Мария Прокоп
Верокио, Болтрафио, Кореджо (1)

Предговор

През 15 и 16 век в различни градове на Италия творят независимо един от друг Верокио, Болтрафио и Кореджо, представители на три последователни поколения. Верокио получава първите си поръчки през шестдесетте години на 15 век — италианското кватроченто. Това е време, когато вече са осъществени реалистичните стремления на Ранния Ренесанс. Така Верокио има възможност да обобщи тези постижения, а творчеството му представлява нова крачка в развитието към Високия Ренесанс. Идеалът за красотата на чинквеченто (16 век) намира пълно въплъщение в творбите на Леонардо да Винчи, великия ученик на Верокио; измежду миланските ученици на Леонардо най-вече Болтрафио се изтъква като приемник на неговия живописен стил. Влиянието на Леонардо се разпростира в цяла Северна Италия до Венеция, но истински познавач и продължител на неговата живописна школа е пармският майстор Кореджо. Така творчеството и на тримата художници е свързано с великия майстор на Високия Ренесанс — Леонардо да Винчи.

Верокио живее в люлката на Ренесанса — Флоренция. Петнадесетото столетие е златният век на Флоренция. Републиката, начело на която стои фамилията Медичи, е известна в цяла Европа с богатството си, с банките, търговците и текстилната си промишленост. През втората половина на века управлението на Флоренция е в ръцете на най-знаменития член на фамилията — Лоренцо Медичи, получил прозвището „Il Magnifico“, „Великолепни“. Всестранно образован и обладаващ висока култура, Лоренцо Медичи счита за особено важно, щото богатството и мощта на Флоренция да се изявят по достоен начин и в културния и художествен живот на града. В двора си той кани най-големите философи, поети, скулптори и живописци на века. Всички известни творци получават поръчки за огромното строителство и за неговото художествено оформление. По времето на Лоренцо Медичи най-известен майстор в областта на скулптурата е Верокио, който заедно с това е и отличен майстор златар, живописец и учен-теоретик. Неговото ателие е най-известната художествена школа във Флоренция; тук младият Леонардо получава основните си познания по скулптура и живопис. Между майстора и необикновено талантливия му ученик се създава връзка по-тясна от обичайната. Нежно моделираните и лирично одухотворени творби на Верокио намират жив отклик в душата на младежа. Колко високо е ценен младият Леонардо се вижда от това, че майсторът му поверява завършването на голямата картина „Кръщение Христово“, а именно да изпише ангела от лявата страна.

През 1482 г. Леонардо отива в Милано. През 15 век Милано е след Флоренция и Венеция най-значителното културно средище на Италия. Към средата на века начело на града застава фамилията Сфорца, която завоюва властта с военна сила, но се грижи и за развитието на една култура, стояща на равнището на епохата. Леонардо е поканен в Милано от владетеля Лодовико Сфорца. Дворът на херцога Сфорца се слави в цяла Европа с блясъка и разкоша си. Тук Леонардо работи като военен инженер, архитект, скулптор, живописец и главен режисьор на монументалните дворцови тържества. По поръчение на херцога той организира художествено училище. Между учениците му изпъква Джовани Антонио Болтрафио, чието лирично виждане и художествени възгледи са най-близки до Леонардовите.

Кореджо е големият майстор от третото поколение на Високия Ренесанс. Той задълбочава нежните светлинни ефекти, раздвижва още повече фигурите и като нарушава спокойната и уравновесена ренесансова композиция на картината, проправя път за следващата стилова епоха — Барока. Той работи в северноиталианския град Парма, който благодарение на дейността на Кореджо става важен център на Ренесанса.

Така Верокио е свързан с началните стъпки на Леонардо в изкуството, Болтрафио отразява прякото влияние на неговото творчество върху съвременниците му, а Кореджо допринася за по-нататъшното развитие на Леонардовото изкуство.