Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (86)

84.

— Не обичах Джина — говореше Анри. — Но бях омагьосан, обсебен от нея. Добре. Може би по някакъв начин все пак съм я обичал — прибави, признавайки за пръв път, че също е донякъде уязвим, като всяко човешко същество. — Един ден в Рим Джина доведе едно младо момиче…

— … а холандецът? Напусна ли сцената?

— Не съвсем. Той се прибра в Амстердам, но между него и Джина съществуваше някаква странна връзка. Все си говореха по телефона. Тя шепнеше и се смееше, докато си бъбреше с него. Можеш ли да си представиш? На този тип му беше приятно само да гледа. Но колкото до нея, поне плътски, тя бе изцяло с мен.

— И така, ти си бил с Джина в Рим — напомних му аз, за да продължи основната нишка на повествованието си.

— Да, разбира се. Джина доведе някаква студентка, която си изкарваше изпитите само с чукане. Проститутка, първокурсничка, пристигнала от Прага и сега следвала в университета Ла Сапиенца в Рим. Не си спомням името й, а само това, че беше много страстна и прекалено доверчива. Бяхме в леглото, ние тримата, когато Джина ми каза да стисна с ръце шията на момичето. Това е сексигра, наричана „игра с дъха“. Подсилва оргазма и, да, Бен, преди да ме попиташ, ще ти призная, че бе изключително възбуждащо — възпроизвеждаше незабравимото ми преживяване с Моли. Момичето започна да се задъхва и аз поотпуснах хватката си, за да може да си поеме дъх. Тогава Джина протегна ръка към мен, пое члена ми в дланта си и го целуна. А после ми рече:

— Довърши я, Анри.

Понечих да възседна момичето, но Джина пак ме прекъсна:

— Не, Анри, не ме разбра. Довърши я.

Тя се пресегна към масичката край леглото, взе ключовете на своето ферари и ги размаха пред очите ми. Това бе предложение — колата срещу живота на момичето.

Убих онази студентка. После правих любов с Джина, докато мъртвото й тяло лежеше до нас. Джина се възбуди и направо подивя в ръцете ми. Когато свърши, беше като смърт и прераждане, несравнимо с нищо друго, което бях преживял дотогава.

Жестикулацията на Анри постепенно започна да се успокоява. Той ми разказа как се разхождал с ферарито, как се впуснал в тридневно пътуване до Флоренция, както и за живота, който вярвал, че бил заслужил.

— Не изтече много време след това пътуване до Флоренция, когато Джина ми обясни всичко за Алианса, включително и това, че Ян бил един от най-важните му членове.

С това бил сложен край на приказното му пътешествие из Западна Европа. Тялото на Анри се напрегна, а интонацията му се промени от отпусната и провлачена на накъсана и забързана.

— Джина ми каза още, че Алиансът бил тайна организация, съставена от хора с най-изискан произход, под което тя разбираше много богати, приказно богати. Спомена ми още, че те биха могли да ме използват, „да се възползват от моите таланти“, точно така го каза. И добави, че за това ще получавам щедри възнаграждения. И така, оказа се, че Джина въобще не ме обичаше. Беше ме избрала с определена цел. Разбира се, това малко ме нарани. Отначало се замислях дали да не я убия. Но нямаше нужда от това, нали, Бен? Всъщност щеше да бъде глупаво.

— Защото именно нейните хора са те наели да убиваш за тяхно развлечение?

— Разбира се — кимна Анри.

— Но каква е ползата за Алианса от всичко това?

— Бенджамин — търпеливо поде Анри, — те не ме наеха само да убивам. Аз снимам работата си. Правя филмчета за тях. Те плащат, за да гледат.