Жужа Урбах
Тициан, Тинторето, Веронезе (4)

Веронезе (Паоло Калиари)
(1528(?)-1588)

Както показва и името му, Веронезе не е роден във Венеция, а във Верона. Все пак той е последен представител на прецъфтяващата ренесансова живопис. Той бил син на каменоделец от Верона, но още в 1553 г. се преселил във Венеция, където получил и благородническа титла. Там той и умрял. По онова време Верона се намирала в политическа зависимост от Венеция, но по своята култура се различавала от нея. Към средата на века там били вече проникнали господствуващият стил на живота и церемониалният дух на испанския двор. Чувството за пищна тържественост и възприетият от Рафаел и от флорентинските живописци маниер на рисуване били наследството, което Веронезе донесъл от своя край и с чиято помощ той положил усилия да извоюва и за себе си — редом с Тициан и Тинторето — признание сред венецианските майстори.

Ако сравним творчеството на тримата, ще видим, че макар и у Веронезе да няма грандиозният, разрешаващ всичко замах, изобразителната мощ и епохалните художествени знания на Тициан, той продължава да развива венецианската колоритна традиция. Сходството му с Тинторето е още по-малко; той е пълна противоположност на надарения с богато въображение майстор. Сравнена с одухотворените видения на Тинторето художествената форма на Веронезе е проста: животът е красив, четката трябва да увековечава именно очарованието, изяществото и пищността на земния живот. В този свят има място само за красотата и богатството, а не за страданията, страстите, грозотата и бедността. Живописта на Веронезе не се стреми да поучава, да изразява нравствени или обществени идеи. Той е живописец на красотата, на модната и преходна хубост. Когато украсява залите в Двореца на дожите или трапезариите на венецианските манастири и църкви, или пък вилите на господарите на подвластните на Венеция земи, той претворява любовта си към живота и неговата празничност. Творбите на Веронезе се разкриват пред зрителя като тържествени театрални сцени или венециански карнавал, в които фигурите се движат с театрални жестове сред огромни декори. Участниците в библейските сцени са венециански благородници, патриции, красиви руси жени, облечени в брокат деца, а статистите — слуги, войници и народ; въобще ролите са разпределени както в ренесансовите пиеси.

Като живописец Веронезе се радвал на голяма почит. Животът и творчеството му протекли в охолство и безгрижие. Все пак по една ирония на съдбата неговият живот е свързан с едно твърде знаменателно и драматично събитие. През юли 1573 г. той бил призован пред съда на светата инквизиция заради картината си „Тайната вечеря“, изработена за столовата на монасите от манастира Св. св. Йоан и Павел. Обвинението срещу него гласяло, че бил изписал на картината си недостойни за темата фигури, като германски войници (по това време в Германия се разпространявала Реформацията), кучета и други неподходящи изображения. Можем да си представим колко се били изменили времената, като имаме предвид, че в продължение на две столетия италианските живописци пренасяли библейските легенди в своята епоха и че в изрисуваните от тях мадони съвременниците им можели да разпознаят образите на техните любими. Въпреки че Венеция се радвала на независимост и на голяма свобода на мисълта, влиянието на контрареформацията проникнало и там, а след Тридентския събор (1545–1563 г.) се засилило още повече. Самият случай с Веронезе бележи един преломен момент в развитието на изкуството, в смисъл че възтържествувалият към края на 16 в. бароков дух отново поставя на преден план религиозната тематика. В процеса, материалите, по който били веднага отпечатани, защитата на Веронезе се състояла в привеждане на примери от често повдиганите искания за творческа свобода в изкуството. Неговите отговори свидетелствуват за един крайно прост начин на мислене и за прямота и честност: „Ние, живописците, можем да си позволяваме същата свобода, както поетите и лудите. Затова нарисувах там алебарди, защото счетох, че мога и аз да прибавя нещо и защото смятам, че един заможен господар има право да държи в дома си много слуги.“ А на друг въпрос той отговорил: „Вярвам, че Христос и апостолите му действително са живели, но когато в картината ми се оказа много празно място, трябваше да го запълня с фигури, родени от моето въображение, както е сторил това и Микеланджело в Сикстинската капела…“ Тези аргументи подействували на венецианците, докато тъкмо през тези години в Рим, след смъртта на Микеланджело, били изписани по заповед на папата различни одеяния върху голите езически тела във величествения стенопис „Страшният съд“. Картината на Веронезе била спасена, като й дали друго наименование, което авторът написал на очебийно място — „Угощение в дома на Леви“.

Днес Веронезе ни очарова предимно със своите багри. Още неговите съвременници писали, че всяка мазка на неговата четка блести като истинска перла, рубин или сапфир, като източна скъпоценност. Неговите цветове и днес още светят, блестят. С Веронезе приключва една велика епоха — венецианският Ренесанс, но заедно с това той подава ръка на великия живописец-декоратор на Венеция от 17 век — Тиеполо.

Портрет на мъж. Творба от младините на художника. Масл. бои, платно, 120 x 102 см. Будапеща, Музей на изящните изкуства.

Тази творба от младежките години на Веронезе е един от най-хубавите му портрети. Той е рисувал по-малко портрети от своите венециански съвременници, но е това си произведение е създал един необикновено красив образец на портретната живопис от времето на италианското чинквеченто. Изобразен е представителен, облечен е вкус млад мъж в сдържана благородна поза. Червена завеса разделя плоскостта на картината, а зад нея се вижда открит пейзаж. Картината излъчва класическо спокойствие и уравновесеност, античните развалини на фона представят ренесансова Италия. Моделът е охарактеризиран с най-прости живописни средства, но заедно е това е използувана и широка гама от щрихи на четката. В будапещенския Музей на изящните изкуства се пазят три творби на майстора.

Сватба в Кана Галилейска (детайл) 1562–1563 г. Масл. бои, платно, 666 x 990 см. Париж, Лувър.

И на тази картина Веронезе не е изобразил библейското чудо, а тържествената вечеря у един знатен венециански гражданин. В сянката на мраморни палати, край отрупани с ястия маси са насядали гостите, в чиито лица художникът е изписал владетелите от тази епоха: императора Карл V, френския крал Франциск I, турския султан Сюлейман и други, а между тях е седнала Витория Колона, идеалът на Аретино и Микеланджело. В предния план на представения тук детайл изнасят концерт венецианските майстори на изкуството. Отляво сам Веронезе в сребриста мантия свири на виола да брачо, до него приятелят му, прочутият архитект Паладио, и художникът Якопо Басано свирят на флейта, Тинторето пък — на виола да гамба, а отдясно, облечен в червено наметало, свири Тициан.

Проповедта на Йоан Кръстител. Около 1570 г. Масл. бои, платно, 208 x 140 см. Рим, Галерия Боргезе.

Това е картина, която въздействува съвсем непосредствено върху зрителя. Действието е изобразено с пределна лаконичност. Пространството на картината се изпълва от фигурите на главните герои. Йоан Кръстител е облечен в кожа, като монументалната му фигура е обвита и с червено копринено наметало. С широк жест той проповядва на народа новите идеи. Ръката му сочи назад към приближаващия се Христос, който е обкръжен от особено сияние, открояващо го подчертано измежду другите фигури. Коленичилата на преден план женска фигура не само изразява напрегнато внимание, а и със своето местоположение ни въвежда в композицията. Движението на Йоан се подчертава от кривите линии на наклонените наляво дървета и цялото внимание се насочва към облечената с обикновени дрехи фигура на Христос.

Угощение в дома на Леви 1573 г. Масл. бои, платно, 550 x 1278 см. Венеция, Академията.

Това е прословутата картина, за която инквизицията призовала художника на съд. Тук митарят Леви, който според Новия завет дал угощение на Исус и учениците му, е изобразен като живеещ в разкош венециански домакин, устроил тържествен прием в своя мраморен палат. Трисводестата зала като че ли е изградена от майстора-архитект Паладио. Зад нея се виждат омайният венециански вечерен пейзаж и дворците на града. Цялата картина напомня сцена от италианска опера: от двете страни водят нагоре стълбища е балюстради, над които се открояват трите свода, а участниците са облечени в пищни дрехи, носени навремето от висшето общество на града. И тук религиозният сюжет е само претекст за художника да изрази своята любов към блясъка и разкоша. Колко голям е контрастът между тази картина и „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи, лишена от външен блясък и изпълнена с възвишена нравствена простота!

Намирането на Мойсей. Около 1570–1575 г. Масл. бои, платно, 56 x 43 см. Мадрид, Прадо.

И в тази малка по размери творба Веронезе е успял да изяви свежестта, богатството и блясъка на своите багри. Тук във венецианска среда виждаме малкото дете, намерено в тръстиките на Нил, и взелата го под своя закрила дъщеря на фараона. В центъра на картината е изобразена женска фигура в богати дрехи от брокат и със сияещи накити, а на фона извива дъга над „Нил“ мост от италиански тип, зад който се разстила италианско кампапиле. Екзотичният характер на сцената е загатнат само от изписаните на преден план негърче и малка човешка фигура. В композицията се откроява съвсем ясно диагоналът, който започва от фигурата на негърчето в ляво, минава през жената със синя дреха, която държи детето, централната женска фигура и стига до издигащите се високо дървета. По този начин се подчертава и играта на осветлението.

Исус на кръста. Около 1580–1590 (?) г. Масл. бои, платно, 102 x 102 см. Париж, Лувър.

Тази картина е една от най-величествените творби на Веронезе. В драматичната сцена, изобразена без формални, външни подробности, синьото буреносно небе също подчертава човешката трагедия. Художникът е разположил фигурите в строга триъгълна композиция, която през подпряната на кръста стълба завършва с главата на Христос и се затваря от обвитата в жълто наметало плачеща жена. Удивително са предадени огнените багри, пъстрите дрехи на предния план и блестящия в сребриста светлина град на фона. Будапещенският Музей на изящните изкуства съхранява една творба, много близка до тази картина.