Лора Лей
Улф и Хоуп (3)

Глава 2

Хоуп се събуди дезориентирана, замаяна. Примигна към тавана и се взря в тежките греди, които го пресичаха. Това не беше нейната спалня. Огледа внимателно голямата стая. Тежките трупи, които оформяха стените, й подсказаха, че се намира в хижа. Миризмата на горящ огън и тихото бръмчене на гласове я увериха, че не е сама. Тя се размърда върху матрака с намерение да се надигне от леглото и да настоява за обяснение. Гневът й се разпали, когато се опита да се раздвижи, но не успя. Краката и ръцете й бяха вързани за четирите края на леглото като проклета девствена жертва. Все още беше облечена, но само отчасти. Ризата й беше разтворена до кръста, ципа и копчето на дънките й бяха разкопчани. Тялото й вибрираше от възбуда, болезнено по начин, по който не бе било от години. Улф. Само неговото докосване, само ласката на неговия език и неговите устни можеха да предизвикат у нея подобна изгаряща възбуда.

Той я беше докоснал. Хоуп потисна едно ридание, затвори очи и позволи на осъзнаването да се просмуче в мозъка й. Той беше жив и бе дръзнал да я докосне, докато е в безсъзнание. Очите й се отвориха отново. Връхчетата на гърдите й бяха толкова чувствителни, че тя можеше да се закълне, че самото дишане ги дразнеше. Коремът й гореше, едно място на бедрото й сякаш пееше от усещането. Кръвта пулсираше във вените й, острото туптене на страстта я накара да се извие във въжетата, опитвайки се да стисне бедрата си, за да облекчи болката, съсредоточена в самата й утроба.

Улф я беше докосвал с устата си, беше я вкусил. Хоуп едва не изскимтя. Успя обаче да се сдържи, знаейки за изключително развития му слух. Той щеше да разбере, че е будна, и щеше да дойде. Сълзи опариха очите й. Улф беше жив, през всички тези години е бил жив и не бе дошъл за нея. Не се беше свързал с нея. Беше я оставил да страда. Младата жена стисна устни и присви очи. Проклет да е, знаел е какво й е направил онази нощ, когато майка й я заключи в неговата клетка. Знаел е, че я е маркирал като негова половинка, подсигурявайки се никой мъж, нормален или Вълча порода, да не може да я вземе с нейно съгласие.

Тя все още носеше белега на това маркиране на рамото си. Бързо захапване, след това нежни докосвания с езика, които да инфектират мястото с хормон, толкова мощен, че за съвсем кратко време бе проникнал в кръвоносната й система.

Онази нощ беше страдала, толкова възбудена, толкова отчаяно копнееща за него, че го беше молила с часове. Но това единствено докосване, тази единствена ласка, беше всичко, което Улф си позволи, и беше бесен и на себе си, и на нея, когато осъзна какво е направил.

Разбира се, Кучката беше вън от себе си от радост, убедена, че е само въпрос на време, преди Улф да докаже теорията й, че ДНК-то на Породите всъщност е намерило начин да се размножават. Техните жени бяха безплодни. Имаше достатъчно доказателства в подкрепа на теорията, че мутиралата сперма на мъжете ще се промени отново, за да се осигури размножаване. Нейната дъщеря беше избрана за първи лабораторен плъх за тази процедура.

Хоуп никога не се бе интересувала от студената, саркастична жена, която се наричаше нейна майка. Но когато научи за пресметливия план да я използва така равнодушно, започна да я мрази.

— Виждам, че си будна. — Хоуп отвори очи, когато откъм отворената врата я поздрави студеният му мрачен глас.

Улф беше по-възрастен, но все така красив, че да кара дъха й да секне. Косата му беше черна, късо подстригана отпред, а отзад бе изтънена и стигаше до раменете. Носеше синя памучна риза, затъкната в дънки, и широк колан, стягащ кръста му. По-надолу платът изпъкваше и притискаше ерекцията му.

Хоуп преглътна тежко. Улф беше по-смущаващ от всякога. Но беше жив. Толкова жив, че дъхът й секна от присъствието му.

— Ти си ме вързал. Докосвал си ме, докато бях в безсъзнание — обвини го тя, разгневена, че е допуснал да бъде измъчвана шест дълги години. — Не си по-добър от копелетата, които са те създали, Улф.

Думите, родени от болката и гнева, не могат да бъдат взети обратно, а и тя нямаше желание да го прави. Как смееше той да я остави да страда, да се измъчва през всички тези години? Как смееше да я отвлича и да я плаши, вместо да дойде при нея, както би трябвало?

Хоуп го наблюдаваше шокирано обаче, когато чиста ярост превърна очите му в буреносни облаци.

— А ти, мое мило жертвено агънце, не си по-добра от кучката, която те е родила — изрече с презрение Улф. — Мислиш ли, че исках да бъда заловен отново, принуден да се размножавам и да видя децата си да растат, както аз растях? Наистина ли вярваш, че планът, който двете сте сътворили, ще стигне до успешен край?

Хоуп се взираше в него объркано. Как можеше да вярва, че тя ще планира нещо заедно с майка си, когато дори не знаеше, че той е жив?

— Какъв план? — изрече най-сетне. — Не съм планирала нищо с нея.

Устните му се извиха в подигравателна усмивка, когато прекрачи прага на стаята и затвори вратата зад гърба си. Господи, изгаряше за него. Едва успяваше да мисли от желание да го докосне, да бъде докосната от него сега, когато беше толкова близо. Самото му присъствие причиняваше остри болезнени спазми във вагината й.

— Няма да ме лъжеш още дълго, Хоуп — каза той тихо, сивите му очи се плъзнаха по тялото й и потъмняха от страст. — Обещавам ти, преди тази нощ да свърши, ще се молиш да ми кажеш истината.

Чувственото обещание в гласа му накара дъха й да секне. Ръцете му се насочиха към колана му и започнаха да го разхлабват с бавни, отмерени движения. Очите й се разшириха, когато започна да го издърпва от гайките. Хоуп се запита дали той няма нещо друго предвид, а не да я обладае, както тя искаше толкова отчаяно.

— Няма да посмееш да ме биеш — изрече най-сетне задъхано.

Улф пусна колана на пода и се усмихна развеселено, а пръстите му се заеха с копчетата на ризата. Хоуп трепереше. Усещаше как вагината й пламна още повече, а мускулите й се стегнаха в очакване. Сърцето й биеше ускорено, пулсираше рязко в гърдите й.

— Мога да те напляскам, но обещавам да не те бия. — Дрезгавият му глас беше копринен, мрачен. — Но ти можеш да спреш наказанието, Хоуп, като ми кажеш истината. Кажи ми как Кучката е разбрала за чифтосването и откъде е знаела, че ти ще си тази, която бих избрал за моя половинка. Кажи ми защо си позволила друг мъж да те докосне и си допуснала тя да ми се подиграва с доказателството за това.

— Ти луд ли си? — буквално извика Хоуп към него. — Как, по дяволите, бих могла да позволя на друг мъж да ме докосне, след като ми се повдига дори когато се опитат?

Това я вбеси повече от всичко друго. Няколко пъти се бе опитвала да излезе на среща, да преодолее Улф, но само след час се превръщаше в катастрофа.

— Толкова невинна и възмутена. — Усмивката му изпрати тръпки по гръбнака й, но не облекчи нуждата във вагината й. — Последен шанс, кажи ми как онази кучка майка ти е разбрала, че не сме загинали в пожара?

Нуждата за него я подлудяваше. Ако той не я изчукаше скоро, тя щеше да се превърне в крещяща глупачка. Беше чакала достатъчно дълго — шест мъчителни години мечтаеща за него, страдаща за него.

Хоуп примигна. Беше свалил ризата си, широките му мускулести гърди проблясваха на слабата светлина в спалнята. Мускулите му се раздвижиха, свиха се. Лицето му се напрегна, когато пръстите му се заеха с дънките.

— Не знам — прошепна Хоуп.

Не можеше да откъсне очи от действията му. След малко щеше да свали дънките си и да разкрие степента на възбудата си. Младата жена се спомняше добре колко е дебел и дълъг, едно изкушение дори за тийнейджърката, която бе тя преди години.

Учените държаха Породите голи. Хоуп си припомни, че наблюдаваше как Улф се движи из двора, безсрамен в голотата си, дори когато беше възбуден. Толкова висок и широкоплещест, но се движеше с вродена грация, която привличаше вниманието й отново и отново.

Ръцете му се закачиха на плата, докато изритваше обувките си. Само след секунди беше великолепно гол. Пенисът му се надигаше към корема, тежък, твърд, дебел и възбуден. Набъбналата главичка беше пурпурна, пламтяща, малко по-дебела от ствола и пулсираща от възбуда.

— О, господи! — прошепна Хоуп задъхано.

Улф отиде до леглото, коленичи до нея и се взря в лицето й със строго, непроницаемо изражение. Щеше да се държи като копеле, Хоуп го знаеше, но можеше да види топлината, надничаща от тъмните сенки в очите му. Той също беше засегнат и набъбналият му пенис не беше единствената му реакция към нея. Тя беше неговата половинка, и каквото и да направеше той, никога нямаше да я нарани. Поне не физически.