Метаданни
Данни
- Серия
- Моят музей (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Grünewald, Dürer, Holbein, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод отунгарски
- Лазар Цветков, 1966 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- интернет
- Корекция и форматиране
- analda(2019 г.)
Издание:
Автор: Илдико Наги
Заглавие: Грюневалд, Дюрер, Холбайн
Преводач: Лазар Цветков
Година на превод: 1966
Език, от който е преведено: унгарски
Издание: първо
Издател: Издателство „Български художник“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1966
Тип: биография
Националност: унгарска
Печатница: Печатница „Атенеум“, Будапеща
Главен редактор: Магда Н. Уйвари
Отговорен редактор: Маргит Пастои
Редактор: Анна Задор
Технически редактор: Карой Сеглет
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11123
История
- —Добавяне
Ханс Холбайн Младия
(1497–1543)
Ханс Холбайн Младия е известен като един от най-големите портретисти. Въпреки че това мнение е правилно, то стеснява представата ни за неговото изкуство. Холбайн е необикновено многостранен творец и това се дължи не само на неговата личност, но и на общественото положение, което е заемал. Той рисува не само портрети, но като придворен художник на английския крал изработва и декорации за празненствата, нещо, което било основна задача на тогавашните художници. Той украсява със стенописи частните домове на гражданите, изписва олтари, проектира стъклописи за църквите и табели за цеховите търговци. Покрай графичното си творчество, с което е прочут, той се занимава с проектиране на оръжия, предмети на приложните изкуства, накити, кани, та дори на часовници и златарски инструменти. Много от творбите му са загубени. В запазените до днес картини — повечето от които са портрети — се откроява една артистична личност с остро самокритично чувство и решителен характер.
Той е роден през 1497 г. в Аугсбург, един от челните тогавашни немски търговски градове, който бил същевременно и важен център на изкуствата. Баща му Ханс Холбайн Стария, сам прекрасен художник, дава отлична основа на своя син. Това влияние изиграва решаваща роля в творческото оформяне на младия Холбайн. Още в рисунките на бащината му глава и в другите негови етюди на глави проличава определен интерес към физиономията и обективността, който е най-характерна черта на изкуството на младежа. Наследената от бащата склонност към психологическия анализ става основа на Холбайновото портретно творчество.
През 1515 г. Холбайн заминава заедно с по-големия си брат за Базел, където скоро му възлагат много поръчки. Базел е богат търговски град. Със своя университет, със своите книгоиздатели и живеещите там учени и художници той е същевременно и център на хуманизма. Там живее и Еразъм, големият хуманист на тази епоха, един от най-големите мислители на новото време. Личността и трудовете на Еразъм, оказват второто решително влияние, след бащиното, върху Холбайн. Главният труд на Еразъм е „Критика на Библията“. Връщайки се към древните извори на християнството, Еразъм иска да се върне и към оригиналния текст на Библията. С това той проправя пътя за Лютер и Реформацията, но в крайна сметка влиза в противоречие с Лютер. В най-известното си съчинение „Възхвала на глупостта“ той разобличава лъжливостта на късното феодално общество.
В Базел Холбайн се запознава с това произведение и илюстрациите, които изработва към него, поставят основата на неговата известност. Преди всичко те му спечелват приятелството на Еразъм. Редицата негови портрети показват колко дълбоко Холбайн е разбрал хуманиста и мислителя, който наблюдава явленията в света с критиката на разума. През годините, прекарани в Базел, са създадени по-голямата част от илюстраторските творения на Холбайн. Неговите гравюри на дърво третират различни теми, главно митологически сцени и събития от римската история. Най-известната му графична творба е поредицата „Танц на смъртта“. В нея смъртта не е представена като ужасяваща фигура от оня свят, а е подигравателна, сурова присъда, която застига еднакво и богатия, и бедния. Холбайн работи не само за издателите. Освен портрети на свои приятели, граждани и знатни личности той рисува олтари и стенописи. Поканват го в Люцерн, пътува във Франция и Италия. Един от главните му клиенти е кметът на Базел, Якоб Майер. Реформацията прекъсва тези мирни години. Холбайн не получава вече никакви поръчки и през 1526 г. заминава за Англия. По-късно се опитва да се върне в Базел, но тъй като е загубил старите си доверители и клиенти, той се установява окончателно в Англия. Отначало прави портрети на живеещите там немски търговци, но не след дълго си създава връзки с кралския двор. До смъртта си в 1543 г. той е придворен художник на Хенри VIII.
Характерните черти на неговото изкуство се оформят по време на базелските му години. Това е стилът на немското Възраждане, израснал от Готиката и включил в себе си италианските влияния. Най-същественият и удивителен елемент, който творчеството на Холбайн е наследило от Готиката, е господството на линията, на рисунъка. Портретите му са в една плоскост, формата, пластиката на тялото са предадени чрез рисунъка. За това спомага неговото обективно, освободено от идеализация виждане, ясният, лек и спокоен облик на картините му. Движенията са ограничени и въпреки че цветовете са богати, изящни, те са далеч от онзи жар, който е характерен за Грюневалд. Стремежът му към чистота на формите, както и неговото критическо чувство и реализъм са родствени на възгледите на Еразъм. С тези вече оформени черти като художник той заминава за Англия. В създадените там платна той рисува героите от кървавата епоха на английската история. Тук художникът се скрива напълно зад кулисите. В тези картини едва долавяме чувствата му. Дюрер развива своя стил в трудна и сурова борба. При Холбайн постиженията на Възраждането са вече налице и затова именно той може да наблюдава своя предмет критично, с изпитателен скептицизъм. Неговото творчество можело да открие една епоха на разцвет в немското изкуство, но историческото развитие взело друга насока. Столетия след Грюневалд, Дюрер и Холбайн германците, не могат да дадат на изобразителното изкуство майстори с такъв универсален характер.
Картината изобразява сина на книгоиздателя на Холбайн, Бонифаций Амербах, учен и хуманист, който бил и добър приятел на художника. С това се обяснява и онази топла атмосфера в творбата, която по начало не е характерна за Холбайновите портрети. Художникът поставя своя модел сред пейзаж — зад него се виждат сиво-синьото небе и едва очертани планини, до него — стебло на дърво, а над лявото му рамо е провиснал разлистен клон. Големите черни петна на шапката и дрехата обграждат едно решително и умно лице, чиито очи, устремени в далечината, му придават донякъде романтичен израз. Този портрет с изящен рисунък и настроение е една от най-хубавите творби на Холбайн от младежките му години.
Картината е детайл от съхранявания в Базелския музей голям олтар, на който са изобразени страданията на Христос. Вляво, съкрушена от скръб, е групата на оплакващите, но те не правят никакво рязко движение, не проявяват никакъв изблик на чувства. На предния план на картината трима души носят тялото на Христос към гроба в скалата. Мускулите им са напрегнати, вижда се колко трудно носят вцепененото тяло, което художникът е живописвал не с натурализма на късната готика, а според ренесансовите схващания. Съдбата на Христос на тази картина не е драма, а история. За Холбайн религиозният сюжет не значи нищо повече от изобразителен проблем.
Холбайн е рисувал десетина пъти Еразъм. Най-често го изобразява в профил или в три четвърти, в широки, меки, обикновени дрехи, пишейки или държейки ръцете си над отворена книга. Един от тези портрети е и прочутата творба в Лувъра. Ученият седи пред работната си маса, профилът му е остро очертан върху изящно изписан фон. Тъмните петна на дрехата и баретата открояват костеливо, набраздено от бръчки, аскетично лице, от притворените очи, на което се излъчва задълбочен размисъл и съсредоточеност. Около тесните му устни играе усмивка, опасната подигравателна усмивка на Еразъм. В спокойното умно лице се чете надменна увереност и внедреното съмнение във всички ценности на този свят.
![Мадоната на кмета Майер 1528–1530 г. Масло и темпера на дърво, 144 x 101 см. Дармщат, Княжеският дворец. 16_madonata_kmeta_maier.jpg](/content/img/a6/42720/16_madonata_kmeta_maier.jpg)
Картината е изработена за домашния параклис на базелския кмет. Интимното й предназначение намира израз и в начина на изписването. Богородица е поставена пред ниша, увенчана с мидена черупка. В ръцете си тя държи Младенеца. От двете страни на Мадоната са коленичили членовете на семейството. Отдясно е първата съпруга на кмета с наполовина забрадено лице — по време на създаването на картината тя не е била вече жива. До нея са неговата втора жена и дъщеря му. Отдясно е главата на семейството, Якоб Майер, върху който закрилнически пада плащът на Богородица. Пред кмета са двамата му сина: по-малкият, подобно на Исус, с прелестните си движения и голота напомня италианските „бамбини“. Холбайн прекрасно е обединил фигурите в триъгълна композиция, която придава на картината сгъстеност и единство.
![Съпругата и децата на художника 1528–1529 г. Масло и темпера на дърво, 79,5 x 65,5 см. Базел, Художествената галерия. 17_supruga_detza.jpg](/content/img/a6/42720/17_supruga_detza.jpg)
За Холбайн е все едно кои са моделите на неговите картини. Еднакво обективно той вижда себе си, своите близки или чуждите хора. Така, без да разкрасява, той рисува и своето семейство. Дълбока тъга лъха от портрета на тази рано състарила се, уморена жена с изплакани очи. Дори да не знаехме, че само няколко години след създаването на творбата Холбайн я е напуснал окончателно, то и от самата картина бихме почувствували изоставеността, безперспективното бъдеще на трите угнетени човешки същества. Композиционният строеж на картината е съвършен. Затворената в класическия триъгълник група ни напомня композициите на италианските „Мадони с Младенеца“, но тази форма е приложена в случая за изразяване на едно твърде светско, лично по характер съдържание.
Характерно за по-късните портрети на Холбайн е поставянето на фигурата пред опростен гладък фон. Този фон никога не е прекалено тъмен и въпреки това на него ясно изпъкват контурите. Контрастът между простотата на изобразяването и пищността на облеклото изтъква личността и характера на портретувания.
Холбайн е рисувал няколко портрета на владетеля и с необикновена правдивост е разкрил неговата деспотична и жестока същност. Този портрет, както се вижда от надписа му, представя Хенри VIII на 49 години. Едрата, приковаваща погледа фигура на тираничния и вдъхващ страх монарх изпълва цялото пространство на картината. Изяществото на кралските одежди, движението на ръката му характеризират още по-ярко личността на този високомерен, непознаващ пречки и отдаден на сладострастия човек.