Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (94)

92.

Ключът изщрака и вратата се отвори. Завъртях се неспокойно в стола си. Анри?

Но беше Аманда. Тя прекрачи прага, понесла в ръце голяма кафява кесия от близката бакалия. Надигнах се, поех я от ръцете й и целунах моето момиче, което веднага заговори:

— Добрах се до последните две пилета. Да! А освен това… виж. Ориз и зелен фасул…

— Ти си истинско сладурче, знаеш ли?

— Гледа ли новините?

— Не. Защо?

— Две момичета са били намерени на Барбадос. Едното удушено, а другото обезглавено.

От цяла седмица не бях включвал телевизора. Въобще не знаех за какво, по дяволите, говореше Аманда.

— Историята върви по всички кабелни мрежи, да не говорим за интернет. Трябва поне за малко да се откъснеш от работата и да си починеш, Бен.

Последвах я в кухнята, оставих продуктите на плота и включих телевизора. Избрах канала на Ем Си Ен Би Си, по който Дан Ейбрамс разговаряше с Клинт ван Зант, бивш криминален психолог към ФБР.

Ван Зант изглеждаше мрачен.

— Даден убиец може да се определи като „сериен“, ако е извършил три или повече убийства, след периоди на охлаждане на емоциите. Оставил е оръжието на убийството в хотелската стая, където е намерено и обезглавеното тяло на Сара Русо. Уонда Емерсън била намерена в един пикал, вързана и удушена. Тези престъпления напомнят много убийствата на Хаваите от преди един месец. Въпреки значителните разстояния, според мен съществува връзка между тях. Дори бих се обзаложил за това.

Докато Ван Зант говореше, отляво на екрана се появиха снимките на двете млади жени. Русо ми се стори малко под двадесет години. Емерсън беше малко над двадесет. Лицата и на двете бяха озарени от широки, жизнерадостни усмивки, а Анри ги бе убил. Сигурен бях в това. И аз можех да се обзаложа.

Аманда премина покрай мен, остави пилетата във фурната, разхлопа се с тенджерите около мивката и пусна водата върху зеленчуците. Аз усилих звука.

— … прекалено е рано, за да се знае дали има следи от неговата ДНК, но липсата на мотив, както и това, че е оставил оръжието на местопрестъплението, оформят представата за много опитен убиец. Той явно не е започнал да убива на Барбадос, Дан. Въпросът се свежда до това колко жертви е взел, за колко време и на колко места.

През рекламната пауза обясних на Манди:

— В продължение на много часове бях заставен да слушам как Анри ми говори за живота си. Мога да ти се закълна с абсолютна убеденост, че той въобще не изпитва угризения. Той е доволен от себе си. Направо е във възторг от постиженията си.

Споменах на Манди също, че Анри ми е оставил съобщение, в което ми казва, че очаква от мен да отгатна сам защо иска да бъде написана тази книга.

— Той ме предизвиква и като писател, и като полицай. Хей, може би наистина иска да бъде заловен. Намираш ли някакъв смисъл в това?

Манди винаги е била сърцато момиче, но сега сграбчи силно ръката ми и впери поглед в мен. Не се опита да скрие колко е уплашена.

— Нищо от това няма смисъл, Бенджи. Не разбирам нито защо го върши, нито какво иска, нито дори защо избра теб да направиш тази книга. Зная само, че той е напълно откачен, истински психопат. Който знае къде живеем.