Лоранд Зетаи
Хогарт, Рейнолдс, Гейнзбъро (2)

Уйлям Хогарт
(1697–1764)

Хогарт е първият английски художник на европейско равнище, извоювал си след дълга и упорита работа признание като значителен художник. Син на беден учител, той чиракува в гравьорския и златарския занаят, за да може да си осигури по-сигурно препитание от бащиното. По-късно започва да работи самостоятелно и същевременно се отдава на своята страст — рисуването. Прави копия на гравюри, сам изготвя евтини оригинали на гравюри, илюстрации на книги. По онова време този жанр бил твърде популярен сред по-бедните дребнобуржоазни кръгове и разпространението му се свързвало с новите течения в литературата. Темите на гравюрите отразяват тогавашните обществени и политически идеи и имат гротескно изобличителен характер. Първоначално графиките на Хогарт са примитивни, стилните му похвати — заимствувани безразборно, но оригиналността и богатството на сюжетите си той постига благодарение на своето изключително въображение и наблюдателност. По това време той се запознава с театралния свят, сприятелява се с актьори. Под влияние на новите впечатления и на богатия му житейски опит изразната сила на неговите картини расте, той усвоява движението, жеста, езика на композицията. Докато приятелите му се забавляват и веселят, той изучава разнообразните типове в театъра и по-късно ги използува в изкуството си.

Графиката не го задоволява. Той изучава техниката на четката и към края на двадесетте години вече е търсен портретист на висшето общество. В груповите му портрети се забелязва модният за времето лек стил на френското рококо, фигурите му не са свързани с околната среда — изящен пейзаж или елегантен салонен интериор, предадени с леки и отривисти удари на четката. Това изкуство обаче не го удовлетворява. Въпреки снобизма си Хогарт съзнава слабостите на своята работа — многобройни ангажименти и много труд за малки хонорари. Художникът търси нови възможности.

Запознал се с тогавашните писатели чрез илюстрациите си, той добре знае от какво се интересува „масата“ и след тридесетте години на века се обръща към консуматорите на новата литература — морализаторските му гротескни серии (Пътят на блудницата, Пътят на златната младеж, Моден брак и др.) са в духа на произведенията на Филдинг и Дефо. Те са класически образци на естетическото възпитание чрез смеха. Творбите си той размножава на евтини отпечатъци, а за да не бъде грабен от издателите, успява да издействува прокарването на закон в парламента за защита на авторските права. Както при първите му гравюри и сега характерни особености на неговите творби са интимният тон, правдивостта на изображението, богатството на детайлите. Но вместо предишната неустановеност на стила сега произведенията му добиват все по-определен и завършен облик, те са раздвижени и свежи, със стегната барокова композиция.

Към същото време се отнася и една друга значителна проява: тъй като наследява инструментариума на своя тъст, придворния художник Торнхил, през 1834 г. Хогарт открива академия. Демократизмът на тази школа не може да се сравни нито с по-ранните, нито с по-късните институти от този род: художниците я поддържат със свои средства, без да се нагаждат към изискванията на каквито и да било меценати.

През последните две десетилетия в творчеството на Хогарт настъпват най-противоречиви обрати. Успехи и провали се редуват непрекъснато. Той създава първия от векове наред значителен портрет в английската живопис — портрета на капитан Корам. Съблазнен от един чужд за него жанр, заема се да изработи стенописите на една църква по библейски сюжети. Умело използува стила на старите майстори, но без да постигне тяхната монументалност. В 1743 г. художникът е в Париж и тук е отново покорен от лекотата и изяществото на френското изкуство. След завръщането си в Англия създава блестящата творба „Продавачка на скариди“. През 1753 г. пише теоретичния труд „Анализ на красотата“, в който излага теоретичните си възгледи. Апелира за наблюдение и възвръщане към природата, прави опит да установи принципите на концентрацията и монументалната композиция.

Художникът продължава своята дейност и след 1750 г. — рисува салонни картини по поръчка на аристократи, отново се залавя с морално педагогически серии за „широката публика“ (по това време създава най-зрелия си от композиционна гледна точка цикъл „Избори“). В края на живота си Хогарт преживява нови неуспехи и разочарования. След коронясването на Георг III на власт идват торите (политическа групировка на аристократите — едри земевладелци), между които симпатизиращият на градската буржоазия художник се чувствува загубен, още повече че по това време се появява един неочакван съперник — най-голямата фигура в английското изобразително изкуство от втората половина на века — Рейнолдс.

Реалистичното наследство на Хогарт не се подема от творците на следващата епоха, то оказва влияние по-скоро върху френските художници, но по-късната английска графика (карикатура и илюстрация) се свързва именно с неговото творчество.

Портрет на лейди Торнхил 1730 г. Масл. бои, платно, 127,5 x 101,5 см. Будапеща, Музей на изящните изкуства.

Портрет на тъщата на художника. Тази проста и облъхната с много топлина композиция е вярна на скромните традиции на бароковата портретна живопис, но изящната трактовка на лицето, ръцете блестящата тъкан ни разкрива голямото майсторство и вещина на още младия художник.

Портрет на капитан Томас Корам. Около 1740 г. Масл. бои, платно, 238,5 x 147 см. Лондон, Болница „Корам“.

Тази творба е най-значителният портрет на Хогарт и същевременно символ на епохата — първият репрезентативен портрет на еманципиралата се английска средна класа. Рисувана е за едно сиропиталище, основано от капитан Корам — приятел на художника. За разлика от портретите на благородниците тук бароковата обстановка е по-скромна. Глобусът, книгите, морето и корабите на задния план говорят за професията на капитана. В ръцете си той държи голям печат, символизиращ благородното му дело. По лицето му се разлива добродушна усмивка, но художникът е успял да разкрие зад нея силния и открит характер на своя приятел.

Бал с маски в Уанстед. След 1745 г. Масл. бои, платно, 64 x 78 см. Лондон, Галерия „Саут Арт“.

Този прекрасен етюд, рисуван от Хогарт за изучаване на движения и характери, разкрива живо скрития хумор в танца на бала. На подобни теми са работили Брьогел и някои графици от времето на Барока, но тук Хогарт изобразява типично английски характери. Достойнствата на тази малка творба се крият в детайла — в смелия щрих, в нежната светлина и рефлекси на свещите, в хладното лунно сияние, в лекия и точен удар на четката. Един по-късен вариант на тази композиция Хогарт използува като илюстрация в труда си „Анализ на красотата“, за да покаже изразната сила на движението.

Портата в Кале 1748 г. Масл. бои, платно, 79,3 x 94,6 см. Лондон, Национална галерия.

Картината е създадена непосредствено след завръщането на Хогарт от Франция като израз на свежи впечатления, а от друга страна — и за да осмее французите. В тази сатирична сцена гладната френска стража завистливо гледа как печеното говеждо на дебелия англичанин се отнася в близката странноприемница. На фона се вижда и самият художник. Тази живописна творба напомня изкуството на холандските майстори. Спокойните фасади на сградите са в пълна хармония с движението на групата.

Продавачка на скариди 1750 г. Масл. бои, платно, 63,5 x 50 см. Лондон, Национална галерия.

Тази е „най-модерната“ и „най-импресионистичната“ картина на Хогарт. В началото на века, когато творчеството му се възприемаше като прекалено „литературно“ и педагогично, едва ли не само тази творба го спаси от забрава. Вероятно тя е замислена като част от голяма композиция, но все пак притежава изключителни художествени качества: хармонията на багрите е удивителна, замахът на четката — смел, но особено незабравимо е бликащото от живот младо лице, умните, искрящи очи.

Гласуване, III. (Избори) 1755 г. Масл. бои, платно, 101,5 x 127 см. Лондон, Музей „Соуп“.

Серията „Избори“ от четири картини е последният голям Хогартов цикъл, в който той изразява своето възмущение от „изборния поход“ през 1754 година, презрението си към корупцията в политическия живот на страната. В тази трета по ред картина от поредицата е представено как пред изборните урни насилствено довеждат да гласуват един умиращ болен и един идиот. На задния план личи една малко наивна символична сцена: каляската на Британия се разпада, а в това време кочияшите играят на карти.

Тази картина е една от най-забележителните композиции на Хогарт: фигурите, богатството на жестикулацията, разпределението на групите между гредите на навеса, вълните от напиращи тела са споени в хармонично единство. Цветовете са живи, чисти и ярко изпъкват на естествения фон.