Иван Вазов
Отмъстител

Снаха

 

Послушай, мале, чуй моля

да кажа мойта неволя —

що тегля ази, горкана,

от мойто либе Стояна.

 

Соса ми веке да тая,

пред людски хора да лъжа:

от страх ме, мамо, не сдържа,

какво да сторя не зная!

 

Два дена той е при мене,

недели после се губи…

Не знам къде се той дене…

Ах, той ме, мале, не люби.

 

Сега е третя година

от нашто пусто венчило,

а мойта младост премина

в такова, мале, теглило!

 

Когато вечер се смръкне,

с незнайни хора се сряща…

Не знам кога си дохажда,

нито кога си дохажда,

нито кога ще да тръгне…

 

Той нищо ми не казува…

Ханджар завтъкне, пищови,

в чело ме мълком цалува,

па бяга в тъмни долове.

 

Ох, страх ме й, мамо, да кажа —

от злото господ да пази —

той често нощем донася

глави със дълги чумбази!

 

Свекърва

 

Недей се, булка, страхува,

от тебе няма да крия —

лъжата веке не струва:

ти водиш лют харамия!

 

Стоян си, булка, живее

с хайдушка върла дружина;

той кръв безгрешна не лее —

недей го, снахо, проклина.

 

Аз имах йоще три чеда,

те бяха кротки душици,

работни като говеда,

незлобни като овчици.

 

Но мойта къща заглъхна

и трите млади умряха:

един в тъмница издъхна,

а двата турци заклаха.

 

Стоян ми господ остави

утеха в мойте неволи.

Той клетва страшна направи

душмани наши да коли!

 

Затуй нам, булка, той носи

глави с чумбази във къщи.

Недей се, булка, оплаква,

либи го повече, дъщи.