Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (3)

II.

— Влизаме! — изджавках в микрофона, закрепен към яката на ризата ми. — Мишената е леко плешив мъж с черни очила в инвалидна количка край масата отляво на терасата. Това е Кавело! Внимавайте! Може да е въоръжен и вероятно ще окаже съпротива.

От мястото, където се бях скрил, имаше отличен изглед към терена, там през следващите минути се разигра цялото действие. Том Роуч и Робин Хамил изскочиха от микробуса на паркинга и се втурнаха към входа.

Притежавахме достатъчно жива сила, разполагахме с резерви от всички страни — имахме агенти дори вътре, вкарани като бармани и келнери. На половин миля от брега един катер от бреговата охрана очакваше заповедите ми заедно с хеликоптер „Апачи“ на борда му, който при необходимост можеше да бъде вдигнат по тревога.

Пък и кой може да очаква Доминик Кавело да превърне в кървава касапница сватбата на братовата си дъщеря?

Грешка.

Двама яки мъжаги в светлосини смокинги тъкмо бяха излезли отвън за по цигара, когато видяха екипа ми да изскача на бегом от микробуса. Единият веднага се втурна обратно, докато другият им препречи входа.

— Съжалявам, но това е частно парти…

Том Роуч измъкна значката си и тя проблесна на яркото слънце.

— Вече е отворено за публиката. ФБР!

Фокусирах бинокъла върху другия тип, който тичаше с все сили към сватбарите на терасата. Веднага щом стигна дотам, се насочи към стареца в инвалидната количка.

Прав бях! Онзи със сигурност е Кавело! Но и нашето прикритие бе провалено.

— Нападайте! — изкрещях и се вторачих в суматохата на терасата. — Всички да се насочат към Кавело. Мани, ти и Ед останете там, за да прикривате изхода откъм дюните. Тейлър! — повиках един от агентите, дегизиран като келнер. — Изчакай екипа на Том.

В този момент Кавело рипна от инвалидната количка. Внезапно се оказа най-здравият мъж в целия свят. Стив Тейлър захвърли келнерския поднос и ловко измъкна пистолета изпод сакото.

— ФБР! — извика той.

Чух изстрел и видях Тейлър да се свлича на пода. Повече не помръдна.

Настъпи невъобразим хаос. Сватбарите се защураха като обезумели по терасата, хукнаха във всички посоки, някои се лутаха крещейки, други се шмугнаха под масите. Неколцина от добре познатите ни мафиотски шефове се завтекоха към изходите.

Отново се вторачих в Кавело. Прегърбен, той се провираше през тълпата, все още маскиран като немощен старец. Успя да си проправи път към стъпалата, по които се слизаше до плажа.

Измъкнах глока си и скочих от перилото, на което седях. После с все сили хукнах към сградата на клуба на крайбрежния път. Зверски задъхан, спрях за малко до външната стена от боядисани бяло дъски, след което се завтекох към предната врата на ресторанта и оттам през терасата. Все още не го изпусках от очи. Кавело бе захвърлил черните очила. Отблъсна със замах някаква старица, случайно изпречила се на пътя му, и се втурна към дървената ограда. Оставаше му да се преметне през нея, за да изчезне сред дюните.

Пипнахме го!