Лора Лей
Улф и Хоуп (4)

Глава 3

За миг изражението му омекна.

— Знаеш ли колко дълго чаках, за да те докосна както искам? — изръмжа Улф с пресипнал глас, докато ръцете му се заеха да доразкопчеят ризата й. — Имаш ли някаква представа колко беше трудно да поддържам контрола си преди и да не отнема невинността на детето, което беше ти?

Хоуп усети как започва да трепери, чувствителността й се изостри, когато почувства топлината на ръцете му, напрегнатото обещание на тялото му.

— Предполагам — прошепна тя. Не, нямаше да го направи, нямаше да го моли. Беше викала и молила да я вземе, след като бе оставил белега на рамото й.

— Сигурно — съгласи се той, тонът му беше смъртоносен, очите му бушуваха от гняв, когато я погледна. — Исках само да те предпазя, Хоуп. Как успя да заплатиш жертвата, която аз направих, за да ти осигуря безопасност?

Ръката му закръжи около врата й. Не прилагаше никакъв натиск, но Хоуп беше наясно, че той иска тя да усети заплахата. Но всичко, което усещаше, бе огънят на желанието. Той бушуваше във вените й, изгаряше вагината й.

— Какво съм направила? — Хоуп поклати глава, виждайки яростта в очите му, ярост и страст, и искра от болка. — Не съм направила нищо, Улф.

Не разбираше яростта, която зърна, когато отрече да го е предала. И как би могла да го предаде? Дори душата й знаеше, че принадлежи на Улф.

— Ти си ме предала с други мъже — изръмжа той. — Не си прави труда да ме лъжеш, жено. Отворила си си краката за други. Приела си ги в тялото си и си им позволила да те чукат, вместо да ме чакаш да дойда за теб.

Хоуп усети как кръвта се отдръпва от лицето й.

— Това не е вярно — прошепна ужасено. Как можеше да вярва в подобно нещо? — Кълна се, че не е, Улф. Никога не съм била с друг мъж.

Породата поклати глава в отрицание. Устните му се извиха в горчива, мрачна усмивка.

— Може би мислиш, че още мога да подуша предателството по тялото ти, миризмата на семето на друг мъж. Но съм толкова запленен от красотата ти и от собственото си желание, че дори не мога да доловя предателската воня. — Улф изглеждаше ядосан на себе си сега, сякаш сетивата му отказваха да видят онова, което беше там, просто защото той не искаше да повярва.

— Защото не е имало никой — извика Хоуп гневно. — Какво трябва да направиш, да ме изнасилиш, за да разбереш? Проклет да си, все още съм девствена. Не ти трябва да си учен, за да го разбереш.

Младата жена знаеше добре собственическите му инстинкти. След отказа му да я обладае, майка й му се бе подигравала извън клетката. Двама от войниците от лабораторията започнаха да я опипват, докато Улф беше принуден да гледа.

Улф стоеше в клетката, а очите му блестяха студено и опасно. Майка й най-сетне отстъпи и нареди да освободят Хоуп. След което я захвърли отново вътре при него и се отдалечи.

Улф я беше прегърнал, успокоявал, но отказваше да я вземе. Следващия път, когато го пуснаха от клетката, двамата войници, които я докоснаха, бяха мъртви.

— Вече не си девствена, Хоуп — изрече най-сетне той сурово, изражението му беше изпълнено с отвращение. — Как си се надявала да ме убедиш в подобна лъжа?

Сивите му очи пламтяха от гняв. Взря се надолу в нея, сякаш тя току-що го бе информирала, че я бърка с някой друг. Хоуп поклати глава, гневът се надигна вътре в нея.

— Как можа да кажеш това? Мислиш, че само защото ти забрави толкова лесно за мен, аз мога да направя същото? Жалко, че не можах и аз да те бележа. Може би тогава нямаше да ме забравиш толкова лесно.

— Мислиш, че не съм? — изръмжа Улф. — Имам доказателство за предателството ти, Хоуп. Снимките, които Кучката ми изпрати с теб, заклещена между телата им, с изкривено от удоволствие лице.

Собственическата му ярост беше плътна и опасна. Тялото му беше напрегнато, а очите му светеха.

— Снимките могат да бъдат фалшифицирани — изстреля тя яростно. — Все още съм девствена и доказателството е там…

— Мислиш ли, че първо не съм проверил? — попита студено. — Смяташ, че съм такъв глупак, че да не разбера дали преградата е там, или не? Проверих, Хоуп, и няма нищо. Можеш да спреш да ме лъжеш вече.

Хоуп застина. Вторачи се в него неразбиращо. Яростта му беше осезаема, както и болката му.

— Какво искаш да кажеш? — прошепна тя объркано. — Там е.

Улф поклати глава, въпреки ръмженето, излизащо от устните му, гласът му остана равен.

— Защо мислиш, че панталоните ти са отворени? Според теб защо тялото ти изисква своето по-настойчиво от преди? Проверих. Пръстът ми се плъзна лесно в теб, Хоуп, дълбоко навътре. Котенцето ти ме стисна по-здраво и от юмрук, но нямаше преграда. Не си девствена. Не помисли ли, че ще проверя, за да съм сигурен? Че ще се усъмня в половинката си, особено когато е замесена онази кучка? Моля те да престанеш с лъжите си. Кажи ми каквото искам да знам, веднага.

Улф не лъжеше. Разбира се, че първо би проверил. Той никога не твърдеше нещо, без да е сигурен. Беше студен и логичен, винаги контролираше себе си и фактите си. Това бе едно от нещата, които докарваха до лудост майка й в лабораторията. Колко лесно можеше той да й покаже какво порочно, некадърно чудовище е тя. Беше изгубила почти цялата подкрепа за контрола в лабораториите вътре в Съвета по генетика, на която разчиташе преди нападението.

— Правиш грешка — нямаше друго обяснение, въпреки че Хоуп се страхуваше, че не е така.

Усети как сълзите й напират. Не можеше да си позволи да заплаче, не и когато Улф можеше да я види и да й се присмее. Болка прониза сърцето й, душата й. Знаеше толкова сигурно, колкото и че е жива, че Улф казва истината. По някакъв начин майка й бе уредила химена й да бъде разкъсан по време на последния преглед при доктора. Спомняше си, че беше по-чувствителна от обикновено, по-некомфортно по време на изследването, отколкото по принцип.

Викът й на отричане беше безмълвен. Хоуп застина, борейки се да диша, да овладее болката, засилваща се с всяка секунда. Това бе всичко, което можеше да стори.

— Няма грешка. — Улф подсили думите си като разкъса ризата от раменете й и захвърли останките на пода.

Хоуп трепна, но остана да лежи неподвижно, загледана в него. Беше обзет от студена ярост, подклаждана от онова, което смяташе за предателство от нейна страна. Нямаше значение дали тя е намерила начин да бъде с друг мъж, не би го направила изобщо. Улф държеше сърцето и душата й.

Дъхът заседна в гърдите й, когато той я погледна. Толкова отчаяно искаше да пролее сълзите си, но не можеше. Не още. Не сега. По-късно, когато той не я гледа, когато вече не вижда студенината и безпристрастието в очите му.

— Донесе ли ми други дрехи? — Гласът й беше равен, спокоен. Не можеше да загуби контрол сега. Не трябваше.

Улф присви очи.

— Няма да ти трябват дрехи, докато не ми кажеш за плановете, които Кучката има за мен и Глутницата ми, и как е стигнала до информацията за местонахождението ни. — Гласът му беше изпълнен с омраза, студен и суров.

Хоуп преглътна възела на предателство, заседнал в гърлото й.

— Не знам нищо за плановете й — прошепна младата жена. — Дори не знаех, че си жив, докато не ме отвлече. Не е изричала името ти през всички тези години, докато не ми се обади тази сутрин да ме пита дали съм те виждала.

— Грешен отговор. — Улф взе ножа от нощното шкафче и с едно движение разряза сутиена й. — Опитай пак.

Хоуп замълча. Втренчи се в тавана, борейки се да диша въпреки болката, докато Улф разрязваше дънките и бикините й. Вече нямаше дрехи, нямаше гордост.

Молеше се да се изолира, но когато ръката му обхвана мястото между краката й и два от пръстите му се заровиха във влажната цепнатина, тя не успя да сдържи страстния си вик и извиването на тялото си.

— Котенцето ти е толкова мокро, толкова хлъзгаво за мен — изръмжа мъжът. — Кажи ми, сладка Хоуп, беше ли толкова мокра за мъжете, които са те чукали, след като те белязах като моя?

Гласът му беше груб и гневен, но докосването — нежно и възбуждащо. Хоуп усети как соковете й потичат по пръстите му, а влагалището се свива мъчително от нуждата от освобождение.

— Не е имало други мъже — каза тя, борейки се да диша през интензивните усещания, връхлитащи тялото й. — Кълна се, Улф.

Пръстите му разтвориха гънките на женствеността й и протяжният й вик разтърси тялото й, когато два от тях се плъзнаха дълбоко и безпрепятствено във вътрешността й. Разтегнаха я, изпълниха я, карайки жадуващата й вагина да ги стисне отчаяно. Но там нямаше преграда.