Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (54)

50.

Следващата сутрин седях зад бюрото си. У дома.

Занимавах се с това, което правех винаги когато не бях зает с преподаване. Това, на което посвещавах всеки свободен ден през последните пет месеца — пресявах всяко късче информация, която бях открил по случая. Всеки документ, всяко свидетелство, дори и най-незначителното.

Мъчех се да свържа взривяването на автобуса с Доминик Кавело.

Ако някой можеше да надникне в кабинета ми, да види разхвърляното ми бюро, вероятно би си казал, че е попаднал в бърлогата на умопомрачен. Мили боже, всички стени бяха окичени със снимки. Навсякъде бях залепил фотографии — от мястото на взрива, на микробуса, на автобуса със съдебните заседатели. Дебелите папки с докладите от ФБР за вида на експлозива бяха оставени най-отгоре на купчината документи. Имаше и записи от интервютата с хората от улицата, които може да са забелязали двамата мъже в работни дрехи, побягнали от микробуса.

Неведнъж се случваше да повярвам, че съм напипал някаква следа. Но нищо не сочеше пряко към Доминик Кавело или неговите хора.

Отпивах от утринното си кафе, докато мислите ми постоянно се връщаха към Анди Деграс, когато телефонът иззвъня.

— Пелисанте — казах.

Беше Рей Хюс — агентът, който зае мястото ми в отдела С-10.

— Ник! — Гласът му прозвуча радостно, задето е успял да ме открие. — Имаш ли малко свободно време?

Понякога вечеряхме заедно и тогава Рей търсеше съвет от мен или пък аз от него. Реших, че иска да обсъди предстоящото ми явяване като свидетел в съдебната зала.

— Мога да отскоча до офиса ти, Рей.

— Няма да се срещаме в офиса. Чака ни държавен самолет. На летище „Тетърбъроу“.

Ако Рей възнамеряваше да ме заинтригува, определено постигна целта си. Макар че със същия успех можеше да ме покани да споделим по един по-апетитен сандвич в централата на ФБР в Ню Йорк.

— И къде ще ни отведе този самолет, Рей?

Началникът на отдел С-10 към Управлението за борба с организираната престъпност във ФБР направи кратка пауза, преди да отговори:

— В „Марион“.

Надигнах си от стола толкова рязко, че разлях кафето върху бележките си.

„Марион“ беше федералният затвор, където държаха Кавело.