Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dominance, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елена Кодинова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Уил Лавендър
Заглавие: Превъзходство
Преводач: Елена Кодинова
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 30.05.2011
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-215-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4690
История
- —Добавяне
Алекс
Днешно време
38
„Къде си, Олдис?“
Минаваше осем. Алекс погледна през прозореца на стаята си към блещукащите светлинки на кампуса в Джаспър. Всичко беше неподвижно и тихо. Хората на Блак очакваха Олдис. Дали той щеше да дойде? Дали щеше да се върне в колежа, за да довърши вечерния курс? В края на краищата те всички бяха тук, събрани на едно място и лесни за откриване.
Пак бръкна под дюшека и напипа изтърбушената книга на Фолоус. Взе я, отвори я и видя лъскавото оръжие. Дали Олдис й го бе дал, за да се предпази от него самия? Дали искаше Алекс да го убие? Отново си спомни за Айова, за ужасната личност, на която се натъкна там, истинския убиец от „Дюмант“.
Освен ако и това не беше лъжа.
Освен ако всичко, което бяха открили там, не бе режисирано от Олдис.
„Господи, Алекс, стегни се. Това е невъзможно“.
Върна се до прозореца. Чудеше се кога ли ще настъпи развръзката…
На вратата се почука и тя стреснато се обърна.
— Кой е?
— Аз съм — чу познат глас. — Може ли да вляза?
— Моля, заповядайте, ректор Фиск.
Вратата се отвори и на прага се появи ректорът. Махна на Матю Оуен да си тръгва и асистентът му — очите му се стрелкаха бързо и уплашено — изчезна в коридора.
Фиск избута сам количката си в стаята. Алекс седна на края на леглото и се взря в немощния старец. През нея премина пареща жал за случилото се.
— Толкова съжалявам, ректор Фиск. Мислех, че професор Олдис…
— Шшт — прекъсна я той. — Не е време за извинения.
Тя кимна.
— Дойдох тук, за да говоря с теб поверително — продължи той.
Тя се взря в него.
— Слушам ви.
Ректорът понечи да каже нещо, но спря и се поколеба — нещо необичайно за него. Алекс чакаше.
— Всъщност — започна той неуверено — не бях съвсем откровен с теб, Алекс.
— Какво имате предвид?
— Че те излъгах — каза ректорът. Слепите му очи бяха насочени към нея, бяха влажни и умоляващи. — Това, което се случи с вас в Айова… Чувствам се отчасти отговорен за него. Излъгах те, когато идваше у нас да говорим за задачата ти по време на вечерния курс, и всеки ден от живота си изпитвам угризения за това.