Юлия Сабо
Марко, Барабаш, Мункачи (2)

Карой Марко Стария
(1791–1860)

Творческият път на Карой Марко е показателен за условията, при които работят младите художници от началото на 19 век. По настояване на баща си той завършва инженерство, после работи в Любляна и Ражон. Още по това време рисува скици и картини, повечето от които са копия по творби на учителя му Янош Мюлер и на други майстори. През 1818 г. той решава да стане художник и се премества в Пеща. Работи предимно акварели из околностите на града, които предлага на един търговец на картини. В магазина на този търговец той привлича вниманието на някои ценители на изкуството. По това време унгарските художници могат да разчитат само на малцината аристократи и богати буржоа, които се интересуват от изкуство. През 1822 г. Марко заминава заедно със своя покровител за Виена, за да продължи образованието си в тамошната художествена академия.

По това време във Виенската художествена академия се прави строго разграничение на художествените жанрове. За най-благороден жанр се смята историческата живопис, която в по-широк смисъл обхваща изобразяването на всяка по-значителна или със скрит морален подтекст сцена на историческа, митологическа или религиозна тема. За изкуство от по-нисък порядък, но с по-големи възможности за непосредствено и емоционално въздействие се счита жанровата или битова живопис, която намира своите приятни и интимни сюжети в селския и градския живот. Този жанр се отделя строго от академичната живопис. За тогавашните художници е особено важно овладяването на портретния жанр, а и интересът на публиката е насочен предимно към него. Докато е в академията, Марко изоставя на заден план втория учебен предмет — пейзажната живопис.

Всъщност художникът не посещава дълго време Виенската художествена академия. Поради доста трудните условия на живот той е принуден да се образова преди всичко сам. Влияние върху стила му оказват популярните майстори на епохата, живописта със сюжети от градския и селския бит. За кратко време той си спечелва известност и идващите от Унгария художници често се обръщат за помощ към него. Докато пребивава във Виена, Марко неведнъж посещава родината си и рисува пейзажи в областта Фелдивейк и зад дунавския край. Творбите му се отличават с тънък, уверен рисунък, с уравновесена и спокойна композиция, с хармоничен колорит. Още от първите творчески години Марко се стреми да задълбочава знанията си, да овладее из основи и детайлно майсторството на пейзажната живопис. Ала недалеч от Унгария, в Италия, художествените школи и големите майстори се занимават още по-задълбочено с пейзажа. През 1832 г. на Марко се удава да осъществи една отдавнашна своя мечта: заминава за Италия, където ще остане до края на живота си. Картините му, работени през този период, носят отпечатъка на пейзажните и климатичните особености на тая страна, различни от тези на родината му, но промяната в неговия стил е предимно резултат от усвоените в Италия живописни и композиционни похвати. Той внимателно подбира детайлите от природната картина и ги композира и съгласува с голяма вещина. В грижливо изписаните си платна той умее прекрасно да характеризира ролята на гората, дървото, реката, скалата, далечния град. Раздвижени са и малките човешки фигури, които той въвежда в пейзажа, облян от жълта светлина. Библейските и митологични сюжети на картините му са оживени от богата пейзажна среда и от скромното участие на пастири и рибари. Макар и да не принадлежат към по-напредничавите течения в живописта от онова време, неговите изящни и безупречно изписани платна му спечелват името на голям майстор. Марко не прекъсва връзките си с Унгария. Той следи с внимание развитието на националното изкуство в родината си и редовно изпраща картини на все по-често урежданите изложби в Пеща. От време на време го обзема мисълта да се завърне в отечеството; той желае да вземе участие в голямото дело на националното възраждане, в движението за реформи. За това говори и фактът, че макар и да не се е занимавал с архитектура от младини, той изпраща проект на обявения през 1845 г. конкурс за сграда на парламента. През 1853 г. Карой Марко посещава Унгария и създава няколко характерни унгарски пейзажа. Унгарската критика следи с неотслабващо внимание художествената му дейност. Всички очакват с интерес окончателното му завръщане в родината. Поради болест обаче застаряващият художник остава в Италия, където и умира. След смъртта му неговите синове се завръщат в Унгария.

Вишеград 1830 г. Масл. бои, платно, 58,5 x 83 см. Унгарска национална галерия.

Тази картина е една от най-значителните творби на Марко. Романтичните останки на старинни сгради сред природата винаги са будели въображението на хората. Националните движения през 19 век спомагат особено много за засилването на този интерес към паметниците на националното минало и много старинни крепости стават предмет на художествено пресъздаване. Тази картина на Марко надхвърля рамките на обикновена регистрация и се налага като истински шедьовър. Изобразеният на преден план планински склон с храсти завършва вдясно с тъмните силуети на високи шубраци. Ярко осветеното зелено поле в центъра преминава в полусенките на хълма, също обрасъл в буйна зеленина. Лявата страна на картината се изпълва от крепостното възвишение, докато вдясно планинските вериги край брега на Дунава се губят в далечната синева.

Голямата и единно изградена картина е разработена грижливо и детайлно. Извисяващият се в облаците хълм, очертанията на крепостната стена, леко повтарящи естествената кривина на хълма, Соломоновата кула на дунавския бряг са предадени с точен рисунък, без да е пропусната и най-малката подробност. Вижда се дори църковната камбанария на Нагимарош на отсрещния бряг на реката. Многобройните отсенки на зеления цвят в светлите и засенчените части, ефирното облачно небе говорят за стремежа на художника към живописно въздействие. Картината завладява с неподправената си простота, свежест и настроение.

Товия и ангелът 1842 г. Масл. бои, платно, 29 x 40,5 см. Унгарска национална галерия.

Тази рисувана през 1842 г. картина ни въвежда в съвсем друг свят. Замисълът на творбата не е да ни даде вярна представа за конкретна природна картина, а да намери съвършен израз за красотата на един идеализиран пейзаж. Загадъчната здрачна светлина се отразява и от най-малкото листенце. Водите на виещата се река блестят с трептящи багри, губещата се в сумрака далечна твърдина излъчва приказно настроение. Малките фигури на предния план вляво, които са героите на библейския разказ за улавянето на чудотворната рибка в реката, хармонират напълно с общата атмосфера. Разнообразните изобразителни похвати, приложени в тази картина, ни дават представа за голямото умение на Марко да изследва с четката си очарованието на детайла.

Римската „Кампаня“ пред дъжд 1843 г. Масл. бои, платно, 76 x 100,5 см. Унгарска национална галерия.

Тази творба, рисувана една година по-късно от предишната, показва, че в италианския си период Карой Марко вече прилага композиционните принципи на идеализирания пейзаж и при работа с действителни сюжети. Най-силно привлича вниманието безформената маса на скалата в центъра, под която се крият от приближаващата се буря работилите на полето селяни. Идването на бурята се долавя в раздвижените листа на дърветата и в надвисналите облаци, но все още не се чувствува напрежението, трепетното вълнение на хората пред грозящата ги опасност. Тази картина е характерен пример за пейзажната живопис на Марко.

Рибари 1851 г. Масл. бои, платно, 64,5 x 110 см. Унгарска национална галерия.

Ярката, златистожълта светлина на слънцето, която струи от задния план, се отразява във водите на реката и откроява с меки контури фигурите на рибарите, работещи на преден план. Растителността наоколо също насочва вниманието към централната сцена на картината. По-назад друга рибарска лодка почти се слива с околната среда, само отделни тъмни петна подсказват, че в нея има хора. Всеки малък детайл е замислен грижливо и поставен на предварително определеното му място. Тънко разпределените светлини и сенки напомнят настроението на древен стих.

Геран в унгарската пуста 1853 г. Масл. бои, платно, 41 x 53 см. Унгарска национална галерия.

Тази картина заема съвсем самостоятелно място в творчеството на Марко. Простият й и непосредствен тон отразява емоционалната връзка между художника и родния пейзаж. Тук майсторът на романтичния пейзаж е избрал за сюжет унгарската пуста, безкрайната равнина, сред която самотно стърчи старият геран. В монотонния на пръв поглед пейзаж всъщност се крие много свежест и живот. Сякаш всеки миг ще прошумят тихи води, ще припляска с криле птицата на пустата — щъркелът. В далечината облачното небе се сключва с хоризонта. Облъхнат от атмосферата на родната земя, и в това си късно произведение, напомнящо по въздействие „Вишеград“, художникът изявява унгарската си принадлежност. Когато се прибира в Италия, той изоставя този стил и се връща отново към усвоения там начин на работа. Само в малко на брой картини може да се долови търсенето на един по-вълнуващ, емоционален израз.

Aqua nera (черна вода) край Рим 1958 г. Масл. бои, платно, 113 x 141,5 см. Унгарска национална галерия.

Този пейзаж ни разкрива ясно разпадането на един идиличен свят. В картината откриваме всички обичайни елементи: виещи се клони на дървета, падащи води, надвиснало, облачно небе, пастир със стадо, но композицията и рисунъкът са вече доста по-свободни. В небето проблясват червени, черни и сиви тонове; в брулените от вятъра дървета, във фигурата на тичащото момче и във водопада долавяме повече суровата действителност, отколкото търсене на хармонични детайли. Би могло да се предполага, че ако Марко бе попаднал отново в дълбоко вълнуващата го родна среда, неговата пейзажна живопис би тръгнала по нови пътища.