Метаданни
Данни
- Серия
- Мак Райли (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- One of Those Malibu Nights, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Силвия Вангелова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елизабет Адлър
Заглавие: Паяжина от лъжи
Преводач: Силвия Вангелова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК Калпазанов
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: английска
Редактор: Мая Арсенова
Технически редактор: Никола Христов
Коректор: Никола Христов
ISBN: 13: 978-954-17-0261-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6001
История
- —Добавяне
Глава 17
Шумът от мотора на Съни заглъхна и Роди взе Суетност в скута си, за да й даде остатъците от пицата си.
— Тя явно също иска аншоа. Подаде й още едно парче. Само че този път Суетност ухапа пръста му.
Той хвърли измъчен поглед на Али, а тя въздъхна и каза, че съжалява и че Суетност си има своите проблеми, да.
— Тя обича само един човек и това е Ампара, икономката ми. А не знам колко пъти е ухапала Рон.
Мак взе стола си и седна до нея.
— Като говорим за Рон, виждала ли си го напоследък?
— Не. Трябваше да се яви в съда миналата седмица, но така и не дойде. Не можаха да му връчат призовката, защото не го откриха.
— Мислиш ли, че бяга от придвижване на делото по развода?
— Разбира се. Защо иначе би изчезнал? Освен ако не е избягал с друга жена.
Мак поклати глава.
— Мога да те уверя, че не е така. Определено не е с любовницата си. Тя също не знае къде е той.
— А мога ли да запитам откъде знаеш? — каза Али.
— По-добре да не задаваш въпроси. Обаче мога да ти кажа, че няма защо да се тревожиш за това.
— Тази не е първата извънбрачна връзка на Рон. Той дори нае една от любовниците си за своя „секретарка“ и й купуваше скъпи подаръци. Сметките трябваше да отиват в офиса, но понякога се оказваха при мен по погрешка. Той беше много щедър с нея — добави сухо. — Спомням си диамантения часовник, който й купи. Беше по-скъп дори от моя. — Усмихна се. — А това причинява болка. Макар че, да ви кажа истината, по онова време щях да съм щастлива, ако ми беше подарил само букет маргаритки.
— Струваш повече от това.
Тя сви рамене.
— Сега мога да си позволя сама да си купувам диаманти, но знаеш ли — просто не е същото.
— И как стоят нещата сега?
— Така, както стояха и преди две седмици. Къде е Рон?
— Точно този въпрос ми зададе и Демарко днес.
— Сам Демарко? — Тонът й издаваше гняв. — Той се нарича приятел, обаче не чрез приятелство се добра до тази позиция, а чрез непрекъснати настоявания Рон да почива повече. „Вземи си свободно време, поиграй си с момичетата, отиди на ваканция“, все така го съветваше. И Демарко има немалка вина за отчуждаването между нас.
— Значи Рон е напуснал града, без да каже на никого къде отива. И тъй като не е с любовницата си, можеш ли да се сетиш за друга причина да иска да изчезне?
Тя сви рамене.
— Бизнес, имаш предвид? Не знам нищо за работата му.
— Щеше ли да го наследиш, ако беше умрял?
Дългата руса коса на Али се развяваше на бриза. С жест, елегантен като този на балерина, тя я отметна от очите си.
— Знам само какво ми отрежда предбрачният договор.
— Плюс онова, което сега ще успеят да уговорят адвокатите ти. Като се има предвид репутацията на Рон с жените.
— Точно така.
Роди хвърли поглед на Мак. Време беше и той да си тръгне.
— Окей — каза. — Да речем, че нощта е свършена. — Извади визитна картичка от портмонето си и я подаде на Али. — Обади се, ако имаш нужда от нещо. Каквото и да е.
Тя му се усмихна, а той се наведе и я целуна по бузата.
— Отново ти благодаря, Роди. Беше прекрасно да се запозная с теб.
— За мен е чест.
Той й се поклони като на царица, а после се обърна толкова рязко, че едва не се блъсна в стъклената врата, с което ги накара да избухнат в смях.