Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Моят музей (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Leonardo, Michelangelo, Raffaello, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 4гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda(2019 г.)

Издание:

Автор: Гюла Ласло

Заглавие: Леонардо, Микеланджело, Рафаело

Преводач: Гизела Шоршич

Година на превод: 1967

Език, от който е преведено: унгарски

Издание: първо

Издател: Издателство „Български художник“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1967

Тип: биография

Националност: унгарска

Печатница: Печатница „Атенеум“, Будапеща

Главен редактор: Магда Н. Уйвари

Отговорен редактор: Маргит Пастои

Редактор: Анна Задор

Технически редактор: Карой Сеглет

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11127

История

  1. —Добавяне

Предговор

Който гледа книгата, без да почувствува колко е хубаво да бъдеш човек, нека я разгръща, прелиства и разглежда нейните репродукции, докато се убеди, че не гледа „хубави картини“, а съзерцава изповедите на отдавна живели големи майстори. Тия изповеди не ни говорят със силата на словото, а въздействуват посредством безмълвните форми на картини и скулптурни фигури и именно поради това е по-трудно те да бъдат разбрани. Красотата не се поднася даром на читателя. Купуването на книгата не е цената, с която той може да заплати тази красота; тя се разкрива пред него чрез внимание, търпение, задълбочаване и умствено напрежение. Нека читателят не губи надежда, ако се почувствува безпомощен. Той може да бъде сигурен, че рано или късно ще разбере картините, тъй като в тези творби говори човек на човека и няма никакво значение, че големите майстори са живели преди няколкостотин години. В приказките „Хиляда и една нощ“ чудотворното изречение „Сезам, отвори се!“ е достатъчно, за да се разтворят скалите, които водят към съкровището. Тук обаче нищо не може да ни помогне, ако не пристъпим към творбите с добро желание и жадуваща за красота душа. Дверите към тези изключителни умове на Ренесанса се затварят пред всеки, който погледне на тях с чувство на превъзходство или иска — поради липса на време — бързо да ги разбере. Той ще узнае най-много кога са родени, кога са умрели и какви са наименованията на техните картини. Тук обаче не става дума за данни, а за това, че те увековечават с изключително майсторство красотата на живота, вдъхновените борби и по този начин правят и нашето съществуване по-богато, по-пълноценно и по-красиво.

Епохата, през която творят тримата големи художници, не е отразена в унгарското изкуство. Наистина, Леонардо пише в едно от своите съчинения, че смята унгарския крал Матиаш за истинския съдник на изкуството (предполага се, че е рисувал една мадона за него), но веднага след това настъпват най-тежките столетия в историята на Унгария. Потушаването на въстанието на Дожа, погромът при град Мохач, безкрайното шествие на окованите в робски вериги нещастници, опожарените села и героичните сражения на крепостите карат изкуството да замлъкне, потискат гласа на музата. Мизерното съществуване става причина, тези, които живеят на запад от Унгария да имат по-спокоен живот и условия за творческа работа. Така тези големи майстори изричат вместо нас и заради нас изповедта на хората от тази епоха. Затова и ние ги чувствуваме до известна степен свои. Но независимо от това, всичко, което те казват и създават, е скъпо на всеки човек.

Нека читателят се стреми да забрави изтеклите столетия и се сприятели с тези трима исполина на изкуството, като обикне оня от тях, към когото чувствува най-силно влечение.