Мария Прокоп
Верокио, Болтрафио, Кореджо (2)

Верокио
(1436–1488)

Истинското му име е Андреа дел Чоне. Роден е през 1436 г. във Флоренция — първия център на италианското ренесансово изкуство. Флорентинският майстор-златар Джулиано ди Верокио му дава основните познания по художествените предмети. В знак на благодарност към майстора си Андреа взема неговото име. Освен със златарството той се запознава и с другите клонове на изкуството — архитектурата, скулптурата, живописта, проявява жив интерес и към теоретичните науки. Най-значителните си творби обаче той създава в скулптурата, която по това време е най-важният изобразителен жанр във Флоренция.

Майсторът на ренесансовата скулптура през първата половина на 15 век е Донатело, който счита последователния, понякога суров реализъм за най-висша цел на изкуството. За разлика от него Верокио се стреми към пълното овладяване на формата, към моделировката с дълбока чувствителност и богатството на израза. Той не само набляга на реалистичното изображение на тялото, но търси да предаде колкото е възможно по-вярно, по-живо и по-тънко раздвижените му форми, светлосенъчната игра на дрехата. Втората негова особеност в сравнение с Донатело е по-изтънченото скулптурно пресъздаване на грацията и чара, което той постига благодарение на голямото си ваятелско майсторство и блестящата техника.

Младият Верокио влиза отрано в допир със знатните господари на Флоренция — Медичите. През 1467 г. той прави надгробната плоча на родоначалника на династията — Козимо Медичи, а в 1472 г. изработва за неговия син, Пиеро Медичи, надгробен паметник от червен мрамор, украсен с великолепни бронзови орнаменти. За фамилията Медичи той създава също така известния свой „Давид“, крилатата детска фигура, притискаща делфин, много релефи и бюстове. Флорентинският търговски еснаф поръчва на Верокио да изработи фигурите на Мерканция, Христос и свети Тома. Така се ражда първата значителна скулптурна група на Ренесанса, която излъчва същата красота и дълбоко реалистично чувство, както и изработената по това време скулптура на страдащия Христос, съхранявана в будапещенския Музей за изящни изкуства.

Най-значителна и същевременно последна творба на Верокио е намиращата се във Венеция конна статуя на големия пълководец Колеони, който с победите си чувствително допринесъл за могъществото на Венеция. След смъртта на Колеони през 1475 г. във Венеция бил обявен конкурс за конна скулптура. Между представените модели най-голям успех имала творбата на Верокио, който получил и поръчката за изработване на статуята. Тогава художникът се преместил във Венеция, но не доживял отливането на статуята в бронз. През 1488 г. Верокио умрял неочаквано на 52-годишна възраст.

Смъртта му попречила също така да изработи и мраморния фонтан, поръчан от унгарския крал Матиаш. Ала творчеството на Верокио не е било неизвестно на крал Матиаш, тъй като по някакъв случай той получил като подарък от Лоренцо Медичи релефи на Верокио, изобразяващи Дарий и Александър Македонски. По време на войните с турците те били унищожени, но копията са запазили спомена за тях.

Верокио рядко е работил в мрамор, а предпочитал като материал бронза. При това скулпторът моделирал най-напред статуята в мек, пластичен материал — восък или глина, който му давал възможност да предаде непосредствеността на движението. След отливането на модела в бронз играта на светлосенките върху повърхността засилва живостта на моделировката.

Верокио дължи името си на своите скулптурни творби, но той е развил и значителна педагогическа дейност. В неговото ателие са учили Перуджино — учителят на младия Рафаел, Лоренцо ди Креди, който през целия си живот останал в ателието на Верокио, и най-прославеният ученик на майстора — Леонардо да Винчи.

Кръщение Христово. Около 1475 г. Масл. бои, дърво, 177 x 151 см. Флоренция, галерия „Уфици“.

Това е единствената достигнала до нас оригинална живописна творба на Верокио. На преден план в центъра на картината виждаме стоящия Христос, към когото с енергично движение пристъпва Йоан Кръстител, изливащ внимателно с дясната си ръка вода върху главата на Христос. На заден план се вижда река със стръмни, скалисти брегове. Моделировката на тялото на Христос издава големите анатомични познания, острата наблюдателна способност и умението на Верокио да предава тънката игра на светлини и сенки. Трогателната грижа на Йоан Кръстител е изразена най-вече чрез изписаните с тънък усет черти на лицето. Фигурата на ангела вляво, държащ дрехата на Христос, е работа на великия ученик на майстора — Леонардо да Винчи. В сравнение с детайлно изписаните централни фигури този образ, излъчващ непринудена естественост и простота, е вече предвестник на изкуството на една нова епоха — Високия Ренесанс.

Жена с примули. Около 1470 г. Мрамор, височина 61 см. Флоренция, Национален музей.

Изработеният от бял мрамор бюст представя млада жена с благородна външност. Благородната твърдост на мрамора и малко скованата поза на фигурата засилват монументалното й въздействие. Заради рядката красота на лицето и ръцете тази скулптура много често е била смятана за творба на Леонардо. Моделираната с дълбоко чувство ръка обаче, която така нежно притиска към гърдите китката примули, свидетелствува за творческия стил на Верокио. Лицето говори за затворен характер, но в краищата на устните играе потайна усмивка, която повече чувствуваме, отколкото виждаме. Най-вече детайлната моделировка на прическата издава, че майсторът принадлежи към периода на Ранния Ренесанс. Тази творба на Верокио е вдъхновила Леонардо при създаването на прочутия портрет на Мона Лиза.

Дете с делфин. Около 1470 г. Бронз, височина 69 см. Флоренция, Палацо Векио.

Тази жива детска фигура стои на върха на фонтана в двора на флорентинския общински дом. Първоначално тя е украсявала един от градинските фонтани във вилата на фамилията Медичи в Кареджо. С малката си пълничка ръка детето щастливо притиска към себе си голямата риба и сякаш ще литне от радост. За миг то си почива на единия крак на върха на фонтана. Тази свежа непринуденост е най-красивият художествен израз на жизнерадостното ренесансово светоусещане. Малката фигура е прекрасен пример за художественото майсторство на Верокио, който познава строежа на детското тяло, както и най-сложното движение и закономерностите на летенето.

Будапещенският Музей за изящни изкуства съхранява една малка бронзова фигурка на дете с делфин, която издава голямо сродство с флорентинската скулптура. Навярно тя също е изработена от Верокио.

Давид 1470–1476 г. Бронз, височина 126 см. Флоренция, Национален музей.

Верокио представя младия селски момък Давид — сразил с прашката си силния великан Голиат и отрязал с меч главата му — след извършването на големия подвиг. Поставената на хълбока лява ръка и стискащата меча десница изразяват същото предизвикателно чувство на превъзходство, както и решителният поглед и усмивката, в която се чете дръзката самоувереност на момъка. Безжизнената глава на могъщия исполин Голиат при нозете на Давид е доказателство за победата, тя ни убеждава колко справедлива е гордостта на момчето. Тънката и подробна обработка на детайлите може да се постигне само с техниката на бронзолеенето, при която скулптурата се моделира най-напред в пластична глина или восък. Библейският Давид се превърнал в символ на флорентинската република, на победата на народа над тираните. Именно и затова статуята била поставена в общината на Флоренция.

Страдащият Христос. Около 1480 г. Теракота, височина 95 см. Будапеща, Музей за изящни изкуства.

Будапещенската скулптура е всъщност централната фигура от една малка група, към която принадлежали и два коленичещи ангела. От лицето и хлътналите, затворени очи на Христос се излъчва тиха скръб, полуотворените, тънки устни са моделирани необикновено живо, а ръката с изящните пръсти сочи с изразителен жест раната. Благородните черти на лицето, обкръжено от падащите на раменете къдрави коси, и движението на ръката разкриват реализма на Верокио, пропит с дълбоко чувство. Фигурата е изработена от печена глина, която на италиански се нарича „тера кота“. Този мек, пластичен материал е много подходящ за предаване красотата на детайла — било изпечен, било като модел за отливане в бронз.

Колеони 1480–1496 г. Бронз. Венеция, Кампо ди Санти Джовани е Паоло.

Най-известната творба на Верокио с тази конна статуи в естествена големина, изобразяваща победоносния венециански пълководец — Бартоломео Колеони. Гордият военачалник на наемните войски седи на коня във военни доспехи с изпънати крака. В дясната си ръка той държи пълководски жезъл, а в лявата — юздата. Ясно изразената готовност за бой и вътрешното напрежение сплотяват в единна група конника и коня. Искрящият поглед, остро изрязаните черти на лицето, стиснатата в юмрук ръка с изпъкнали жили — това са детайлите, които убедително показват майсторското умение на Верокио да характеризира. Също и мускулите на коня са напрегнати и изпънати, което личи най-вече в главата му. Особеното значение на тази скулптура ще разберем по-добре, ако я сравним е падуанската конна статуя „Гатамелата“ на големия предшественик на Верокио — Донатело. Там се налагат хармонията и мудността, тук волята на пълководеца овладява буйния кон.