, като по този начин се приближава към преднамерено простонародния Караваджо. (Не знаем със сигурност дали Йорданс е виждал творбите на Караваджо само в Рубенсовата сбирка или се е запознал основно с неговото творчество по време на пътуването си из Италия.) В своите натюрморти и в портретите, които рисува на старини, той пък възприема по-пуританския и безпристрастен стил на холандските живописци.

През 1671 г. художникът преминава тайно към антверпенското протестантско вероизповедание. И по това време продължава да изпълнява в своето ателие поръчки за големи олтарни табла, но портретите от последните му години, които стават все по-опростени и по-задълбочени, свидетелствуват за пуританските му възгледи.

Йорданс умира през 1678 г. в Антверпен.

Автопортрет между родители, братя и сестри. Около 1615 г. Масл. бои, платно, 178 x 138 см. Ленинград, Ермитаж.

Младият Йорданс се изобразява като син на многолюдно семейство. Той малко несръчно разполага изправените с лице към зрителя фигури, които излъчват преди всичко здраве и охолство. Станалата просто символ на плодородие негова майка, достопочтеният му баща и гъмжилото от деца пробуждат у него спомена за безгрижното детство. Чертите на младия творец — характерен е неговият поглед, устремен отвъд пределите на картината — говорят за изострено внимание и го открояват от групата.

Сатирът при селянина. Около 1620 г. Масл. бои, платно, 190 x 165 см. Будапеща, Музей на изящните изкуства.

Йорданс неведнъж пресъздава митологическата басня на Езоп. Той възприема просто като символ на епохата преданието за приказния селянин, който може да издухва от устата си наведнъж топло и студено и чиито обикновени познания слисват непохватния в света на хората горски сатир. Клатейки глава, той напуска топлия селски дом и предпочита мразовитата гора. Йорданс разказва историята с шеговит тон. Селянинът, който духа супата си, е представен с почти прекомерно окарикатурен израз на лицето, а сатирът е приятен стар философ с кози крака. Той с пръст се заканва на човека. Приковалата внимание жена с малкото дете, скрилото се под масата куче и изпъчилият се на огнището петел приятно багрят картината.

Христос между книжниците. Около 1620 г. Масл. бои, платно, 135 x 118 см. Париж, Лувър (наречена и „Четиримата евангелисти“).

Живописецът представя по необичаен начин библейската история. Трима яки брадати мъже и един младеж са се надвесили с напрегнато любопитство над голяма книга. По развълнувания израз на лицата им се чете радостта от познанието и разбирането на нещата. Тъй като на картината не се виждат никакви допълнителни изображения, а само четирите фигури, отначало дори за специалистите не е било ясно, че темата на композицията е познатата библейска сцена: „Дванадесетгодишният Исус в храма“. Художникът пренебрегва изцяло външните ефекти и характеризира фигурите само с обикновени човешки жестове. Изписаната с груби форми, ярки и силни багри картина свидетелствува за стремежа на епохата поновому да опознае религиозните чувства, поновому да тълкува Библията.

Семеен концерт 1638 г. Масл. бои, платно, 120 x 192 см. Антверпен, Кралски музей за изящни изкуства.

Композицията на картината, която представя весело домашно празненство, говори за сериозни живописни познания. Групата е разположена около маса. Бащата свири на гайда, двете деца на свирка, а бабата и дядото пеят с все сила. Само красивата млада майка мълчи — очевидно този малък семеен концерт е в нейна чест. В надписа на задния план четем поучителните думи на фламандска поговорка, която ни подканя да уважаваме семейните традиции: „Както пеят старите, така свирят младите“.

Богоявленско тържество (Бобеният крал). Около 1638 г. Масл. бои, платно, 160 x 213 см. Ленинград, Ермитаж.

Фламандците празнуват Богоявление с големи угощения. При странни обреди избират Бобения крал, който дължи еднодневното си царуване на сръчно намерено бобено зърно. Всички са длъжни да се подчиняват на неговите заповеди. Щом кралят пие, всички трябва да дигнат чаша. Йорданс изобразява момента, когато веселието е стигнало до връхната си точка. Кралят с бяла брада е хитър старик от света на приказките, а пияната, клатушкаща се компания вече вижда на главата му корона от чисто злато. И в изящно шлифованата чаша виното блести като злато.

Йорданс многократно рисува този сюжет, който много обича.

Портрет на мъж. Между 1660 и 1670 г. Масл. бои, платно, 98 x 74 см. Будапеща, Музей на изящните изкуства.

Йорданс рисува на старини този просто изграден от тежки, едри форми мъжки портрет. Според някои изследователи това е негов автопортрет. Изглеждащият на пръв поглед почти неприятен, затлъстял възрастен мъж, който гледа малко предпазливо изпод натежалите клепачи и е положил уморена ръка върху дръжката на стола, при по-задълбочено наблюдение има вид на човек, който много е видял, умее да мисли и дълбоко да преживява. Пред нас се разкрива една богата личност. Йорданс характеризира много пестеливо и обобщено. Вместо блестящи повърхности в картината се появяват тежки, тъмни форми, обмислено нанесени ясни и твърди багрени петна. В тази си творба крайно невъздържаният Йорданс е по-голям пуритан и от най-сдържания холандски портретист.