Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (67)

63.

Представителите на защитата и на обвинението бяха в залата. Кавело също. Съдия Робърт Барнет огледа изнервената група кандидати за съдебни заседатели.

— Съмнявам се някой да не знае защо сме се събрали тук — започна Барнет.

Всеки заседател имаше номер. Заеха местата си и се втренчиха в измършавелия мъж с посивяла коса, седнал пред тях с кръстосани крака. Но бързо отклониха погледи, сякаш се страхуваха да ги задържат върху него.

Това е той, Кавело, се четеше по лицата им.

Извърнах се към Анди, която видя как въведоха копелето, преди да му свалят белезниците. Той огледа съдебната зала. Почти веднага забеляза Анди, сякаш знаеше, че тя ще е тук. Дори за миг спря погледа си върху нея — леко почтително кимване.

Анди не трепна. Сякаш искаше да му каже: Вече не можеш да ме нараниш. Нямаше да му направи удоволствието да я види изплашена. Стисна здраво парапета с двете си ръце. А когато вдигна очи, ги насочи към мен. Дори ми се усмихна леко. Аз съм наред, добре съм. С него е свършено.

— Също така се съмнявам, че сред вас има някой, който да желае да е тук — продължи съдия Барнет. — Някои от вас може би чувстват, че не им е тук мястото. А други дори се страхуват. Но могат да са сигурни, че ако бъдат призовани, техен морален дълг е да служат на правосъдието. И дванадесет от вас наистина ще служат, а още шестима ще са резерви. Мой дълг е да отстраня всички страхове и неудобства, които несъмнено изпитвате, за да се произнесе окончателната присъда на обвиняемия. С оглед на вашата безопасност няма да бъдат оповестявани нито имена, нито адреси, нищо относно семействата или професиите ви. Тези сведения няма да бъдат достъпни дори за членовете на съдебния състав. Избраните сред вас ще прекарат следващите шест до осем седмици под строга охрана във военната база Форт Дикс в Ню Джърси, където ще се гледа процесът. Зная, че никой не желае да изостави обичайния ги начин на живот и да се раздели със семейството си за толкова време. Но обвиняемият трябва да получи присъда, това е задължение на всички нас. Съставът от съдебни заседатели ще обяви решението си и той ще бъде осъден. Всеки, който откаже да направи това, ще бъде наказан за неуважение на съда. — Съдията кимна към чиновника. — Нека уточним има ли в тази зала някой, който поради неотложни ангажименти не може да изпълни гражданския си дълг.

Почти всички вдигнаха ръце.

В залата се разнесе приглушен смях. Кавело погледна гората от ръце и на лицето му се изписа подигравателна усмивка.

Един по един кандидатите за заседатели бяха привиквани до съдийския подиум. Оправдаваха се с най-различни причини: самотни майки, дребни предприемачи с неотложни сделки, медицински удостоверения за влошено здраве, дори фактури за предварително платени ваканции по време на процеса.

Съдия Робърт Барнет не се огъна. Извини само шепа хора, които тутакси напуснаха сградата на съда. Другите с мрачен вид се върнаха по местата си — около сто и петдесет души, повечето от които никак не изглеждаха доволни.

Кавело не ги удостои с поглед. Продължаваше да барабани с пръсти по масата, загледан напред. Неволно се замислих за думите, които изрече пред мен, когато насила ме изведоха от килията му в деня, в който бе взривен автобусът със съдебните заседатели.

Докато аз тази нощ ще спя като младенец… За пръв път от цял месец няма да се тревожа за проклетата присъда.

— Господин Голдънбърг, господин Каскел — обърна се съдията към представителите на обвинението и защитата, — сигурен съм, че има някои въпроси, които бихте искали да отправите към тези добри хора.