Лоранд Зетаи
Хогарт, Рейнолдс, Гейнзбъро (3)

Сър Джошуа Рейнолдс
(1723–1792)

През втората половина на 18 век, след коронясването на Георг III, господствуващата консервативна класа (торите) налага нов стил в изобразителното изкуство, различен от стила на Хогарт, представителя на средната буржоазия. Композиционните решения и атмосферата в произведенията на Рейнолдс се оказват най-подходящи да задоволят новите изисквания.

Син на провинциален англикански свещеник, той започва своето поприще по-леко, без да се сблъсква с трудностите, срещани от неговия голям предшественик. Учи при посредствения художник Томас Хъдзън, след което се установява в Лондон и за кратко време се утвърждава като способен и търсен портретист. Обзавежда си огромно ателие. Продуктивността му е необикновено голяма — около 2000 платна. В списъка на творбите му фигурират стотици портрети на членове на кралското семейство, графове, лордове, най-различни благородници. Той е приемник на Ван Дайк не само като придворен художник, но и в стила на творчеството си. Повечето негови творби са типични репрезентативни барокови портрети, представящи загърнати фигури в строга обстановка, и в много малко от тях той изявява свой маниер в израза на лицата и жестовете, охарактеризирайки обществено и индивидуално портретувания.

Рейнолдс е признат като най-значителния портретист на своето време и наистина той остава в историята с най-добрите си портрети — но мечтите му са насочени другаде. Той е най-възторженият почитател в Англия на италианското изкуство и най-голямата му цел в живота е да претвори на английска земя стила на старите италиански майстори. По време на своето пътуване в Италия той жадно поглъща всяка срещната творба на Рафаел и Микеланджело, захласва се по картините на венецианските майстори и големите художници на Барока. Проучванията си невинаги успява да обработи точно, но въпреки това най-привлекателните му картини си остават еклектичните. В сказките му за изкуството проличава една наивна безкритичност по отношение на идеалистичната теория за изкуството на французите и италианците от 17 век. Според него истинската красота се крие в нашите идеи и дух, от които предметната проява на действителността трябва да се различава; поради това мащабите на истинското изкуство надхвърлят рамките на индивидуалната форма, на особеното, на характерното, отличават се от вулгарните исторически факти и светът на идеите се представя в своята чистота. Такова е изкуството, осъществено от старите майстори — все според погрешния му възглед — и именно поради това природата трябва да се изучава само от техните образци. Най-възвишената живопис е историческата, т.е. според представите на времето живописта на библейски и митологични теми, докато портретът, пейзажът, натюрмортът и жанровите картини са на по-ниско равнище. Тези свои принципи Рейнолдс се опитва да осъществи на дело през 60-те и 70-те години на века с така наречените исторически портрети, но без успех. Днес за най-добри негови портрети се считат тези, които са най-далеч от принципите му.

С неговото име се свързва основаването на Кралската академия в Лондон през 1769 г. Очевидно общественото положение на Рейнолдс и покровителството на Георг III изиграват роля за насоката и характера на творчеството му, което не е така демократично като изкуството на Хогарт.

Творчеството на Рейнолдс достига връхната си точка през последното десетилетие на живота му. Той посещава Фландрия и Холандия, където основно изучава стила на Рубенс и Рембранд. В резултат на това колоритът на палитрата му става по-топъл, рисунъкът — по-жив, задълбочава се психологическият израз. Наред с репрезентативните си портрети той все по-често търси интимни сюжети. Най-хубавата му късна творба и може би един от най-характерните портрети на делова личност в цялата английска живопис е портретът на лорд Хитфийлд.

Грациите украсяват скулптурата на Хименей. Около 1770 г. Масл. бои, платно, 233,5 x 289,5 см. Лондон, Национална галерия.

Тази картина е типична реализация на теоретическите възгледи на Рейнолдс; тя принадлежи към т.нар. „исторически табла“ с фигури — трите дъщери на един шотландски аристократ — изобразени в антична сцена. Изображението губи непосредствеността и жизнеността си за сметка на тържествеността, класическата трактовка и безвременността — един от най-важните изисквания на тогавашното време. Композицията може да се приеме за сполучлива, въпреки че Рейнолдс не е майстор на групирането на фигурите — протегнатите ръце и извивката на венеца изящно свързват малката група.

Лейди Кокбърн с трите си момчета 1773 г. Масл. бои, платно, 141,5 x 113 см. Лондон, Национална галерия.

Зряла жена с висока прическа се любува нежно, с топла майчина обич на децата около себе си. Въпреки тържествената поза и разкошното облекло картината е изпълнена с интимно очарование — студенината на каменната колона на фона се смекчава от пъстрите багри на папагала. Тук Рейнолдс е в период на освобождаване от еклектизма, макар че все още се долавя влиянието на Рубенс, Ван Дайк и италианските майстори.

Автопортрет. Около 1773 г. Масл. бои, платно, 127 x 102 см. Лондон, Кралска академия на изкуствата.

Като всеки автопортрет и този е една малка изповед за стремежите, идеалите и характера на художника. Облегнат до бюста на Микеланджело, с ръка на кръста, достойната му поза говори за класическите принципи, ръкописът в ръката — за литературните и научните му интереси, дълбоките сенки по строгото лице — за сериозност и задълбоченост… а всичко това — за силното влияние на Рембрандовата живопис с нейната пространственост и проблематична за класицизма художествена стойност.

Английският адмирал сър Едуард Хюз. Около 1786 г. Масл. бои, платно, 76 x 63 см. Будапеща, Музей на изящните изкуства.

Този малък, наситен с багри и живот портрет — изобразяващ пълното добродушно лице на самодоволен адмирал с бяла перука, синя униформа, червена лента и златни нашивки — е нахвърлен с отчетливи, ярки и искрени щрихи. Почти доловима е радостта на художника да създава творба, освободена от външни изисквания; независим от поръчки, той сега работи за себе си.

Синът на Хар 1788 г. Масл. бон, платно, 76 x 62 см. Париж, Лувър.

Малкият племенник на художника Франсис Джордж Хар е изписан с нежния усет на старите майстори за детската красота. Момичешката пухкавост на детето е подчертана от дългите руси къдрици, от зачервеното личице и носле, от смъкнатата по рамото рокличка. Мигновеното движение на крехката фигура е предадено с леки и бързи удари на четката, а сините, жълтите и зелените петна на фона допълват хармонично цялото.

Лорд Хитфийлд 1788 г. Масл. бои, платно, 140 x 110 см. Лондон, Национална галерия.

Това е една късна творба на Рейнолдс и безспорно най-официалните му репрезентативни портрети; тук той съумява най-сполучливо да съчетае класическите норми със собствения си творчески почерк.

Облеченият в червен сюртук висш английски офицер, губернатор на Гибралтар, изпълва платното наистина като „Гибралтарската скала“, с внушителността на антична скулптура. В ръцете си той държи ключ с верижка — символи на пълномощията му. На фона не се виждат традиционните колони и завеси — зад сивата коса се носят буреносни облаци, а край зеленото море оръдията мрачно са свели дула.