Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (24)

20.

Обявиха прекъсване за обяд. Анди излезе навън заедно с О’Флин и Марк, автора на криминални романи. Отидоха до Чайнатаун, съвсем близо до сградата на съда на Фоули скуеър.

Докато хапнат по ордьовър, тримата си разказаха различни истории. Анди сподели с тях преживяванията си около Джеръд. Как се справя да отглежда сама детето си в големия град. О’Флин я попита какво е да участваш в сериала Семейство Сопрано, а Анди му призна, че си позволила малко да преувеличи истината.

— Всъщност бях резерва. Малко преувеличих, за да не ме одобрят за съдебен заседател.

— Господи! — О’Флин втренчи в нея изцъкления си поглед. — Току-що ми разби сърцето.

— Джон превъртя дисковете със сериите от последните години, само и само да открие епизода, в който танцуваш в „Бада Бинг“ — ухили се Марк и с китайските пръчици си взе малко от изварата.

— А ти какво ще ни разкажеш за себе си? — обърна се Анди към автора на кримки. — Какво пишеш?

Марк й се струваше симпатичен. Косата му бе дълга, къдрава и руса. Приличаше на Матю Макконъхи и може би затова винаги носеше изтъркани джинси, морскосин блейзър и риза с разтворена яка.

— Имам две нелоши криминалета, наситени с доста мистерии. Едното дори бе номинирано за наградата „Едгар“. Освен това съм надраскал няколко мрачни сценарии за Си Ес Ай и Ен Уай Пи Ди.

— О, значи си прочут — отбеляза Анди.

— По-скоро познавам няколко прочути писатели — опроверга я Марк с усмивка. — Да не би да те изнервям с нещо?

— Да, и то дотам, че ще си остана гладна, вече едва държа тия проклети пръчици — усмихна се Анди. — Виж, ръцете ми треперят.

— Канех се да ви питам нещо — намеси се О’Флин. Гласът му бе преминал в шепот. — Зная, че не бива да говорим за това, но този тип, Мачиа, какво мислите за него?

— Смятаме, че е коравосърдечен кучи син — отсече Марк. — Но поне знае как да разсмива залата.

— Наистина е кучи син — съгласи се Анди. — Само че когато заговори за приятеля си… не зная, но ми се стори, че надниквам в по-различна страна от неговия характер.

— Мисля, че това, което всъщност искам да ви питам — О’Флин още по-плътно се приближи към тях, — е дали да му вярваме. Въпреки всички гадости, които е извършил.

Анди погледна Марк.

— Мачиа е бандит и убиец. Вероятно е извършил стотина ужасни престъпления, за които никога няма да признае. Но май наистина е напълно откровен, когато заяви, че няма защо да лъже. — Писателят сви рамене. — Аз му вярвам.

Двамата мъже очаквателно погледнаха Анди.

— И аз му вярвам — каза тя.