Мария Бернат
Сезан, Ван Гог, Гоген (1)

Предговор

Те са революционери в изкуството, новатори в живописта. Наричаме ги постимпресионисти поради липсата на по-точно определение. Тази формулировка ни ориентира преди всичко за времето, чрез нея ние изразяваме само това, че тези художници се появяват след импресионистите, тя обаче не изяснява какъв е бил техният стил. Истината е, че ние не можем да намерим по-точна дефиниция. Общото в тях е единствено желанието им да поставят изкуството върху нови основи. Но техните индивидуални черти им определят различни насоки на развитие.

Импресионизмът е изходната точка, върху която те градят своите стремежи. Сезан едва започва да рисува, когато импресионистите се обединяват. Те организират първата изложба на групата през 1874 година. В нея участвува и Сезан, който по-късно става яростен противник на това течение.

И тримата живописци са повлияни от напрегнатата творческа атмосфера на тогавашния Париж. Те живеят сред тая атмосфера и имат възможност да опознаят онова, срещу което по-късно се обявяват. И пред тях се изправя трудна задача, като пред всеки, който сам и пръв започва да води някаква борба. Импресионистите, над чиито глави са отшумели няколко тежки години, се обединяват и общите усилия им помагат да наложат новите принципи в областта на живописта.

Сезан, Ван Гог и Гоген остават самотни. Те имат чувството, че работят напразно. Най-дълго живее Сезан. Той умира през 1906 година, а творбите му започват да добиват световна известност едва една година след неговата смърт. Липсата на другари го кара да се затвори в себе си. Ван Гог и Гоген пък искат да образуват „творчески бази“. Ван Гог смята да извика своите другари в Арл, но мизерията и заболяването му осуетяват неговите намерения. Гоген се опитва да направи същото в Бретан. Но и той изпада в бедствено положение. Липсата на приятели пък го кара да се самозаточи в Таити.

И все пак съвременното изкуство се гради и върху тия големи самотници — върху Сезан, който използувайки зрителната култура на импресионистите, се опитва да сложи по-строг ред в разлятите форми и по този начин придава ново значение на пространството и на композицията. Характерният с геометричните форми на изображението кубизъм и подчертаващият структурното изграждане на природата конструктивизъм — тия две значими течения на двадесетия век — го смятат за свой предшественик върху Ван Гог, който гледа на света през призмата на собствените преживявания и тежки страдания. „Моето най-горещо желание е да се науча да рисувам погрешно, за да преобразя действителността така, че тя да се превърне в лъжа, която да е по-правдива от самата действителност“ — формулира Ван Гог тезата на художниците-експресионисти, които обявяват него за родоначалник на това течение и накрая върху Гоген, който се отдалечава най-много от импресионистичния начин на виждане и направлява живописта в по-декоративна посока. Той отдава голямо значение на въздействието на петната, на ярките, локални тонове и на изразителната игра на линията. Най-важните последователи на Гоген са известните под името „Набис“ („Пророци“) и „Фовес“ („Дивите“) френски групировки на художници и особено водачът на „дивите“ Матис.

Съвременното изкуство се гради и върху тези трима живописци. И то с цената на огромната им жертва. В изразителните, написани от Ван Гог редове, това е формулирано по следния начин: „Понасяй мъжествено своята участ и върви непоколебимо към целта. В съвременното общество ние художниците представляваме само счупени гърнета.“