Метаданни
Данни
- Серия
- Мак Райли (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- One of Those Malibu Nights, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Силвия Вангелова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елизабет Адлър
Заглавие: Паяжина от лъжи
Преводач: Силвия Вангелова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК Калпазанов
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: английска
Редактор: Мая Арсенова
Технически редактор: Никола Христов
Коректор: Никола Христов
ISBN: 13: 978-954-17-0261-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6001
История
- —Добавяне
Глава 48
Мак беше в колата и шофираше по „Мейн стрийт“, Венис. Както беше казала Шийла, един до друг се редяха бутици и магазини за дрехи, кафе-барове. Навсякъде се виждаха сърфисти, запътили се към канала, и красиви млади майки — бутаха бавно пред себе си детски колички, в които спокойно спяха бебета. Докато чакаше светофарът да светне зелено, Мак се обади на Роди, за да му предаде току-що наученото от Шийла.
— Мис Уидуърт, перфектната секретарка? — запита Роди. — Винаги съм мислел, че у нея има нещо съмнително. Питам се дали е все още в компанията на „кралицата на Англия“?
— Струва си да поработим по тази версия — каза Мак. — Аз пътувам към „Малибу Калъни“. Защо да не се срещнем там?
— Добре. Може би трябва да ме изпратиш в Кан да я открия. Всъщност аз съм единственият, който я е виждал и знае как изглежда.
Мак се засмя.
— Може би. — Така беше отговорил и на предложението на Али да я придружи в Кан. — След малко ще звънна и на Лев, за да дойде и той. Ще разговаряме тогава.
Набра Лев, осведоми го за хода на събитията и го помоли да се срещне с тях в къщата в Малибу.
— Аз съм в Холивуд, ще бъда там след четирийсет минути — каза Лев. — По волята на Бога и на уличното движение — добави.
Успя да пристигне навреме. Роди и Мак вече се бяха настанили навън, на верандата, и гледаха как водите на океана блестят в сребристи оттенъци на кадифената слънчева светлина. Взеха по една студена бира от хладилника и останаха така за миг — да се насладят на гледката на океана и на русокосите момичета — странно, но всички момичета бяха русокоси — които се плискаха във вълните, и на сърфистите, които „смело отиват там, където почти никой не се осмелява“, както се изрази Роди, макар всъщност той самият да беше страхотен сърфист.
— Добре, значи Али е все още във Франция. — Мак им предаде думите на Шийла, а те двамата слушаха внимателно.
— Джеси Уидуърт напуснала дома си рано сутринта в деня на нахлуването в къщата имение в Бел Еър. Казала на управителката на сградата, че отива на почивка в Канкун.
— Тя и русокосата й приятелка?
— Да. Която, между другото, приличала малко на Али.
— Охраната при студиото „Ментор“ ми каза същото — вмъкна се в разговора Роди.
— Което може би означава, че Уидуърт не е отишла в Канкун, а във Франция — отбеляза Мак.
— Да търси Али — беше предположението на Лев.
Мак се обърна към него.
— Познаваш ли тази част на света?
— Някога работех в Париж. Имам връзки там. На Уидуърт ще се наложи да вземе кола под наем, а за да направиш това, трябва да покажеш шофьорската си книжка и кредитната си карта. Ще можем бързо и лесно да проверим.
— Добре, искам веднага да се заемеш. Не знаем къде е Али, но и Джеси не знае.
Лев погледна часовника си.
— Ще бъда в Париж утре. Имай ми доверие, ще я открия.
Роди погледна Мак.
— Аз не може ли да отида с него?
Мак се засмя.
— Мисля, че Лев е от хората, които обичат да работят сами. А и ти нямаш връзки в Париж.
Роди като че ли искрено се натъжи.
— Бих могъл да завържа няколко.
— Добре тогава, когато я открием, и ти ще заминеш за Франция.
— Винаги съм обичал празниците — каза Роди мрачно.