Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (65)

Глава 65

След седмица всички се бяха върнали в Лос Анджелис. Рон Перин беше в предварителния арест, където очакваше делото за избягване на данъци. ФБР бяха оттеглили обвиненията си за злоупотреби и пране на пари. Вече беше установено, че вината е на Демарко. Али се беше затворила в къщата имение в Бел Еър и усилията й бяха насочени единствено към избягване на пресата. Лев отново беше неин бодигард, а приятелката й Шийла й правеше компания. Мак беше зает да дава показания под клетва и да бъде разпитван от полицията, както и да разхожда Пират по плажа в полунощ. Съни прекарваше по-голямата част от времето в скъп спа център, където никой не можеше да се свърже с нея. Тя успокояваше и тялото, и нервите си с помощта на масажи с нагорещена тухла и кални бани, сметките за които изпращаше на Мак, тъй като той беше признал, че вината за нейното състояние е негова.

Това бяха, така да се каже, обичайните занимания на всички, а в момента Мак пътуваше към Центъра за спасяване на домашни любимци в Санта Моника. Остави Пират в колата, обясни от какво има нужда, после огледа редиците животни с тъжни очи, затворени в клетки. Ако можеше, би прибрал всичките в дома си, но не. Можеше да вземе само едно.

Хареса кучето в средата на редицата, но въпреки това реши да огледа всички. Длъжен беше да провери. А очите на кучето го следваха, изпълнени с копнеж. Той си помисли, че не са много различни от тези на Рон Перин — такива, каквито бяха при последното му посещение при него в затвора. „Измъкни ме оттук!“, като че ли казваха тези тъжни очи. Точно същото беше казал Перин, с думи.

Помощникът в центъра изведе кучето от клетката, за да може Мак да го види по-добре. То беше младо, но вече имаше белези от многобройни битки. Белегът от зашиването на главата му не беше покрит с козина и стигаше, розов като всяка друга плът, от едното до другото ухо. То беше сиво-кафяво на цвят, с къс косъм, притежаваше характерните черти на ваймаранер. Това обясняваше тъжните кафяви очи, които бяха почти с цвета на козината му.

— Ще го взема — каза Мак.

И като се извини на всички останали животни, че не е взел и тях, той побърза да излезе от центъра. Постави каишка на кучето и го настани на задната седалка, а Пират се обърна и го подуши подозрително. Кучето незабавно се сви, затвори очи и заспа.

Мак се насочи обратно към Малибу, като се усмихваше щастливо при вида на синьото на морето и небето и златистото на пясъка и слънцето, докато слизаше по наклона на крайбрежната магистрала. Беше прекрасно да си отново у дома. Извади мобилния си телефон и се обади на Али.

— Здравей! Може ли да избягаш? И да дойдеш у дома в Малибу за обяд?

— Добре — отговори тя и в гласа й се долавяше облекчение. — Сама съм, Шийла отиде на фризьор. Лев ще успее да ме измъкне изпод носа на папараците.

След час тя беше вече при него. И беше почти старата Али Рей, само че с къса коса.

— О, това си ти! — възкликна Мак с усмивка.

— Оригиналът — каза тя. — Върнах се към своето аз.

— Това е странно, макар и забавно — каза той. — Мислех, че ти си винаги ти.

Тя се засмя. Двамата излязоха на верандата. Двете кучета се бяха излегнали едно до друго и гледаха към плажа. Обърнаха глави, когато Али мина през вратата.

— О, здравей, Пират! — каза тя.

— Запознай се с Франки — каза Мак и кучето дотича при тях.

— Сладък е — каза Али. После добави със свито гърло: — Погледът му е същият…

— Като на Миличък и Пират, имаш предвид.

— Да. — Тя въздъхна и започна бавно да гали кучето по късата козина.

— Точно затова го купих за теб.

Мак не смееше да диша. Ако тя не искаше кучето, то щеше да остане негово и макар Пират да нямаше нищо против Франки, домът му беше малко тесен за двама души и три кучета. В това число влизаше и домашният любимец на Съни.

— Суетност не е от кучетата, които ти допадат — каза, като имаше предвид колко разглезена и придирчива е болонката на Али. — Ти самата ми каза, че тя е много по-щастлива с икономката. Реших, че имаш нужда от Франки, който да се грижи за теб.

Тя вдигна поглед към него изненадана. После се засмя щастливо.

— Наистина знаеш как да спечелиш сърцето на една жена.

Той изнесе на верандата чиния сандвичи и двамата започнаха да похапват и да отпиват студена бира от бутилката.

— Какво стана с Джеси Уидуърт? — запита тя.

— Все още е в затвора във Франция, ще бъде съдена за причиняване на смърт в автотранспортно произшествие, както и за притежание на фалшива шофьорска книжка. Изглежда, ще бъде обвинена и в значително просрочване на кредити.

— Тя е искала моята самоличност повече от самата мен. Русата перука, моите дрехи…

Мак почувства погледа на Али върху себе си. Погледна я.

— Онази нощ, когато е нарязала роклите ми… Дали…?

— Дали е искала да убие теб? Да, така мисля. И когато френската полиция приключи с нея, идва нашият ред. Ти ще трябва да повдигнеш обвинения срещу нея, знаеш го. Тя е дяволски виновна и не се съмнявам, че ще й се наложи да полежи известно време в затвора — във Франция, както и тук.

Али кимна.

— Радвам се, че всичко приключи.

— Можеш отново да се върнеш към нормалния си живот.

Тя се усмихна.

— Предполагам, че мога.

— Какво ще правиш сега?

— Реших да се върна във Франция. Петра ми пази работното място, а има и една сладка малка къщичка, която искам да купя.

— Няма ли да си самотна?

Тя сви рамене.

— Може би. Не знам. Има човек, с когото се сприятелих…

— Монфор — предположи Мак с усмивка.

Тя отново сви рамене, също с усмивка.

— Може би…

Той не й зададе нито един въпрос за Рон. Реши, че това засяга единствено нея и не е негова работа. Извади от джоба си пръстена с жълтия диамант и й го даде.

— Предполагам, че е твой. Беше на Мариса.

Тя го завъртя няколко пъти между пръстите си, за да може той да отрази слънчевата светлина в множество блещукащи малки призми. После въздъхна и каза.

— Бедната Мариса! Ще го върна на Рон. Той може да го продаде. Ще има нужда от парите при всичките тези адвокати, които се канят да го изядат жив.

Мак кимна, с което искаше да покаже, че решението й е правилно.

Разходиха кучетата по плажа, после Лев дойде да вземе Али и да я върне в Бел Еър.

Тя се облегна на вратата с ръце зад гърба.

— Не знам какво щях да правя без теб — каза тихо.

Дълбокият и проницателен поглед на тюркоазените й очи стигаше сякаш до дъното на душата. Мак почувства нейната привлекателност, забеляза красотата й. И нежността й.

— Ще се справиш — каза той и я целуна по устните.

Отстъпи назад и двамата се погледнаха в очите за последен път.

— Довиждане. — Тя хвана каишката на кучето и отиде до колата.

Нито тя, нито кучето погледнаха назад.