Юлия Сабо
Рубенс, Ван Дайк, Йорданс (3)

Антонис ван Дайк
(1599–1641)

Той е роден в Антверпен. Баща му бил търговец на тъкани. Още като дете проявява очебийно дарование, защото е само десетгодишен, когато баща му го праща не на училище, а да чиракува в ателието на един живописец. Той учи при Хенрик ван Бален и скоро усвоява най-важното, което трябва да знае; на седемнадесетгодишна възраст вече работи в самостоятелно ателие за собствена сметка и със свои помощници. Той изписва с такъв успех една поредица от образи на апостоли, че го приемат в гилдията. Веднъж при него идва изискан посетител — Рубенс, който го поканва да работят заедно. В ателието на Рубенс младият Ван Дайк се запознава с един забележителен меценат от английската аристокрация, граф Аръндел, и с негова помощ още през 1621 г. посещава за кратко време Англия. През есента на същата година тръгва на голяма обиколка из Италия. Венеция, Рим, Флоренция, Генуа разтварят и пред него съкровищниците на своето изкуство, но свързаният с родната среда самобитен дух не може така лесно да се приобщи към наследството на големите майстори, както Рубенс преди него. И в Италия Ван Дайк си остава преди всичко фламандски портретист, защото разкрива характера на своя модел в пълната му сложност и с удивително чувство за психологическа правда. Дори когато работи представителни портрети по поръчка, той умее да ни накара да почувствуваме дълбоките, скрити душевни трепети, нежността или принудената изисканост. Лиричен по натура, той твърде лесно откликва на душевните вълнения. Едно несъзнателно движение на ръката или плъзнала се по лицето сянка му разкриват вътрешния мир на модела. Така по темперамент той може би се приближава до лиричния венециански художник Джорджоне, а като майстор на изящното портретуване — до младия Тициан. Дори олтарните му картини и религиозните изображения са дълбоко преживени и облъхнати от страстно чувство.

Караваджо не оставя и него равнодушен, но душевните бури на младостта му помагат да преодолее сътресенията и болезненото отчаяние, които се чувствуват у италианския майстор. В неговите Разпятия и скърбящи Богородици изправените пред буреносен, сивкав фон отчаяно вайкащи се фигури като че ли оплакват неутолимите страдания на цялата вселена.

По-голямата част от живота му е борба със самия себе си. Той се уталожва до известна степен, когато през 1632 година, след втория си петгодишен престой в Антверпен, се преселва по покана на английския крал Чарлз I в Лондон. Там става придворен художник, кралят му обзавежда ателие и малък замък и му възлага да увековечи в изящни портрети кралското семейство, двора, но най-вече самата кралска особа.

Отначало за художника с острия, проницателен поглед многократното изписване на образа на суетния, отчужден от народа владетел е интересна игра, психологическа задача, но по-късно дворцовите поръчки започват да го отегчават, портретите на херцогините стават съвсем схематични — с благоприлично изправени фигури, със студени, безстрастни черти на лицето. Ван Дайк изпитва истинска радост само когато рисува децата на краля.

От Лондон художникът многократно пътува до Антверпен. По традиция той прекарва празника на гилдията „Свети Лука“ в родния си град. И макар през 1640 г. се оженва в Англия, той смята заедно със съпругата си скоро да напусне английския двор. В Англия политическата обстановка е объркана, революцията е на прага. Ван Дайк знае, че тя е предстояща, но я смята за дело на англичаните и й остава съвсем чужд. През 1641 г. той се озовава и в Париж с надеждата, че ще му възложат да изпише незавършената от починалия една година преди това Рубенс поредица „История на Мария Медичи“. Навсякъде той се смята за законен приемник на Рубенсовото наследство. Здравето му обаче е напълно разклатено. Туберкулозата му се появява отново и въпреки че през май 1641 г. присъствува на сватбата на дъщерята на Карл I и Вилхелм Орански и увековечава в картина събитието, той умира твърде млад още през декември на същата година.

Свети Йоан Евангелист. Около 1620 г. Масл. бои, дърво, 64,5 x 50 см. Будапеща, Музей на изящните изкуства.

Изписаният с живи багри, заметнат с червена мантия Йоан Евангелист принадлежи към поредицата от апостолски образи на младия Ван Дайк. Изобразената отстрани младежка фигура пленява зрителя най-вече с красивия, тъжен профил и с характерния жест на нежните си ръце с дълги пръсти. Той държи златен потир, в който според преданието неговите врагове са сипали отрова, и го гледа, като че ли се мъчи да проумее кой е изпратил отровата.

Семеен портрет. Около 1620 г. Масл. бои, платно, 112 x 131 см. Будапеща, Музей на изящните изкуства.

Този двоен портрет е едно от големите съкровища на Музея на изящните изкуства в Будапеща. Картината представя възрастна семейна двойка в празнично черно облекло с бели яки и маншети. Младият майстор тънко охарактеризира набраздените със ситни бръчки лица, чийто ведър поглед, излъчващ любов и разбирателство, не се е променил от времето. Те гледат пред себе си със същата увереност, с която гледат Рубенс и неговата жена в поместения в тази книжка семеен портрет, но споделените мъки на прекараните заедно години придават още по-голяма дълбочина на чувството.

Портрет на мъж. Преди 1621 г. Масл. бои, дърво, 66 x 51 см. Будапеща, Музей на изящните изкуства.

Този портрет на неизвестен мъж вероятно е работен по времето, когато Вай Дайк е бил в тясна връзка с Рубенс. Той възприема от Рубенс както представянето на живото, весело, повърхностно изражение на лицето, така и изписването на яката с енергичен, широк размах на четката. Художникът ни кара да почувствуваме само една страна от характера на модела и през време на работа потиска до известна степен личните си чувства.

Автопортрет. Около 1630 г. Масл. бои, платно, 116,5 x 93 см. Ленинград, Ермитаж.

Ван Дайк рисува многократно и е удоволствие собствения си лик. Интересно е, че за тази цел той често използува правените пред огледало етюди от ранната си младост. Живописецът просто чествува себе си, рано разцъфтелия свеж талант, когато и към 1630 г. се изобразява като седемнадесетгодишен юноша. Пред нас се появява младият Ван Дайк с момичешки нежни черти, с блестящи очи и гордо вдигната руса глава. Той е загърнат в богато надиплена синя пелерина.

Богородица с Младенеца и дарители 1627–1630 г. Масл. бои, платно, 250 x 185 см. Париж, Лувър.

Картината като че ли и по живописен маниер се разделя на два различни свята. Вляво Богородица е забулена в мека мъгла, погледът й е тъжен и като недоспала млада майка тя държи в скута си красивото подвижно дете с източено телце, което игриво протяга малката си ръка към благоговейно коленичилия отдясно стар, брадат мъж, зад когото се появява и неговата възрастна съпруга. Картината, която е поръчана от семейство, пожелало да се увековечи в момента на това религиозно деяние, е изработена съобразно с традиционните реалистични принципи на нидерландския портрет, докато оживелите като видения образи на Богородица, малкия Христос и носещите се над двамата съпрузи ангели, изписани с леки багрени петна, напомнят големите венециански живописци.

Английският крал Чарлз I 1638 г. Масл. бои, платно, 272 x 212 см. Париж, Лувър.

Тук виждаме един по-жизнен и необикновен потомък на портретите, представящи владетеля на кон. Докато бароковите конни портрети обикновено изобразяват краля в героична поза по време на майсторски скок, в картината на Ван Дайк слабата, нервна фигура на Чарлз I се появява по време на разходка из гората или след лов сред горска поляна с пищна растителност. Неговите оръженосци водят коня му след него. Той леко се отделя от своите придружители, пристъпва напред и с ръце на кръста просто се изпружва, за да може с достойнство да застане пред художника, който съгласно с условията на поръчката е длъжен точно да възпроизведе дадения момент. Портретът добре охарактеризира слабия, суетен крал, без да съдържа и намек за обида.