Лоранд Зетаи
Хогарт, Рейнолдс, Гейнзбъро (1)

Предговор

Учредената през 1531 г. англиканска църква като издънка на протестантството в Англия забранява живописното изобразяване на религиозни теми и с това пресича развитието на средновековното изобразително изкуство в страната. Тогавашната пуританска буржоазия гледа с недоверие на изкуството и го обявява едва ли не за излишно. Процъфтяващата дотогава, но вече изгубила почва английска живопис почти два века е обречена на застой. Ограниченото й развитие през този период се изявява само в репрезентативни портрети на благородници от господствуващата класа и не открива възможност за обособяване на национална живописна школа. Изкуството в Англия се намира изцяло под влиянието на континента: през 16–17 век най-значителните „английски“ художници са немецът Холбайн и от фламандската школа — Ван Дайк, Лели, Кнелер.

През годините на революцията от 1640 г. английското средно съсловие получава значителна власт. По-късно то се съгласява на компромис с аристокрацията, но все пак на него се дължи последвалото през 18 век развитие на английската национална култура. Лондон се налага като център на стопанския и духовния живот в страната. Първото десетилетие на века се характеризира с бурен разцвет на литературата, ражда се новият литературен жанр на буржоазията — романът. Въпреки че със завоюването на колониите английският национализъм взима все по-остри форми, културните постижения на континента — предимно на Франция — намират все по-широк прием на острова. Средните класи на тези две страни имат допирни точки в не едно отношение: англичаните се отказват постепенно от своя мрачен пуританизъм, а французите попадат все по-силно под влиянието на идеите на Възраждането, които окончателно възтържествуват с Френската революция. Най-значителните фигури на новото английско поколение в изобразителното изкуство (на първо място Хогарт) се развиват предимно под въздействието на френската култура.

Съответно на компромисното обществено развитие в Англия различно е и положението на английските художници. Голяма част от тях остават на стари позиции, като търсят благоволението на аристокрацията като придворни художници (напр. Рейнолдс), други се стремят да спечелят по-широка публика, ставайки художници на по-издигнатите среди от средното съсловие. Има обаче и художници, които използуват и двете възможности и приемат поръчки както от аристокрацията, така и от буржоазията (такъв период наблюдаваме и в творчеството на Гейнзбъро).

Романистите в литературата, а в живописта — Хогарт, са първите независими хора на изкуството, работещи самостоятелно, отърсили се от веригите на феодализма. В творбите им се усеща полъхът на новоизвоюваната свобода.

Новата английска живопис се развива под влиянието на създаваните под различна форма академии, откриват се изложби, възниква художествената критика, расте уважението към хората на изкуството. Творчеството на самите художници и преди всичко на най-изтъкнатите майстори — Хогарт, Рейнолдс и Гейнзбъро — най-добре илюстрира развитието и равнището на живописта през тази епоха.