Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cylinder van Troffa, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 17гласа)

Информация

Допълнителна корекция
moosehead(2024)

Издание:

Януш Зайдел. Цилиндърът на ван Троф

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983

Библиотека „Галактика“, №44

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Рецензент: Магдалена Атанасова

Преведе от полски: Лина Василева

Редактор: Каталина Събева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактори: Пламен Антонов, Асен Младенов

Коректор: Жулиета Койчева

Полска, I издание

Дадена за печат на 24.XII.1982 г. Подписана за печат на 22.II.1983 г.

Излязла от печат месец март 1983 г. Формат 70×100/32 Изд. №1649

Печ. коли 16. Изд. коли 10,36. УИК 10,32. Цена 1,50 лв.

Страници: 256. ЕКП 95364 5627–22–83

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

884–31

© Лина Василева, преводач, 1983

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983

c/o Jusautor, Sofia

 

© Janusz A. Zajdel, 1980

Cylinder van Troffa

Czitelnik, Warszawa, 1980

История

  1. —Корекция
  2. —Оправяне на кавички
  3. —Добавяне
  4. —Корекция на правописни грешки

Бележникът на безсмъртния.
Превел, подготвил за печат и коментирал АКК НУМИ

Въведение

Може ли да разшифроваме макар и сянка от мислите и чувствата на неандерталеца само по вида на черепа му? Така и по напуснатия, опустошен град на една умряла цивилизация не сме в състояние да реконструираме процесите и идеите, управлявали нейното общество. Особено ако достъпните за изследване елементи от този град — архитектура, предмети за всекидневна употреба не са рожба на живите човешки ръце, а са произведени от автомати.

Осъзнавайки, че е невъзможно да се избегне неумолимата съдба, само за няколко поколения обществото на планетата е загубило интерес към всяко творчество и особено към записването на мисли и факти. Пък и за кого ли да ги записва? Съзиданието е форма на защита на собственото съществуване от ограничеността на живота на отделната човешка единица. От мига, в който се е родило, човечеството открива, твори, изгражда — за да остави следа в благодарната памет на потомците.

Какво обаче да подтикне към творчество или поне към записване на текущите събития, щом краят на културата и цивилизацията, следователно и на човечеството като цяло, е точно определен…

Именно затова „Зелената тетрадка“, която аз назовах „Бележник на Безсмъртния“, е безценен извор на обективна информация за двата дяла на разделеното човечество през последния век от неговото съществуване. Вероятно това са записките на единствения човек, който обективно и без предубеждение е имал възможност да опознае и да сравни човешките общества, населяващи Земята и Луната в късната фаза на Разделянето.

Нарекох автора им „Безсмъртния“ между другото и поради това, че не беше възможно да се установи истинското му име. Може би по архивните материали от Луната ще успеем да установим самоличността на този човек. Впрочем това няма кой знае какво значение за читателя на бележките му.

Подготвяйки превода на настоящия забележителен документ на съвременен Чилийски език, аз се постарах да обрисувам портрета и съдбата на един от членовете на несъществуващия днес клон на човечеството; съдба наистина нетипична, но въпреки това в известен смисъл характерна за цялото поколение, което е трябвало да си отиде. Да изобразя личността на човек, който в същност не е нито слаб, нито беззащитен, но съществува едновременно в два свята: в изградения заедно с милиарди негови събратя външен свят на цивилизацията, стягаща в примка своите собствени създатели, и в създадения от отделната човешка единица вътрешен свят на личните чувства, страсти, преживявания… Никога няма да си изясним какво е подтиквало Безсмъртния да записва текущите събития, в които вплита спомени и анализ на собствените си чувства и настроения. Дали, както сам споменава в началото, не е водил тези бележки само по навика на изследователя? Неадресирани към никого, те вероятно са били предназначени само за него самия. Може би по този начин, пред лицето на разпадащия се външен свят, той е искал да съхрани и обогати другия, вътрешния свят на чувствата, спомените и преживяванията, изживявайки ги многократно във все по-пустия свят, към който се е стремял в своето само донякъде истинско безсмъртие…