Лайош Вегвари
Халс, Рембранд, Вермеер (3)

Рембранд Харменс ван Рейн
(1606–1669)

Животът му протича в напрегнат труд, упорити борби и разочарования. Потребността да твори е за него неотменна нравствена повеля. И той като своите прадеди — трудолюбивите занаятчии и мелничари — работи без отдих. Дисциплината на труда му дава сили да се издигне над несполуките в живота, да не изчезне между падините и върховете на своята съдба, да не загуби вяра в призванието си. Богатото въображение и неуморимите търсения го тласкат постоянно към нови теми и задачи, с каквито никой художник преди него не се е нагърбвал.

Благодарение на тези стремежи живописта на Рембранд не черпи впечатления — както изкуството на неговите съвременници — от интересни случки и от привидната действителност, а от неуловимите вулканични глъбини на човешкото съзнание, от духовните и душевните ценности. Това не значи, че Рембранд отминава зримата действителност. Както сочат неговите етюди, той с изключителна задълбоченост рисува и живописва от натура. С помощта на опознатите и разбрани по този начин неща той се домогва до все по-пълна изява на човешката мисъл и чувство.

За да бъде прието изкуството му, той се нуждае от утвърждаващата сила на съществуващата действителност, а за да бъде то разбрано, той гради творчеството си върху усвоени от всички негови съвременници познания. Затова Рембранд избира Библията вместо митологията. В четящата Библията протестантска страна темите на Светото писание са известни на всички, ето защо всякога когато Рембранд иска да изрази сложно човешко състояние, той търси някаква аналогия. По този начин разбирането на изходната точка е осигурено и върху тази устойчива основа от познания художникът гради своите наблюдения. Те се основават преди всичко на самонаблюдение, с което се обяснява и огромната поредица автопортрети. Всеки един от неговите автопортрети скрепява някакво характерно човешко състояние. Жаждата за знания приближава Рембранд към ренесансовите майстори, затова живеещият в една по-сложна епоха творец проучва и изразява наблюдаваните явления винаги във взаимодействие, в движение, евентуално в противоречиво съжителство с други неща. Той се интересува предимно не от външната красота на човека, а от сложните нравствени проблеми. Върху своите платна той не рисува идеализирани образи, а такива действителни хора, в които всяка характерна човешка черта се изявява наведнъж и обобщено. Величието на рембрандовите образи се състои в това, че те са едновременно низки и възвишени, греховни и пречистени. Той разгръща до такава нова степен възможностите на човека сам да се опознае, която изключва предишните едностранчиви и прости изображения.

Външните събития в живота му трудно могат да обяснят неизчерпаемото богатство от теми. Той се ражда през 1606 г. в многодетното семейство на мелничари. Първоначално се готви за научна кариера, но после осъзнава своето влечение и от млади години започва да учи живопис. Със своите портрети той скоро си спечелва известност сред гражданите на Амстердам, оженва се за богата девойка от града и живее в охолство. Рембранд обаче не остава на същото равнище, а се издига към все по-нови творчески висини. И те именно го лишават от богатство и обществен ранг. Създаденият през 1641 г. шедьовър „Нощна стража“ се приема хладно от тези, които са го поръчали. Този неуспех, а по-късно и смъртта на жена му Саския довеждат до влошаване на материалното му положение, а новите му творби са напълно неразбираеми за съвременниците. Така, след като сам изпада в самота и лишения, той става изследовател на човека и неговата съдба, художник на материалната нищета и духовното богатство на заможна Холандия. Макар и никога да не е напускал родния си край, той познава творбите на италианския Ренесанс и изкуството на своите съвременници.

Докато живее в охолство, той има възможност да разучава своите големи предшественици чрез собствената си сбирка. Така той усвоява създадената от Леонардо живопис на светлосенките и я развива, за да я пригоди като средство за изразяване сблъсъците на вътрешния свят. Чрез смелата барокова перспектива пък обхваща големите противоречия между индивида и безкрая, между действителността и бляна. В своите късни творби той си изработва напълно своеобразна техника, служи си с цели буци боя и дебело напластени повърхности, които еднакво засилват пластичния ефект на материалното и въздействието на богатата му мисъл. Неговите философски картини от последния период увенчават с лавров венец творческия му път.

Нашият портрет на Рембранд би бил погрешен, ако не се спрем на един друг равностоен на живописта жанр в неговото творчество — графиките и гениално изработените медни гравюри. Рембранд придава богато значение на резката. Той владее еднакво добре осезаемата действителност и неуловимите картини на въображението. Чрез контрастите на светлини и сенки, чрез нежното и прозрачно степенуване на тоновете той превръща скритите в човешката душа чудни красоти, будещите възхищение разочарования и вдъхновения в зрима действителност. За него графиката не е средство, а цел. Графическите рисунки му служат не само за основа на живописни картини, а са равностойни на тях шедьоври. Със сигурност можем да кажем, че и да има в историята на живописта равни на него майстори, графичното му творчество е единствено по рода си, несравнимо. Рембранд умира през 1669 година, изоставен от всички.

Автопортрет със Саския. Около 1634 г. Масл. бои, платно, 161 x 131 см. Дрезден, Картинната галерия.

На сравнително голямата по размери картина виждаме две облечени в празнични дрехи фигури. Мъжът е самият художник. Изблик на добро настроение — или по-скоро една несломима селска жизненост — изпълва цялото платно. Той държи високо чашата с вино. Леко пребледнялата, уплашена съпруга е седнала на скута му, а на лицето й играе по-скоро принудена, отколкото естествена усмивка. Богатият, колорит на картината и отсенките на тоновете ни карат да мислим, че по това време художникът е изучавал творбите на Тициан и на други италиански майстори. През хармонията и красотата на ренесансовия свят прозира първобитната сила на един експлозивен, неспокоен талант.

Нощна стража 1642 г. Масл. бои, платно, 359 x 483 см. Амстердам, Райксмузеум.

Това платно принадлежи към категорията на тъй наречените стрелчески картини, които са на мода в Холандия през 17 век. По начало творбата представлява огромен сборен портрет, който изобразява в раздвижени пози водачите и членовете на стрелческото дружество, участвували в гражданската война. Картината на Рембранд представя без всякакво ласкателство проникнатите от войнствена сериозност стрелци и техните ръководители. Като че отново оживяват дните на борбите за свобода и членовете на дружеството пак тръгват срещу врага. Сложната композиция на тези въображаеми събития обогатява настроението на творбата, а сияйните, пламтящи цветове и тайнствените светлосенки й придават майсторски ритъм. Този ритъм отрежда на всеки образ особено и същевременно хармониращо с общото въздействие значение.

Сънят на Свети Йосиф. Около 1650 г. Масл. бои, платно, 105 x 83 см. Будапеща, Музей на изящните изкуства.

Картината изобразява бягството на светото семейство. Вдясно на стъпаловидно разположената група лежи изнемощяла от умора Мария, която, макар и несъзнателно, притиска до себе си детето. Свети Йосиф спи сгушен, отпадналите му старчески черти издават смесени чувства — в тях се чете едновременно загриженост и готовност да се брани. Зад него шепне на ухото му облечен в бели дрехи ангел. Въпреки цялата реалност на изображението олицетвореното от Йосиф чувство на отговорност не е действителност, а въображение. Чрез трептенето на светлини и сенки художникът разпростира душевното състояние на Йосиф и върху обкръжаващата го среда. Убитите кафяви петна ни карат да чувствуваме тежкия, просто лишен от съзнание сън, а жълтеникаво белезникавите светлини — пробуждащото се съзнание.

Настоятелите на сукнарския еснаф 1661–1662 г. Масл. бои, платно, 185 x 274 см. Амстердам, Райксмузеум.

Платното принадлежи към един от типичните жанрове на холандската живопис — сборния портрет — но същевременно се разграничава решително и окончателно от всички композиции с подобен характер. Целта на художника не е просто да ни запознае със своите модели, а да изобрази раздвижена група от намиращи се в еднакво положение човешки същества от едно и също общество. Майсторът представя петимата граждани в развълнувано душевно състояние; те са разгневени от някакво външно събитие. Макар и да не виждаме това събитие, ние го съпреживяваме с нашето въображение, защото вълнението е изписано по лицата на фигурите. Приликата на образите и различието на техните характери, както и майсторски изграденият ритъм правят от тази картина класическа творба.

Автопортрет 1625 г. Масл. бои, платно, 113 x 81 см. Виена, Музей на история на изкуството.

Изправеният пред прага на старостта майстор се изповядва с покъртителна сила. Гледаното съвсем отблизо лице привидно е откъснато от околната среда. Но тук частицата говори за цялото. Художникът изписва с прецизна грижливост бръчките и формата на лицето, струва ни се, че дори виждаме порите на кожата. Всичко това обаче не е самоцел, защото той не рисува само особеностите на повърхността на лицето, а ни разкрива отвъд физиономичните черти (както когато се приближим към едно привлекателно лице) историята на един живот, съдбата на един човек. Зад тези твърди и уморени селски черти се крие тъга, разочарование и самокритичност, но парещата светлина на тъмните очи излъчва чистия блясък на детската душа.

Завръщането на блудния син 1668–1669 г. Масл. бои, платно, 262 x 205 см. Ленинград, Ермитаж.

Като от зимна мъгла изплува из кафявата тоналност на картината коленичилата фигура на облечен в дрипи мъж. Подметките му са скъсани от скитничество, той е изкалян целият от пътя, обръснатата му глава изглежда обезобразена. Старец в пурпурно наметало се навежда над него с безкрайно опрощаваща любов и го прегръща. Човечността, която излъчва старецът, просто разкрасява грубите дрехи на коленичилия момък, а от невидими места на тъканта се пръска бисерно опалова светлина. Останалите действуващи лица наблюдават потресени сцената; те като че ли изразяват и нашето удивление, като виждат как нравствената красота облагородява младия човек, който се изповядва и се отрича от досегашните си идеали. Великодушното опрощение му помага да започне нов, по-човешки живот.