Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cylinder van Troffa, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод отполски
- Лина Василева, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- moosehead(2024)
Издание:
Януш Зайдел. Цилиндърът на ван Троф
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983
Библиотека „Галактика“, №44
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Рецензент: Магдалена Атанасова
Преведе от полски: Лина Василева
Редактор: Каталина Събева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактори: Пламен Антонов, Асен Младенов
Коректор: Жулиета Койчева
Полска, I издание
Дадена за печат на 24.XII.1982 г. Подписана за печат на 22.II.1983 г.
Излязла от печат месец март 1983 г. Формат 70×100/32 Изд. №1649
Печ. коли 16. Изд. коли 10,36. УИК 10,32. Цена 1,50 лв.
Страници: 256. ЕКП 95364 5627–22–83
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
884–31
© Лина Василева, преводач, 1983
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983
c/o Jusautor, Sofia
© Janusz A. Zajdel, 1980
Cylinder van Troffa
Czitelnik, Warszawa, 1980
История
- —Корекция
- —Оправяне на кавички
- —Добавяне
- —Корекция на правописни грешки
Коментар
Открих „Зелената тетрадка“ в третия пласт на централната зона на Град Ц. Налага се да обясня, че номерацията на пластовете, която използват археолозите, е обратна на тази, с която авторът на записките определя отделните равнища. И така, „първият пласт“ е най-високото равнище на Града, което беше разкрито под нанесената от вятъра пръст. Като най-силно изложено на въздействието на външните фактори, това първо равнище е почти изцяло унищожено. Впрочем, както е отбелязал и авторът, то е било застроено с ажурни конструкции от леки материали. Следващите пластове са съхранени значително по-добре, но и те на много места са пропаднали поради прекомерното натоварване на плочите над тях или са засипани.
Днес, когато са изминали почти хиляда и сто години от описвания в бележника период, пейзажът на планетата по нищо не прилича на онзи, който е наблюдавал авторът на записките. Прогресиращата водна ерозия, свързана с действието на различни микроорганизми и водорасли, развиващи се в каналчетата между плочките на Грил, довела преди няколко века до почти пълното разрушаване на отдавна вече неизползваните енергопоглъщащи полета. Първоначално оголената почва се смесила с отпадъците от разпадналите се плочки на Грил и ураганните ветрове я разнасяли свободно по повърхността на планетата, засипвайки измрелите градове. Ураганните ветрове възникнали поради нарушения воден баланс на планетата, чиито растения били унищожени и заменени с енергетични полета. Обаче съхранената в резерватите оскъдна растителност не след дълго започнала енергично да настъпва към пустинните терени и само за няколко столетия покрила почти цялата суша в умерената и горещата климатична зона. Така се оформили условия, близки до първичните, господствували на планетата преди възникването на цивилизацията. Близки, но не идентични. Отсъствували много сухоземни растения, които не били запазени в резерватите, както и всички видове сухоземни животни с изключение на най-низшите. Затова пък флората и фауната на океанските дълбини се съхранили почти непокътнати и при фактически непроменени условия.
Такава заварили Земята членовете на първата филийска експедиция, които пристигнали тук преди двадесет години. Предварителните изследвания показали, че условията на планетата са благоприятни за заселване. Най-напред обаче трябвало да се проведе всестранна изследователска работа. Започнала преди двадесет години, тя продължава и до ден-днешен. Много групи от различни специалисти, сред които е и нашата, имат за задача да разшифроват миналото на планетата. Аз не се чувствувам достатъчно компетентен в другите области на науката за Земята, затова ще се огранича само с археологията — областта, в която работя.
Град Ц, един от немногото, достъпни за археолозите, представлява истинско съкровище за изследователите. Обаче и в него почти не намираме никакви писмени документи от епохата, която е най-голямата загадка за всички учени, проучаващи историята на земната цивилизация. Намереният бележник е абсолютно изключение. Едва след като го прочетох, разбрах защо в целия град почти не намираме документи или книги от Епохата на разделянето, както и от предхождащите я периоди. Дори самите обстоятелства, при които намерих бележника, разкриват донякъде тази загадка.
Търсейки някакви архиви или библиотеки, преравях третия пласт на Град Ц, сграда след сграда, пъхах се навсякъде, където вътрешността им не беше запълнена със свързващ материал. Уви! Никъде нито следа от книги, ленти или други форми за записване на информация. Нещо повече — Град Ц не съдържаше никакви предмети, изработени от пластмаси, да не говорим за производните на целулозата. Всичко беше раздробено със свръхстранна прецизност. Най-сетне в помещението на някогашна библиотека, на един от рафтовете на металния стелаж открих тетрадка със зелена подвързия. Беше недокосната, въпреки че наоколо се въргаляха купчини боклук от дрипелите на някогашните книги, ленти и микрофилми. Простите лабораторни изследвания на материала, от който беше изработена тетрадката, разкриха какво я е спасило от всеобщия погром. Съдържанието дообясняваше останалото, включително и тоталното унищожаване на другите предмети на материалната култура. Според мен виновни са измиращите от глад плъхове, които са надживели законните жители на града.
Жертва на тяхното обречено отчаяние станали не само старите книги от хартия, но дори и неядливите по принцип пластмасови предмети. Понеже е направен от изключително издръжлив материал, бележникът оцелял и по силата на този факт той придобива особено място сред другите по-малко трайни документи. Освен личните, банални на места размишления на автора този бележник съдържа значителен информативно-исторически материал и именно него аз искам да отразя в отделна научна работа. Съвсем в друго отношение ме заинтересува изключително интересната личност на автора, когото — не без двузначна ирония — нарекох Безсмъртния.
Като цяло цилиндърът на ван Троф е сензационно откритие дори за нас, филийците. Честно казано, научната област, занимаваща се с теорията на полето, ми е съвършено непозната, но специалистите, с които се консултирах, твърдят, че теоретично задачата е решима. Впрочем всичко говори в подкрепа на автентичността на отразените в бележника данни. Търсенията ми в долните пластове на Града потвърдиха голяма част от информацията в бележника на Безсмъртния. Неотдавна получихме и данни за откритията на Луната. Макар че не разполагам с подробните резултати от тях, смятам, че те също ще потвърдят добрата информираност на автора на бележките и тяхната достоверност.
Първата бележка в „Зелената тетрадка“ е направена в момента, когато авторът се завръща от междузвездна експедиция. За самата експедиция се знае твърде малко, може би изследванията на Луната ще разкрият по-богати източници на информация за нейното протичане и за съдбата на останалите участници. В бележника намираме само реминисценции и частични спомени на автора. Коментирайки неговото съдържание, съзнателно ще прескоча периода, през който авторът пребивава в Селище Луна I, защото представената от него картина на живота там е достатъчно ясна, а аз самият, като знам значително по-малко, не бих могъл да добавя нищо. Но времето, което Безсмъртния прекарва на Земята, неговото маниакално упорство да търси следи от собственото минало, вътрешните противоречия и чувства, които го вълнуват, налагат известни изводи. На едно място самият автор заявява, че достъпността на бъдещето, предлагана от цилиндъра на ван Троф, е изкушение, на което едва ли може да устои нормалният човек. А още по-малко човекът, лишен от перспективи и от илюзии относно съвременността. Записките свършват съвсем неочаквано, като че ли авторът е загубил или захвърлил бележника… Може би внезапно е взел някакво решение, може да му се е случило нещо лошо. Ако обаче не е умрял от нелепа, неочаквана смърт — в което се съмнявам, имайки пред вид миналото му на космонавт — какво ли се е случило с него? Във връзка с този въпрос бих искал да изразя едно мое мнение, чието доказателство възнамерявам да потърся. А именно: аз твърдя, че Безсмъртния съществува.
Не само е съществувал, а и „съществува“! Къде трябва да го търсим? Как къде, естествено — в цилиндъра на ван Троф. Така че, ако открием този цилиндър и него го няма вътре, това ще означава с вероятност, почти равна на сигурност, че Безсмъртния живее сред нас, сега, тук, на тази планета. Сред нас, филийците. А ние сме няколкостотин души и не всички се познаваме един друг… Трета възможност няма! Нашите хиляда и сто години са час и половина във вътрешността на цилиндъра! Нима, като е имал подръка такова техническо средство, онзи човек е устоял на желанието да опознае по-нататъшната съдба на планетата? Нима е имал нещо за губене, след като нищо не го е свързвало с миналото, към което не е можел да се върне, нито с настоящето, толкова чуждо за него… Почти съм сигурен, че той не е взел решение да изживее живота си в загиващия свят, който е заварил на Земята след завръщането си от звездите, защото си е давал сметка за ограничеността на своя биологичен живот. Същата жажда, която го е накарала да изостави своята епоха и да полети към звездите, го е подтиквала да се възползува от възможността и да продължи пътешествието — напред във времето. Убеден съм, че той е избрал това своеобразно безсмъртие, означаващо безсмъртие само за нас, наблюдателите, докато за него то е само начин да преживее отделни интервали от действителността, изрязани от вечността кадри — разделени от цели векове, които за него в цилиндъра са траели само минути…
Когато се е завърнал на Земята, Безсмъртния е бил на около четиридесет години. Да приемем теоретично, че е щял да доживее седемдесетгодишна възраст. Значи, с помощта на цилиндъра той е можел да се пренесе почти двеста милиона години напред във времето. Мисля, че при този факт никой няма да оспори името, с което го назовах, понеже такъв период твърде много се приближава до… безкрайността — с мащаба на времето, през което е съществувала разумната цивилизация на тази планета. Същевременно обаче тези пресмятания изглеждат абсурдни, като се вземат пред вид физиологичните нужди на затворения в цилиндъра човек. За колко дълго време ще му стигнат запасите от вода и храна? Седмица, месец… С другите нужди лесно би могъл да се справи, като от време на време излиза от цилиндъра и се разтъпче, а цилиндърът се проветри. Естествено, докато съществува подходяща за дишане атмосфера. Само че, като имам пред вид, че автоматичното производство на храна е спряло сравнително бързо, след около месец, който „навън“ означава повече от половин милион години, той би имал сериозни трудности с намирането на храна. Следователно на практика това безсмъртие е доста илюзорно. В такъв случай на какво се е надявал Безсмъртния, когато е решил да се насочи към бъдещето? Съмнявам се да е разчитал на жителите на Луната. Той не е вярвал в тях и както се оказа, бил е прав…
Тогава може би е разчитал на нас, филийците? Имал е известно основание. Преди всичко обаче според мен него го е подтиквала жаждата да опознае докрай историята на цивилизационния цикъл, в който е участвувал.
Моята хипотеза предполага, че понастоящем Безсмъртния се намира в цилиндъра. От момента, в който е влязъл вътре, за него е изминал едва час и половина. Възможно е той да напуска цилиндъра всеки няколко минути, за да се запознава с това, как се променя положението на Земята. За нас, наблюдателите отвън, тези негови разходки са само мигове, повтарящи се веднъж на десетилетия или години. Затова и засега вероятността да се срещнем е малка. Мисля, че по-скоро ние ще открием цилиндъра, отколкото той да дойде при нас…
Посъветвах се по този въпрос с професор Оффи. Той подкрепи решението ми да търся цилиндъра. Ще ми трябва много време и няма да е лесно. В бележника се съдържат само бегли указания, но аз се надявам, че не след дълго ще мога да подкрепя догадките си с живо доказателство в лицето на самия него, на Безсмъртния. За нас, археолозите, неговите разкази ще бъдат по-ценен документ от всичко, което бихме разчели по стените на този град.
Но щом реших да пристъпя към издирванията, ме обзеха съмнения. Дали Безсмъртния иска да се срещне с нас? Дали не се опасява, че разконспирирането на скривалището му ще му отнеме възможността сам да решава съдбата си? Представям си как физиците ще се нахвърлят върху цилиндъра на ван Троф, за да изследват принципа на действието му…
Освен това вече започвам да си мисля, че Безсмъртния е имал освен желанието да проникне в бъдещето и още една цел. Не директно, но достатъчно ясно тя може да се разбере поне на две места в бележника му. Наистина ли е разчитал да я постигне? Надявам се, ще мога лично да го попитам…