Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (11)

7.

Минаваше осем вечерта, когато най-после успях да се прибера в Каса Пелисанте.

Моят дом си оставаше все същият апартамент под наем в най-гъсто населената част на Манхатън — Дяволския казан, както наричаха участъка около кръстовището на Четиридесет и девета и Девето авеню, където преживявах през последните дванадесет години. От прозореца в кабинета ми се откриваше изглед към Емпайър Стейт Билдинг. Но поне можех да си позволя след поредния изморителен ден да си приготвя един коктейл и да се кача с него на покрива, за да се любувам на залеза над Джърси. През уикендите, още щом прекрача от входната врата навън, можех да се озова насред шествието по случай празника свети Игнатий или да попадна в парад на имигрантите от Западните Индии, или пък просто да изпия една бира в близкия ирландски бар, седнал до някой западняк.

Именно там срещнах Елън Джафи.

Елън е много способен анестезиолог в болница „Сейнт Винсънт“, с вълниста кестенява коса и леко чип нос, а дългите й и стройни като на бегач крака бяха приятна гледка. Запозна ни един мой приятел и вече две години сме заедно.

Елън е хубавица и с ум, остър като бръснач. И тя като мен е изцяло посветена на кариерата си. Но има един проблем. Аз работя през деня, макар често да се случва работата да отнема и половината от нощта, особено напоследък, докато подготвях този случай за съда. Тя взе докторската си степен в медицинския факултет към Корнелския университет и оттогава поема само нощните дежурства в „Сейнт Винсънт“. Бяхме свикнали да прекарваме целия уикенд в леглото. А сега едва намирахме по някоя вечер да сме заедно и да гледаме телевизия.

Тя ме упрекваше, че съм прекалено обсебен от случая „Кавело“ и имаше право. Аз пък й го връщах, като я обвинявах, че върти любов с колегата си доктор Дипрован.

И така, на път за вкъщи спрях при Пиетро и взех от най-добрите в цял Ню Йорк спагети аматричиана — любимите на Елън. Поне в неделя срещу понеделник не поемаше дежурства. Не можеше да се нарече кой знае какво празненство, но през последната седмица това щеше да е първият път да прекараме повече време заедно.

Прибавете и букета слънчогледи, който купих от цветарницата на корееца на ъгъла. На телефонния секретар бях оставил съобщение за Елън да приготви масата за вечерята.

Завъртях ключа на външната врата и видях, че на масата в кухненския бокс е сервирано само за един.

— Buonasera, signorita.^[1]

— Ник! — Чух гласа на Елън от спалнята.

Появи се в тъмносин анцуг и маратонки, като продължаваше да сресва косата си. Не точно това си представях.

— Съжалявам, Ник. Тъкмо се канех да ти напиша бележка. Току-що ми позвъни Бенсън. Тази вечер били претоварени. Нуждаят се от мен.

— Значи пак този Дипрован — недоволно изсумтях аз, опитвайки да прикрия разочарованието си, докато оставях храната и цветята на кухненския плот. Попи, котката на Елън, започна да се търка в крака ми. — Здравей, Попи.

— Не мога да ти помогна, Ник. — Погледна към цветята. Усмихна се, явно спомнила си онази ливада в Кианти край Сиена, където преди две лета не можахме да устоим на любовния повик.

— Господи, да не би да са те уволнили?

— Помислих си, че можем да си позволим малко отпускане.

— Не. — Тя поклати глава и въздъхна, сякаш искаше да ми каже: Напоследък нищо между нас не върви на добре. — Няма да стане. Съжалявам, Ники. Те ме чакат. Нямам време дори да натопя цветята във ваза.

— Не се притеснявай — свих рамене. — Всъщност те са за мен.

Елън беше с онези оцветени в червено очила, които кой знае защо ми изглеждаха секси. Гърдите й, макар и малки, бяха щръкнали предизвикателно под опънатата й блуза. Най-неочаквано започнах да се възбуждам. Глупава работа. Може би се дължеше само на моментното чувство, че замалко успях да забравя предстоящото дело. Или пък ме бе обзело усещането, че точно сега трябва да сторя нещо… Нещо за нас. Не знам. Докато тя събираше нещата си в чантичката, поставих ръце на раменете й.

— Ник, не мога да не поема дежурството. — Тя се притисна към мен. — Трябва да отида. Хей, замалко да забравя. Как мина днес?

— Добре — кимнах. — Избрахме подходящите съдебни заседатели. Всичко е готово за процеса. Остава ни само да се надяваме Кавело и адвокатите му да не измислят някой трик.

— Ник, ти стори всичко по силите си. Престани да се съсипваш с този проклет случай. Мани много би се гордял с теб. — Тя леко ме целуна по бузата, но не така, както ми се искаше. Все пак успя да ме накара да се усмихна.

— Много поздрави на твоя Дипрован.

— Ник… — Елън поклати тъжно глава. После се обърна и пое към вратата. — Съжалявам за провалената вечер. Но хрумването ти беше приятно. — Погледна слънчогледите върху кухненския плот. — Толкова си романтичен.