Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dominance, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елена Кодинова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Уил Лавендър
Заглавие: Превъзходство
Преводач: Елена Кодинова
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 30.05.2011
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-215-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4690
История
- —Добавяне
Алекс
Днешно време
56
Трябваше само да приближи Оуен до Олдис. Но как? Как…
— Разбирам, Матю — каза тя дрезгаво. Гърлото й изгаряше от болка.
— Нима?
— Наистина разбирам — продължи тя, като се опита внимателно да го побутне към Олдис. — Знам какво е да си велик в нещо. Да превъзхождаш всички. Разбирам колко си добър в Процедурата. Какъв експерт си станал. И също така знам какво искаш.
Това го обърка и той се взря в нея.
— И какво искам?
— Искаш да победиш.
Очите му светнаха. Не каза нищо.
— Искаш да си последният абсолютен победител в Процедурата. Да си по-добър от Айовците на Бенджамин Лок, по-добър от Олдис и всички нас от вечерния курс. — Млъкна и се опита да направи още една крачка напред. Да го бутне още сантиметър към Олдис. — Искаш да останеш единствен накрая.
— Нищо не знаеш — каза той хладно.
Тя го дръпна към себе си. Притисна се в него. Той все още се усмихваше, но изведнъж осъзна къде точно в залата се намират. Видя колко близо е до Олдис. Спря. Лъчът на фенера светна в лицето й и я заслепи.
— Лошо момиче — изсъска той.
Тя пак се притисна към него, но той вече не поддаваше. Сграбчи я и я дръпна към себе си, все едно танцуваха някакъв жесток танц. Издиша в лицето й. И започна да стиска.
Колко още? Колко време й оставаше, преди всичко да угасне?
Отвори уста, но усилието беше прекалено, вече оставаше без въздух и всичко около нея се въртеше. „Не — помисли си. — Не бива да става така.“
— И аз те харесвам, Алекс — каза Оуен. — Беше ми приятна компанията ти в къщата. Ти си различна от останалите. По-умна си.
Стисна я още по-силно. Дробовете й пламнаха. И тогава се случи нещо.
Чу се звук и Оуен леко отпусна хватката. Тя успя да вдиша бързо и кратко веднъж. Погледна към вратата на залата и към мъжа, който стоеше там.
Келър.
Оуен се опита да се обърне, но вече беше късно. Келър го хвана и го дръпна и Алекс успя да се откопчи от ръцете му и отскочи встрани. Келър го удари с всички сили, стовари цялата си мощ в гърдите му, все едно го блокираше във футболен мач. Асистентът на Фиск залитна към стената. Това беше достатъчно.
Алекс измъкна пистолета. Беше го мушнала в колана на панталоните си, преди да излезе от стаята си. Преди Франк Марсдън и всичко, което се случи после.
— Ах, ти, кучко — извика Оуен и лицето му се изкриви в гневна гримаса. — Ах, ти, шибана курво!
Тя стреля. Веднъж. Звукът я изненада: беше силен, но не оглушителен, по-скоро като от тапа от шампанско, шум, който предизвиква само обикновена реакция. Очите на Оуен се разшириха. Той наведе глава и видя как на блузата му разцъфва тъмно кърваво цвете. В погледа му се четеше бяс, зъбите му бяха свирепо стиснати. Понечи да тръгне към нея…
Но се оказа, че не може.
Олдис го бе сграбчил.
Оуен се опита да се изтръгне, но без успех. Професорът го бе хванал здраво. Дръпна и личният асистент се стовари върху стола и го прекатури. Двамата се стовариха на земята и Олдис посегна към лицето на Оуен, към очите му… Оуен изкрещя от болка.
Келър я изведе в коридора, а после и нагоре по стълбите.