Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (35)

33.

Ливън остави чашата си с кафе и порцеланът изтрака в чинийката. Осъзнаваше, че Барб, Хокинс и навярно цялата тълпа японски туристи, които минаваха покрай тях, са видели, че ръцете му треперят, но не можеше да се овладее.

Онзи проклет папарак бе насочил камерата си право към Барб! Освен това вътрешно още не се бе съвзел от схватката си с лейтенант Джаксън. Още усещаше раменете му под дланите си и се изчервяваше при мисълта, че в момента можеше да е в затвора, но, по дяволите, станалото — станало, и толкова.

Хубавото в цялата история беше, че може би избухването му щеше да накара Джаксън да си размърда задника и да се заеме по-сериозно с търсенето на Ким. Ако не го направи, толкова по-зле за него. Повече нямаше да разчитат единствено на полицая.

Ливън усети, че някой се приближава зад него, а Хокинс се надигна от стола си с думите:

— Ето го и него.

Ливън вдигна глава и видя мъж на около тридесетина години, облечен в синьо спортно сако и крещяща хавайска риза. Пресичаше фоайето на хотела. Изрусената му коса бе разделена на път по средата.

— Ливън, Барбара, моля, запознайте се с Еди Кеола, най-добрия частен детектив в Мауи.

— Единственият частен детектив в Мауи — поправи го Кеола, а усмивката му разкри шините на зъбите му. Господи, помисли си Ливън, та той не беше много по-възрастен от Ким. И този ли беше детективът, открил момичето Рийс?

Кеола се ръкува с Барбара и Ливън Макданиълс и се настани върху един от тапицираните шезлонги от палмово дърво.

— Радвам се да се запознаем — започна той, — простете ми, че малко избързах, но вече направих някои проучвания.

— Вече? — попита Барб.

— Започнах да действам веднага щом Бен ми се обади. Роден съм на петнадесет минути оттук и пет години работих в полицията, след като се дипломирах в хавайския университет. Имам добри служебни връзки — прибави детективът, но според Ливън, без сянка на самохвалство, просто съобщаваше факт. — Вече имат заподозрян.

— Ние го познаваме — кимна Ливън и след това разказа на Кеола, че Дъг Кахил е бившето гадже на Ким, и продължи с описание на среднощното обаждане в Мичиган, което изведнъж бе сринало света му.

Барб помоли Кеола да им разкаже за Каръл Рийс, двадесетгодишната спортистка от Охайо, която преди две години бе обявена за изчезнала.

— Открих я в Сан Франциско — обясни Кеола. — Напоследък не й вървяло, гаджето я малтретирало и така тя сама се „отвлякла“, сменила името си и всичко останало. Беше ми бясна, че съм я намерил — завърши той и поклати глава при спомена.

— Кажи ми как смяташ да действаш — подкани го Ливън.

Кеола каза, че искал да поговори с фотографа от „Спортинг лайф“ и да види дали случайно не е заснел някои външни лица по време на снимките, след което смятал да говори с охраната на хотела, да прегледа записите от охранителните камери в бар „Тайфун“ в нощта на изчезването на Ким.

— Да се надяваме, че Ким сама ще се появи — продължи младият детектив, — но ако това не стане, ще трябва да се свърши обичайната детективска работа. Вие ще бъдете единственият ми клиент. Ако възникне необходимост, ще използвам допълнителна помощ и ще работим денонощно. Задачата ни ще приключи, когато вие кажете. Мисля, че така е правилно.

Ливън обсъди хонорара с Кеола, но всъщност това нямаше значение. Мислеше за разписанието, закачено върху вратата на полицейския участък в Кихей. Понеделник до петък: 8:00 — 17:00. Почивни дни и празници: 10:00 — 16:00. След това си представи Ким, затворена в някакво тъмно мазе или дълбока яма, безпомощна и изплашена.

— Нает си. Работата е твоя — рече Ливън.