Сембен Усман
Синът на Сенегал (12)

IV

„Татко“ Гомис, както го наричаха младите от уважение към възрастта му и защото това подхождаше на неговите добродушни обноски, се съгласи да се срещне с Умар тая вечер на кея. Той имаше наистина обичай, като свърши работния си ден, да се разходи малко по понтона, за да си преповтори случките през деня и да помисли малко над своя живот.

Татко Гомис беше възпитал своите трима сина в християнската религия и голяма радост му достави подстригването на най-големия му син за монах. Най-младият продължаваше да се учи в Дакар; колкото до Жан, той предпочете да остане в бащиния дом и да помага на баща си в дюкяна.

Дотогава животът на семейство Гомис бе протекъл без сътресение. Добра или лоша година, търговията донасяше с какво да се нахранят всички, а за останалото, приемаха от живота това, което той искаше да им даде. Възпитанието, получено от мисионерите, беше приучило Гомис да се доверява на провидението, и от друга страна, изминатият път за трийсетина години по друма на една тиха сполука никак не го подтикваше да пожелае коренни промени. Все пак и той си имаше свои мечти. Когато пристигна в Зигиншор, в градчето нямаше никакво дюкянче, освен неговото и сега той беше все още единственият черен търговец — от това той изпитваше известна гордост, — но магазините, държани от белите, напреднаха много бързо и по начин някак по значителен от неговия.

И Гомис се беше съблазнил от проектите на Умар Фай. Смелостта на младия човек плашеше неговото собствено малодушие, но в същото време го привличаше. Та той беше тука едва от два дъждовни сезона и не говореха ли вече, че половината от идната реколта ще бъде негова? Нима е истина, че времената можеха да се менят, е неговият син, синът на Гомис, би могъл един ден да победи страховете и опасенията, които го съпровождаха през целия му живот?

Седнал на края на понтона, с крака увиснали над водата, старият Гомис гледаше, без да вижда, широката река, която заспиваше в тъмнината. Смях на мъже и жени и дебнещото око на едно електрическо фенерче го изтръгнаха от неговата унесеност. Умар и Изабела, Дезире, следвана от Агбо и Сек, който беше на края на групата, се приближаваха към него. Той чу веселия глас на Фай, който казваше:

— А сега, мои деца, край на шегите, имаме да говорим за сериозни неща.

Всички се настаниха около стария търговец — едни седнали, други изтегнати. Изабела се простря с цялата си дължина на дъските, а главата си отпусна върху бедрата на своя мъж.

Настъпи доста дълго мълчание, което пръв прекъсна Гомис, като каза:

— Твоята жена е много смела, Умар, кога предвиждате раждането?

— През хубавите дни на топлия сезон, и аз мисля да повикам сестра й от Франция.

— За кръщаването? — прекъсна го татко Гомис. — Християнка ли е? Вие ще кръстите детето в черква.

— Не вярвам, поне още не сме говорили за това.

— Значи детето ще бъде мюсюлманин?

— Също не. Детето ще носи име, което ние ще му дадем. Що се отнася до вярата, то ще бъде свободно да избира, когато стане пълнолетно.

— Хубав принцип — намеси се Сек.

Но татко Гомис не беше на това мнение.

— Мои деца, вярата е необходима. Тя ни ръководи. Обществото без, религиозно възпитание е общество от животни.

Отново настъпи мълчание и старият търговец разбра, че линията, която разделя поколенията, не засяга само методите за обработването на земята или принципите на търговията.

Тоя път Фай прекъсна мълчанието. Гласът му стана по-сериозен:

— Татко Гомис — каза той, — аз не съм дошъл да те питам дали е по-добре да бъдеш мюсюлманин, християнин или фетишист. Аз искам да създам образцова ферма, от която всички да се ползват, и дойдох да видя дали ще искаш да се сдружиш с мене. От значение е, когато някой способен човек се заеме с работите. Отначало мислех за моя чичо, но той няма да може да ме разбере защо искам да го отправя в тая посока. Преди да дойда да те видя, аз говорих с Жан: той е съгласен. Ние ще опитаме да създадем земеделски кооператив с бюро за продажба, което ще бъде отговорно пред земеделските производители и ще защищава техните интереси. Не трябва вече цената на квинтала да ни се налага, трябва да се борим. Идната година аз ще имам два плуга, после ще дойде редът и на един трактор. Както знаеш, обичай е в нашия народ старите да застават начело. Вие сте живели вашето време, вие не бива само да присъствувате на нашето.

— Аз съм много поласкан — каза старият Гомис, гласът на когото малко потрепери, — но трябва добре да се обмисли, защото ония, които ни заобикалят, имат дълги ръце. Ако съм те разбрал добре, ти искаш да конкурираш големите фирми?

Агбо го прекъсна:

— Не, татко Гомис — каза той, — не бива зле да тълкуваш думите на Фай. Той просто е намерил, и аз съм на неговото мнение, че е добре да се обединят всички селяни, за да могат да преговарят с големите фирми, както ти казваш. Казаманс е житницата на Сенегал, всички трябва да се ползуват от нея.

Сек на свой ред се намеси, с малко наставнически тон, който употребяваше, когато четеше урок по морал на децата в училище:

— Татко Гомис, прости ми това, което искам да ти кажа, защото има и друго нещо, което ти трябва да разбереш. Моят баща, бащата на Фай, ти и много други, не сте дошли тука от любов към палмите. Когато сте напуснали вашите села за бреговете на Казаманс, направили сте го, за да забогатеете. През това време бащата на Фай имаше двайсет и пет лодки; ти и твоето дюкянче бяхте на мода сред младежта. Ние другите, децата, ние се гордеехме с вас. Но сега дойде прогресът и вие не се възползувахте от него: твоето дюкянче е често празно, защото стоките, които ти единствен продаваше, се намират сега другаде, по-хубави и по-евтини. Бащата на Фай няма вече монопол за риболов. Моят баща остана със своята гордост: иска да принадлежи на старата школа. Ще направите ли като ония бродещи земеделци, които тръгват да търсят нова земя? Но вие не ще намерите разрешение на тая проблема, като стоите настрана; трябва да се борите. Канторите могат да не бъдат най-силните. Те чакат, а ти искаш да идеш при селяните. Аз мисля, че предложението на Фай иде тъкмо навреме.

Умар слушаше учителя с внимание. Тоя спокоен глас беше изрекъл неговите собствени думи и от това той беше щастлив.

— Всичко, което говориш, е великолепно — каза старият Гомис, като се наведе малко. — Ще ти отговоря веднага, след като поприказвам с Жан. Нали не бързаш, Фай?

— Аз не, но дъждът, той не чака.

Една кукумявка прекоси нощта със своя тежък полет. Старият стана:

— Днес е четвъртък, в неделя вечер ще ви навестя. А сега ви желая лека нощ, деца.

Неговата добродушна фигура изчезна към града.

— Не намираш ли, че здраво го засегнахме? — запита Агбо.

— Мисля, че се трогна, но не мога да ви кажа какъв ще бъде неговият отговор, нищо не зная — каза Сек.

— Тоя човек е парализиран от страх и само някакво крупно събитие ще го накара да се реши.

Това изрече Изабела, като се изправи на свой ред.

— Мисля, че Сек го развълнува, но в същност ти имаш право — каза Умар, като хвана жена си под ръка.