Мария Прокоп
Верокио, Болтрафио, Кореджо (4)

Кореджо
(1489–1534)

Истинското му име е Антонио Алегри, роден е в северно италианския град Кореджо. Баща му бил търговец на дребно. Първият му учител е чичо му — неизвестен художник. В Мантуа през 1511 г. увлеченият по изкуството младеж има първото си голямо преживяване. В двореца на покровителката на изкуствата Изабела Гонзага по това време още блестят със свежите си багри стенописите на големия северноиталиански художник от 15 век — Мантеня. Мантеня е бил майстор на пространственото изображение и често рисувал фигурите си със смели ракурси, сякаш гледани отдолу. На свода в една от стаите в мантуанската крепост е нарисувана такава картина, която създава впечатление, като че ли през кръгообразния парапет се вижда облачното небе. Тези илюзионистични живописни похвати ще играят важна роля в по-късните творби на Кореджо. Суровите линии и студеният колорит на Мантеня обаче му остават чужди. Много по-близка до неговия темперамент е живописта на Леонардо да Винчи с топлия й колорит, където светлосенките почти заличават контурите.

За живота на Кореджо знаем за съжаление малко. Не е известно дори кога и как той се е запознал с Леонардовото творчество. Няма съмнение, че още в Мантуа той е слушал за Леонардо, тъй като Изабела Гонзага кореспондирала с великия майстор и си била поръчала портрет при него. За тази картина бил изготвен само картонът, но Кореджо имал възможност да го види у херцогинята. Може да се предположи, че през 1513 година, завръщайки се от Мантуа, той е посетил Милано, където е разгледал някои от най-значителните творби на Леонардо — „Богородица в пещерата“ и „Тайната вечеря“.

Лиричният темперамент, веселият нрав и тънкият художествен усет на Кореджо съчетават и преработват по своеобразен начин творческите преживявания и впечатления и той постепенно си изгражда свой собствен стил. Място на неговата творческа дейност е северноиталианският град Парма.

Между 1518 и 1520 година художникът украсява с митологични сцени свода на приемната зала на девическия манастир „Сан Паоло“. Там, където по-рано са били изписани фигурите на светци, той сега изобразява богинята на лова Диана. Покрива потона на залата със зелена лозница, през която прозира небето; по него летят на двойки амурчета, а под тях, в полукръглите полета, наречени люнети, се виждат митологически фигури, опиращи се на корниза. Тази голяма стенописна композиция е първият опит на Кореджо в илюзионистичната потонна живопис, която разбива архитектурните рамки и създава у зрителя илюзия за пространствена дълбочина. Фактът, че поръчалата стенописа игуменка е избрала за сюжет именно лова на Диана, разкрива светския мироглед и уважението към античните теми през епохата на Ренесанса.

През 1520–1522 г. Кореджо изписва в купола на църквата „Сан Джовани“ композицията „Възнесение Христово“, която вече е много по-жива и по-свободна от стенописната украса на манастира „Сан Паоло“. От 1526 г. до годината на смъртта си — 1534-а, той работи над куполните стенописи в пармската катедрала, които обаче завършват учениците му. Тези стенописи разкриват най-ясно творческата дръзновеност и живописния талант на Кореджо. Стенописната композиция на Мантеня е съвсем спокойна, докато сред раздвижените фигури на Кореджо централната фигура, устремена нагоре, сякаш иска да разбие купола. Този стремеж към създаване на илюзия за пространствена дълбочина ще бъде един от характерните елементи на бароковата живопис.

Докато работи над куполните фрески, Кореджо рисува и много монументални олтарни картини. На таблата му виждаме същите стилови особености: традиционната ренесансова пирамидална композиция постепенно се разчупва, спокойните фигури отстъпват място на по-динамични, а композицията се разгъва във все по-голямо пространство. Това развитие можем ясно да проследим в четирите картини на Кореджо, които се намират в Дрезденската картинна галерия: „Богородица със свети Франциск“, „Богородица със свети Георги“, „Богородица със свети Себастиан“ и „Рождество Христово“.

Освен тези големи творби поръчките за по-малки изображения на Мадони съпровождат Кореджо през целия му творчески път. Видно място сред тях заема красивата негова „Богородица“ в будапещенския Музей за изящни изкуства.

Към края на живота си Кореджо рисува картини с митологически сюжети — Даная, Леда, Йо и Ганимед — за мантуанския двор, които по-късно били подарени на император Карл V.

Характерна черта на творчеството и личността на Кореджо е жизнерадостта, веселостта, за което свидетелствува и псевдонимът му „Алегри“. Кореджо е топла и лирична натура, многостранен творец, който прави Леонардовите светлосенки още по-меки и по-тайнствени, а с илюзионистичните си живописни композиции става предвестник на една нова стилова епоха — Барока.

Богородица със свети Франциск 1514 г. Масл. бои, дърво, 299 x 245 см. Дрезден, Картинна галерия.

Художникът изписал тази олтарна картина за францисканската църква в своя роден град Кореджо. Богородица е представена в колонна зала на висок трон, подпиран от две детски фигури. От двете й страни стоят по двама светци. Вляво свети Франциск е отправил вдъхновен поглед към Младенеца, а зад него свети Антоний гледа замислено пред себе си. Вдясно света Екатерина съзерцава благоговейно Богородица, докато пред нея Йоан Кръстител сочи с енергичен жест детето. Позата на Богородица напомня картините на Мантеня, докато спокойните, лирични образи на светците, особено фигурата на Йоан Кръстител, издават влиянието на Леонардо. Колоните се свързват със синьото небе чрез летящите ангелчета, а сред облаците надничат малки ангелски глави.

Амурчета държащи глава на елен. Около 1518 г. Стенопис. Парма, приемна зала на манастира „Сан Паоло“ (Свети Павел).

Първата си стенописна творба Кореджо изработил за украсата на приемната зала на манастира „Сан Паоло“ в Парма. Особено показателно за тогавашния мироглед е, че сюжетът на изображението не е религиозен, а взет от митологията. В центъра на композицията се появява богинята на лова Диана. Малките детски фигури, които виждаме на нашата репродукция, са част от свитата на Диана. Детето на преден план държи щастливо в пълничката си ръка голяма еленова глава и ни я показва с непринудена естественост. До детето се вижда главата на красиво ловджийско куче. Картината е изписана не с ярки багри, а с меки светлосенки. Тя отразява истинския Кореджо, неговото безгрижно и винаги ведро отношение към живота.

Възнесение Христово 1520–1523 г. Стенопис. Парма, църквата „Сан Джовани“ (Св. Йоан).

Сцената на Възнесението е представена така, че създава илюзията сякаш Христос, разбивайки купола на църквата, се издига над облаците. Положението на ръцете и краката, въртеливото движение на тялото убедително предават устремния му полет нагоре. Широкото, усукано около тялото му наметало и развяващата се коса още повече засилват илюзията за летеж. Върху големите облаци, които се носят около Христос, са изписани подобните на статуи фигури на апостолите. Чудното видение ги е поразило и това художникът показва чрез разнообразните движения и чрез израза на лицата, които издават различни възрасти и различни темпераменти. Един от тях рязко жестикулира, друг се е задълбочил в себе си, а останалите изразяват смирено удивление или любопитно разпитват съседите си. Сред фигурите на апостолите надничат из облаците ангелчета, чиято прелестна игривост — независимо от разиграващото се събитие — още повече засилва движението в картината.

Богородица с Младенеца и ангел 1520 г. Масл. бои, дърво, 08,5 x 56,8 см. Будапеща, Музей за изящни изкуства.

В тази прекрасна творба на будапещенския Музей за изящни изкуства е изобразено най-щастливото човешко чувство — майчината любов. С нежно движение Богородица се кани да накърми лежащия на скута й Младенец, към когото се е обърнало застаналото вдясно миловидно ангелче. Картината е изписана с Леонардовите светлосенки. Излъчващото радост, усмихнато лице на Мадоната разкрива особено ясно какво силно въздействие е оказал Леонардо върху изкуството на Кореджо. Кореджо обаче засилва раздвижеността на фигурите, а заедно с тях — и на гънките на дрехите, и по този начин създава нови светлинни ефекти.

Света нощ 1530 г. Масл. бои, дърво. 250 x 188 см. Дрезден, Картинна галерия.

Краткото наименование на тази картина е „Нощта“. Това говори достатъчно ясно, че най-важният елемент в нея е светлината. От новороденото дете се излъчва ослепително сияние, в което се къпи щастливото лице на Богородица; то озарява и приближаващите се пастири и изписаните със смел ракурс, летящи пред колоната ангели. Светлината едва достига до второстепенните детайли, до растителността на предния план и стоящия по-назад Йосиф, до животните и разгънатия в дълбочина пейзаж. В тази картина светлината и движението, двата най-съществени елемента в Кореджовата живопис, са превъплътени в най-висока художествена форма.

Ганимед 1531 г. Масл. бои, платно, 163 x 70 см. Виена, Художествено-исторически музей.

Според гръцката митология Ганимед бил син на троянския цар и по време на игра бил отвлечен от орела на Зевс, който го отнесъл на Олимп, седалището на боговете, за да стане там виночерпец на боговете. В полета на Ганимед отново откриваме любимия мотив на Кореджо. Светлинният ефект на картината се засилва от трептящата върху тялото на детето светлина, която контрастира с тъмния силует на орела. Лаещото куче на земята, изобразено в ракурс, е красноречив пример за чисто живописните похвати, с които си служи Кореджо.