Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (56)

52.

Ричард Нордешченко пристъпи към гишето за имигранти с надпис „Посетители“ на летище „Кенеди“. Подаде през прореза паспорта и визата си.

— Колич. — Чернокожият едър служител по имиграционния контрол прелисти документите му. После набра името на клавиатурата. — Мога ли да ви помоля да поставите показалеца си върху подложката?

Нордешченко изпълни нареждането. Не се притесняваше. Този път беше естонец и се наричаше Стефан Колич, представител на фармацевтична компания. Ако служителят си направеше труда да прегледа по-подробно паспорта му, щеше установи, че Стефан Колич е един преуморен от деловите си пътувания бизнесмен, който доста често посещава Съединените щати.

Изминалите пет месеца бяха доста мъчителни за Нордешченко. Синът му Павел се разболя. Отначало мислеха, че е грип, но впоследствие му поставиха диагноза диабет. След многомесечно лечение заболяването бе овладяно. Тогава пък се влоши състоянието на крака на Нордешченко, обади се старата му рана, спомен от Чечня, когато го улучи парче от шрапнел. Тези дълги пътувания го съсипваха. Мъчително премести тежестта на тялото си на другия крак. Дори му се налагаше да носи специални обувки.

Сега трябваше отново да се заеме със задача от Кавело. И то да я свърши добре. Както първия път.

— За бизнес или за развлечение идвате в САЩ, мистър Колич? — попита служителят по имиграционния контрол.

— За мен бизнесът е развлечение — отвърна Нордешченко.

Служителят се усмихна.

Този път нещата бяха по-сложни. Трябваше лично да излезе на сцената и да приложи всичките си умения. Вече бе задвижил плана си. Райхард, южноафриканецът, го чакаше в Ню Йорк.

Подготовката бе запазената търговска марка на Нордешченко, именно с нея бе изградил репутацията си. И никога не поемаше задача, която да не може да изпълни.

Служителят по имиграционния контрол протегна ръка към печата.

— Колко дълго възнамерявате да останете в Съединените щати, мистър Колич?

— Няколко дни. — От всичко, казано от него дотук, това бе единственото, което не беше лъжа.

Чиновникът подпечата паспорта му. Събра документите, кимна и му ги подаде обратно през прореза.

— Добре дошли в Съединените щати, мистър Колич.