Метаданни
Данни
- Серия
- Породите (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tanner’s Scheme, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Alena, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 54гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Лора Лей
Заглавие: Двойна игра
Преводач: Alena
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Ralna; desi7y; ganinka
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10136
История
- —Добавяне
Глава 5
Защо му позволи да направи това?
Скийм никога не бе толкова слаба. Смяташе се за неприемливо.
Стегна се и се опита да вдигне глава, да отхвърли еротичната тръпка, предизвикана от усещането на мазолестите му пръсти по скалпа й.
— Шшт. Отпусни се. — Дяволските му ръце хванаха врата й, а силните му пръсти започнаха да масажират напрегнатите мускули. Скийм едва потисна надигналия се стон.
Никога не я беше къпал мъж. Никога. И сега тя разбра защо. Самата интимност на акта беше слабост.
Преглъщайки тежко, младата жена остана с наведена глава, опитвайки се да диша нормално, когато Танер изцеди водата от косата й и я зави ловко с една кърпа.
— Облегни се. — Гласът му беше измамно мек, а ръцете му твърди, когато я улови за раменете и я принуди да се облегне назад в порцелановата вана.
— Ето така. Просто си почини — промърмори той. Думите прозвучаха като мъркане от мъжко задоволство.
Тук Скийм се намираше на опасна територия и го знаеше. Баща й може би имаше повече от един шпионин в Убежището и тя знаеше, че поне един от тях е на висока позиция. Не можеше да изключи Танер от заподозрените.
В този момент всеки в Убежището беше заподозрян. Особено Танер. Той беше обучен да се бие без оръжия. Преди да навърши петнадесет години се беше отличил при проникване в тила на противника и подривните техники. Учените от Съвета бяха непоколебими — той притежаваше умствените способности и липсата на емоция да се отличи в това. Той, както и всеки друг, можеше да бъде един от шпионите на баща й, успял да се внедри в Убежището.
Прекалено опасно беше да му се довери.
Само защото я беше спасил от Чаз не означаваше, че може да му има доверие. Баща й знаеше за съобщението, което тя бе унищожила, но добре разбираше, че няма да я пречупи, като я нарани или зарови. Възможно бе Танер да е неговата застраховка. Да е изпратен да спечели доверието й, дори ако това означава да убие Чаз.
Генерал Сайръс Талънт беше истински дявол и много малко неща оставяше на случайността. Той би искал тази информация повече от всичко, ако е възможно.
— Какво искаш от мен?
— Искам от теб много неща. — Танер се отпусна до ваната с гъба в едната ръка и бутилка душ гел в другата.
Скийм проследи как изстисква гела върху гъбата, а след това оставя бутилката на пода.
— Като например?
Очите му бяха като живи. Цветовете в тях проблеснаха и избледняха, промениха се и потъмняха.
— Трябва ли да направя списък? — Той потопи гъбата във водата, след което вдигна ръката й и започна да я мие.
— Да, направи списък — отвърна тя. — Ще го прочета по-късно. И мога да се изкъпя сама.
Сила. Всичко, от което се нуждаеше тя, беше малко повече сила. Раздвижи се рязко, опитвайки се да се изправи, когато две настойчиви и твърди, но не груби ръце я натиснаха обратно.
— Ти си слаба като котенце — измърка той. — Не трябва да се бориш с мен, Скийм.
— Не, просто трябва да легна по гръб и да ти позволя да ме изнасилиш. — Не се бореше с него. Отдавна беше научила, че има по-добри начини да посреща ударите, не с главата си.
— Тормозя ли те? — Гъбата спря върху ръката й. — И как го правя?
— Предпочитам да не бъда докосвана от теб, Танер.
— Не съм те питал за предпочитанията ти — челюстта му се стегна.
Скийм сви рамене лениво.
— Тогава техническият термин за такава принуда е тормоз, г-н Рейнолдс.
Танер пусна ръката й във водата. За част от секундата Скийм предположи, че е спечелила. Сега, какво се казваше за тази дума? Предположение. Нещо за тъпаци, помисли си развеселено.
Миг по-късно той се протегна през ваната и улови другата й ръка.
— Добре. Тормозя те — широките му рамене се свиха в отговор. — Породите не са обучени да бъдат политически коректни, нито пък сексуално изтънчени. Обучаваха ни да вземаме онова, което искаме.
И очевидно, наред с другите неща, искаше и нея.
— Някога приемаш ли „не“ за отговор? — попита Скийм, когато той пусна ръката й отново във водата и потопи пръстите си, за да вдигне коляното й.
— Рядко — отвърна мъжът. — Сега подпри стъпалото си на ръба на ваната.
— Започваш да ме дразниш — каза тя, но изпъни нареждането му и проследи с поглед как гъбата се плъзга по крака й.
Колко по-унизително можеше да стане?
— Защо баща ти те бие? И не отричай, чух всяка дума, която Сейнт Маркс каза.
Проклетият Чаз и неговата приказлива уста. Трябваше просто да й извие врата и да си държи езика зад зъбите. Не се нуждаеше от всички тези въпроси.
— Защото причинявам беди? — Скийм го погледна с периферното си зрение и си позволи да се подсмихне леко. Умееше да използва иронията доста добре, когато се налага.
— Упражняваш ли това изражение пред огледалото, за да го постигнеш? — попита Породата, като пусна крака й във водата и вдигна другото коляно.
— Обичаш да тормозиш жените? Какво, по дяволите, искаш? Следиш ме от години. Аз го знам и ти го знаеш. Защо? Защо ме спаси? Защо ме отвлече? И защо, проклет да си, мислиш, че се нуждая от помощта ти да се изкъпя?
Скийм измъкна крака си от хватката му, изправи се и го изгледа. Ръката му се стрелна и се обви около шията й. Опасно ръмжене се изтръгна от гърдите му.
В хватката му нямаше натиск. Само заплаха.
— Направи го — предизвика го, изумена от собствената си дързост. — Давай. Прекърши ми врата. Знаеш, че го искаш. Да приключваме с това.
В продължение на двадесет години беше живяла в страх от наказание и смърт. Беше пожертвала повече, отколкото той можеше да си представи някога, и по този начин бе осъзнала, че смъртта не е ужасяващият призрак, както си беше представяла.
Предизвикваше съжаление, да. Но не и ужас.
Беше осъзнала това дълго преди да разбере, че мъжът, който някога бе обичала, щеше да я убие.
— Твоят баща нареди смъртта ти — отсече Танер. — Изпрати бившия ти любовник да го извърши. Бащата на детето, което никога не си имала. И той щеше да те убие, Скийм. Дори нямаше да се замисли. Защо генерал Талънт внезапно реши да убие собствената си дъщеря?
— Наистина, Танер, мислиш ли, че съм му причинила по-малко неприятности, отколкото на Породите?
— Баща ти те бие! — В очите му гореше гняв. Скийм можеше да се закълне, че кехлибарът в тях почти избухна.
— Защо ти пука на теб? — Пръстите й се обвиха около китката му, когато си спомни, че той не я стиска. Че наистина може да диша.
— Ще убия този кучи син — прошепна той неочаквано, лицето му се доближи до нейното, а устните му се разтеглиха и разкриха острите му резци, отгоре и отдолу. — Чу ли ме, Скийм? Ще го изкормя с голи ръце.
— Ти…
Скийм ахна, когато думите й бяха прекъснати от устните му, които неочаквано се впиха в нейните и експлозия от удоволствие връхлетя тялото й.
Беше просто една целувка. Това е всичко. Докосване на устни. Езикът му се стрелна, нахлу в устата й… О, господи, ближеше вътрешността, а Танер мъркаше, докато пламъците я изгаряха.
Не беше просто една целувка. Не беше просто удоволствие. Беше предявяване на претенция. И Скийм беше безпомощна пред това.
Проклятие. Тази целувка проникваше до самата й същност и разпалваше огъня, който не знаеше, че тлее вътре в нея. Беше превземане, което я караше да иска още, караше я да вплете пръсти в копринената му коса и да го притиска към нея. Скийм чу собствените си стонове, носещи се от нейната към неговата уста, и им се наслаждаваше. Засега.
Това беше най-близкото до екстаз изживяване, което бе изпитвала някога през живота си.
— Проклета да си! — Танер се отдръпна точно толкова бързо, колкото бе откраднал целувката й.
Младата жена се взря в него шокирано, когато той се отдръпна и се изправи на крака със сила, която я смая.
— Излизай и се подсуши — изръмжа Танер с отвратено изражение. — Нямам цял ден на разположение. Ако трябва да влизам отново тук, ще те наведа над проклетата вана и ще ти покажа какво е да бъдеш чукана от една Порода. Да видим какво ще мислиш тогава за болката.
Скийм можеше само да се взира в него. За първи път не можеше да произнесе нормалните за нея дръзки отговори. Мозъкът й беше в хаос. Поради някаква причина тази целувка беше по-опустошителна от оргазма, който бе изпитала в хотелската стая.
Танер се обърна и излезе бързо от банята, след което дръпна завесата толкова силно, че едва не я изтръгна от металния прът, който я държеше.
— О, по дяволите — прошепна жената, докато се взираше в затворената завеса, опитвайки се да преглътне. Да усети вкуса на нещо друго, а не на яростната, гореща страст на Танер. И проклета да е, ако вкусът на тази страст не беше прекрасен.