Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (131)

127.

Отново се пресегнах към вестника на кухненската маса, за да прочета написаното на страницата, на която бе разтворен — кратък репортаж за последните горещи събития в града, събран в две колони в рубриката на Ню Йорк Поуст.

Вгледах се в черно-бялата снимка на убития мъж. Колкото и да се взирах в нея, тя си оставаше същата.

УБИТ БИЗНЕСМЕН В ЛУКСОЗЕН ХОТЕЛ

Тялото на убития бизнесмен от Словения, идентифициран като Алекс Кристанчич, беше намерено в стаята му в хотел край Таймс скуеър с фатална прободна рана в шията.

Според полицейските инспектори смъртта е настъпила малко след полунощ. Служителят на рецепцията в хотела си спомни, че господин Кристанчич се прибрал малко преди това, придружен от непозната гостенка, чиято самоличност остава неизвестна.

Лейтенант Нед от Двадесет и трети полицейски участък в Манхатън заяви, че проверяват дали жената не е била проститутка на повикване, но засега разполагали с доста оскъдни данни за нейната външност.

„Изяснихме, че господин Кристанчич е прекарал вечерта в покер клуб «Мъри Хил». Известно е, че това е частно заведение на Източна тридесет и трета улица. Възможно е именно там да е срещнал тази жена“, добави лейтенантът.

Той уточни, че на местопрестъплението не са открити следи от грабеж или от съпротива, което сочи, че жертвата, у когото са намерени над десет хиляди долара в брой, вероятно е познавал убиеца си.

 

 

Ключалката на входната врата се завъртя и Анди влезе, облечена с джинси и кожено яке.

Изглеждаше изненадана, че ме заварва у дома. През последните шест месеца бях партньор в „Бей Стар Интернешънъл“, голяма охранителна компания.

— Ник…

— Как е Рита? — попитах я, като вдигнах очи от вестника. — Нали каза, че ще прекараш нощта при сестра си.

— Да. — Анди остави кесията с покупките върху кухненския плот. — А след това имах прослушване.

Побутнах вестника през масата. Тя го взе и се зачете. После кимна, вдигна поглед към тавана и го насочи към мен.

— Наистина си добра актриса — похвалих я.

Тя седна на стола срещу мен. Изгледа ме прямо, без да се опитва да прикрива каквото и да било.

— Той уби сина ми, Ник. Уби и съдебните заседатели.

— Откъде разбра, че е в Ню Йорк?

— Твоят приятел, онзи от Агенцията за национална сигурност… Харпъринг. Изпрати ти факс преди няколко дни. За лицето, за което си се интересувал преди година. В него пишеше, че въпросният мъж се е появил отново в Щатите, но под друго име. В Агенцията знаели, че е отседнал в хотел на Таймс скуеър.

— Значи всичко свърши — Кавело, Нордешченко.

— Да, Ник — кимна тя. — Свърши.

Приближих се до нея. Повдигнах я и я прегърнах, като притиснах силно главата й към гърдите си. След малко попитах:

— И как мина днешното ти прослушване?

Тя сви рамене.

— Не беше зле. Става дума за епизод от сериала Закон и ред. Обадиха ми се, че съм получила ролята.

— О! И каква е тя?

— Няма да повярваш, но ще играя ролята на председател на съдебните заседатели — каза Анди. После се усмихна. — Имам само една реплика, Ник. Съдията пита: „Госпожо председател, стигнахте ли до решение за присъда?“ Аз я поглеждам, също както гледам теб в момента, и отговарям: „Да, Ваша Чест, стигнахме“.