Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (116)

114.

Минаваше полунощ, а аз продължавах да кръстосвам из стаята. Глътнах цяла шепа успокоителни и се върнах в леглото при Аманда, но не можах да заспя. Дори за миг не можах да затворя очи.

Телевизорът в стаята беше стар, с малък екран, но аз го включих и потърсих канала на Си Ен Ен.

Докато гледах водещите новини, направо подскочих, защото чух говорителят да съобщава: „Полицията не разполага със заподозрени за убийството на Джина Праци, наследница на богатството на корабостроителната фамилия Праци. Тя бе намерена мъртва преди двадесет и четири часа в една от стаите на луксозния френски курорт Шато Мирамбо“.

Когато на екрана се появи лицето на Джина Праци, изпитах чувството, че я познавам отдавна. Бях я гледал как минава пред видеокамерата в хотелската стая, без да подозира, че съвсем скоро ще умре.

— Манди, Манди! — извиках и разтърсих ръката й.

Но тя само се обърна настрани и заспа още по-дълбоко сред пухените завивки.

Изгледах интервюто с полицейския капитан. Изказването му се превеждаше и резюмираше за онези, които сега включваха телевизорите си. Госпожица Праци се регистрирала сама в Шато Мирамбо. Управителят на хотела предполагаше, че в стаята са се намирали двама души, но други гости не били забелязани. Засега полицията не можела да предостави повече информация за убийството.

Но това бе достатъчно за мен. Знаех цялата история, като досега ми бе убягвала само една подробност — че Джина Праци е истинско име, а не псевдоним.

Какви други лъжи ми бе наговорил Анри? И поради каква причина? Защо бе излъгал… или по този начин ми подсказваше истината?

Отново се взрях в телевизионния екран, когато водещият продължи: „Тази сутрин в Амстердам, Холандия, била намерена мъртва една млада жена. Това, което привлича вниманието на международните експерти по криминалистика към тази трагедия, е приликата между някои подробности при убийството й и убийствата на двете млади жени в Барбадос, както и смъртта на прочутия американски модел на бански костюми, която бе убита преди два месеца на Хаваите“.

Увеличих звука, когато на екрана се появиха лицата на Сара Русо, Уонда Емерсън, Ким Макданиълс и Джулия Уинклър, а накрая и това на Миеке Хелслоот.

Говорителят заяви:

— Двадесет и пет годишната госпожица Миеке Хелслоот е била секретарка на известния архитект Ян ван дер Хойвел, който по време на убийството е бил на делова среща в Копенхаген. Преди няколко минути приключи разпитът му.

Мили боже! Знаех това име.

Екранът се раздели и върху едната половина се видя как холандецът излиза от входа на хотела в Копенхаген с куфар в ръка, а журналистите се скупчват в подножието на извитото стълбище. Изглеждаше малко над четиридесетте, със сива коса и остри черти на лицето. Имаше вид на искрено потресен и много изплашен.

— Едва сега узнах за тази ужасна трагедия — заяви той пред грозда от микрофони. — Аз съм шокиран и сломен. Миеке Хелслоот беше почтена и уважавана млада дама и аз нямам никаква представа защо някой би пожелал да й стори зло. Това е един ужасен ден. Миеке щеше да се омъжва скоро.

Анри ми бе споменал, че Ян ван дер Хойвел бил псевдоним на един от членовете на Алианса — този, когото той предпочиташе да нарича „Холандеца“, и третия, който се бе присъединил към Анри и Джина по време на лудориите им из Френската Ривиера.

А сега, по-малко от един ден след като Анри бе убил Джина Праци, бе последвало и убийството на секретарката на Ян ван дер Хойвел.

Ако някога не бях полицай, може би щях да отмина тези две убийства като случайни съвпадения. Двете жертви бяха напълно различни. И бяха убити в места, отдалечени на стотици километри. Но това, което виждах, бяха още две парчета от мозайката.

Анри бе обичал Джина Праци, но въпреки това я бе убил. Той мразеше Ян ван дер Хойвел. Може би е решил да го убие… Изведнъж ми хрумна нещо: ами ако Анри не е знаел, че в този ден Ян ван дер Хойвел ще бъде в Дания?

Ами ако вместо него, е убил секретарката му?