Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (46)

Глава 46

Ампара беше силно разтревожена. Тя и кучето се бяха преместили при нейни приятели след страшните събития в къщата, но тъй като беше изключително съвестен и отговорен човек, тя ходеше два пъти в седмицата да почисти къщата в Бел Еър, да отвори прозорците и да проветри, да се погрижи всичко да е наред.

Мак Райли я държеше в течение на разследването, но който и да беше извършителят, той беше носил ръкавици и нямаше други отпечатъци, освен очакваните. От гледна точка на Ампара, не трябваше да има отпечатъци. Тя държеше къщата чиста и се гордееше с работата си. До този момент ченгетата не разполагаха със заподозрян. Райли също нямаше по-добър резултат от разследванията си. Той твърдеше, че за нея е безопасно да се върне в къщата, да продължи да живее там и да я поддържа както преди.

— Все пак, сър, плащат ми за това — каза Ампара в един от телефонните им разговори. Освен това, не й харесваше да не върши нищо друго, освен да разхожда кучето.

Тя беше там една сутрин, когато телефонът звънна. Изненадана, тя изключи прахосмукачката и го загледа втренчено. Не беше звънял от онази нощ и сега тя се страхуваше да вдигне слушалката. После й хрумна, че е възможно да е мис Али, остави прахосмукачката и изтича да отговори.

— Домът на Перин — каза предпазливо.

— Ампара?

Тя позна гласа.

— Мис Уидуърт! — въздъхна с облекчение. — Радвам се, че сте вие.

— Да не би да очакваше Али да се обади?

— Е, надявах се, знаете как е…

— Да, знам, точно затова се обаждам. Чуй, известно ми е, както на всички други, че Али е изчезнала. Искрено се тревожа за нея. Знаеш какви са чувствата ми към Али. И двете я обичаме, Ампара. Надявам се да мога да помогна. Тя има нужда от човек, който я познава, разбираш ли какво имам предвид? И тъй като случайно съм тук, в Кан, на почивка с приятелка, реших да ти се обадя — ако е звъннала и знаеш къде е… Може би бих могла да й помогна. Али има нужда от някой, който я познава добре, Ампара, от друга жена, която наистина да се интересува от нея…

— О! Съгласна съм, мис Уидуърт. Мис Али е много самотна, ето че сега избяга, изчезна, а с всичко онова, което се случи тук, в къщата…

— Какво искаш да кажеш? Какво се е случило? — Гласът на Джеси беше остър, долавяше се тревогата й, но Ампара, точно навреме, си спомни поръката на Мак Райли да не разговаря с никого.

— О, просто съм нервна, защото съм съвсем сама, затова двете със Суетност нощуваме у мои приятели. Не знам къде е мис Али, мис Уидуърт. Никой не знае. Никой не знае и къде е мистър Рон.

— Хм, ще се обадя пак скоро и ако чуеш нещо, Ампара, обещай да ми кажеш.

— Добре, мис Уидуърт. Ще го направя.

Ампара продължи да почиства. През прозореца виждаше мъжа, който чистеше басейна, да хвърля мрежата си и да предизвиква малки вълнички, чуваше познатия шум от електрическия трион на градинаря, с който той режеше клоните, както и работата на косачката. Животът продължаваше, както обикновено, в къщата на Перин. Само че собствениците не бяха там.

Телефонът звънна отново. Тя спря и отново го загледа втренчено. Дали беше възможно този път да е мис Али? Или може би беше господарят? Вдигна слушалката.

— Домът на Перин.

— О, Ампара, Шийла Скот е.

По лицето на Ампара се изписа усмивка на облекчение. Познаваше Шийла, харесваше я.

— Как си, Ампара?

— Ами, мис Скот, толкова добре, колкото може да се очаква, предполагам. След всичко, което се случи тук… О… — Отново се спря точно навреме.

— Какво искаш да кажеш? Какво се е случило?

Ампара долови загрижеността в гласа на Шийла. Тя беше най-добрата приятелка на мис Али, със сигурност можеше да й има доверие. И тя й разказа за нахлуването с взлом, за красивите рокли, нарязани с нож и захвърлени на пода…

— Господ само знае какво можеше да се случи, ако мис Али беше още тук — завърши тя с въздишка, която много приличаше на ридание.

Шийла мълча известно време, сякаш за да попие целия ужас на ситуацията. После каза:

— Но полицията със сигурност…?

— Те нищо не знаят, мис Скот. Нищо не знае и Мак Райли, който отиде да я търси. Липсва ми и Лев, бодигардът, който преди беше наоколо.

— Обзалагам се, че е така. Което означава, предполагам, че не си се чувала с Али?

— Не, мис, нито дума. Както и никой друг. Дори мистър Райли, а зная, че тя му имаше доверие. И вие също, мис — добави тя.

Шийла й благодари, а Ампара обеща да й се обади, ако научи нещо за Али.

— Вие сте втората, която се обажда днес да пита за нея — каза Ампара, точно когато Шийла се канеше да затвори. — Джеси Уидуърт се обади само преди минути. Нали помните, някога тя беше помощничка на мис Али.

— Помня.

— Е, тя също е загрижена. Мисли за това, че мис Али е съвсем сама някъде и вероятно има нужда от помощта на друга жена, приятелка. Каза, че случайно била в Кан на почивка и ме запита дали знам къде е мис Али.

— А ти какво й каза?

— Че нямам ни най-малка представа. Знам само, че беше в Южна Франция, когато изчезна.

— Хм. Доста голямо съвпадение — каза Шийла замислено. — Е, благодаря, Ампара. Нали ще ми се обадиш, ако разбереш нещо за нея?

— Разбира се, мис Скот. И ви благодаря, че се обадихте.

Ампара се чувстваше по-добре след обаждането на приятелката на господарката си и продължи да почиства. Животът в къщата имение в Бел Еър продължаваше, почти както обикновено.