Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (82)

78.

— Още ли си специален агент? — ухили се Делсавио. — Или вече ще трябва да ти викаме Професора? Говори се, че си взел да обучаваш студенти.

От много години Франки бе номер две в бандата или дясната ръка на Доминик Кавело, така че в отсъствие на големия шеф той водеше шоуто. В йерархията на фамилията бе известен като Втория бос. От тридесет години беше женен за племенница на самия Вито Дженовезе. Това го правеше един от недосегаемите, поне в Коза Ностра. Но все пак не беше от Петте велики императори^[1]. По всяка вероятност лично се бе разпоредил за десетина или двайсетина убийства, за които обаче нямахме доказателства.

Последвах Франки в кабинета му. Вътре имаше евтино буково бюро, отрупано със снимки на семейството му. По стените висяха долнокачествени фотографии от Италия и една снимка с автограф на Дерек Джетър^[2] в един от ресторантите, собственост на Франки Делсавио. В няколко кръгли коша стърчаха навити на рула, архитектурни чертежи, облегнати с горните си краища на стената. Подсмихнах се. Съмнявах се Франки Делсавио някога да е посещавал строителна площадка.

— И така, ще трябва да ме извиниш — започна той, като ми направи знак да седна, — но през последните няколко дни отсъствах и не съм в течение на събитията. Наложи се да отскоча до Атлантик сити да проверя един голям строеж. Затова ми кажи — захили се той мазно — как напредва процесът?

— Майната ти, хлебарка такава! — изревах аз и го сграбчих за яката на ризата, за да го измъкна от коженото му кресло и да го залепя за стената. — Искам да знам къде е той.

От лавиците изпопадаха няколко книги и дребни статуетки. Подигравателната усмивка на Франки Делсавио мигом се стопи. Той не беше дребен фигурант, така че никой, дори и някое кораво ченге, не си позволяваше да го подмята като чувал из собствения му кабинет.

— Поканих те като стар приятел, Ники Усмивката. Тук имам две дузини яки мъжаги, които отдавна бездействат и ръцете ги сърбят да свършат нещо за мен. Като нищо могат да ти пръснат черепа. Още повече че сега не си на служба, Пелисанте. Сигурен ли си, че искаш да продължим тази игра?

— Попитах те за Кавело — изръмжах и още по-здраво го притиснах към стената.

— Откъде мога да знам, Ники? Както ти казах, не съм в течение на последните събития. Освен това шефът не ми дължи обяснения за всяко нещо.

— Знаеш ли. Франки, единствената причина, заради която не съм те арестувал, е, защото смятах, че от цялата гнусна сбирщина само ти притежаваш поне малко чувство за хумор — усмихнах се аз, макар отвътре да кипях от гняв. — Иначе и ти като Кавело в момента щеше да чакаш процеса си. Но ще те вкарам на топло, Франки. Мога да го уредя още утре. Кълна ти се, имам достатъчно улики срещу теб. Ние ще приключим тази операция и ще разчистим всичко тук. А вие ще изгубите тлъстите си доходи.

— Знаеш ли какво си мисля аз, Ники? — Докато говореше, Франки не откъсваше очи от мен. После поклати глава с лека усмивка на устните. — Не мисля, че притежаваш правата да го направиш, поне не сега. Дори не ми се вярва, че още работиш по това дело. Така че единствената причина, поради която ще те пусна да си тръгнеш невредим, е моето уважение към някогашната ти служба. Ще ти бъда задължен, ако пуснеш яката на ризата ми, преди да съм повикал нашия адвокат, който само чака да ти лепне едно хубаво обвинение, и не само на теб, а и срещу Бюрото за саморазправа и тормоз. Тогава вече и в класната си стая няма да можеш да влезеш, Ники.

— Сега не говорим за бизнес, Франки. — Стегнах хватката още по-здраво. — Този път няма да ви се размине. Това прилича на Бен Ладен. Едва ли ще искаш да се набъркаш в тези лайна. Ще ти дам седмица, след което ще направя това, което ти обещах. Ще очистя всичко тук. — Пуснах яката на ризата му. Но продължих да го гледам яростно. — Става дума за едногодишно бебе, което твоят шеф е изгорил, Франки. Можеше да е твоята внучка.

Делсавио оправи яката на ризата си.

— Не знам къде е Доминик Кавело. И това е самата истина. И само за протокола, Ники, няма начин някога това да сполети моята внучка. Защото никога не съм го предавал и няма да го направя. — После Делсавио се ухили и разкърши скованите си рамене. — Но ако се случи да ми позвъни или да ми изпрати пощенска картичка, обещавам ти, че ще си първият, който ще узнае за това. Дори преди жена му и децата, Ники. — Пак се ухили. — Искаш ли да му предам нещо, ако все пак ми се обади?

Пригладих измачканото сако на гангстера.

— Кажи му, че аз също винаги спазвам обещанията си.