Стив Бери
Венецианското предателство (92)

90

Куршумите рикошираха в парапета от солиден мрамор. Един от тях улучи стенното огледало, което с трясък се разби на пода. Стефани потърси прикритие в основата на балюстрадата, останалите се скупчиха зад нея. Нов автоматичен откос свали мазилката на стената вдясно. За късмет балюстрадата им даваше сравнително добро прикритие. За да ги вземат на мушка, войниците трябваше да се изкачат по стълбището, което щеше да им даде шанс за успешен отпор.

— Отмести се — побутна я Торвалдсен.

Тя се подчини и датчанинът пусна дълъг откос с автомата. Стрелбата отдолу моментално се прекрати. От спалнята зад тях се появи още един робот. Отначало Стефани не му обърна внимание, но воят на електромотора му рязко се увеличи и това я накара да се обърне. Машината се беше насочила право към мястото, където бяха застанали Или и Линдзи.

— Спрете го! — заповяда само с устни тя.

Или протегна крак и спря робота. Регистрирал, че пред него има препятствие, той сякаш се поколеба, а после напръска панталоните му с противната мъгла. Тя го видя как се мръщи на миризмата, която дори тук беше ужасно натрапчива. Роботът се завъртя и потегли в обратна посока.

Отдолу екнаха нови автоматични откоси. Вторият етаж беше засипан с дъжд от куршуми. Стефани отвори уста да издаде заповед за изтегляне към скритите проходи, но в същия момент в подножието на стълбището се появи фигурата на единия от войниците. Още преди да посегне към пистолета си, Торвалдсен пусна къс откос в гърдите му.

 

 

Малоун внимателно се приближаваше към къщата. В ръката си стискаше пистолета, а автоматът висеше на рамото му. Прекосиха задната тераса и се озоваха в луксозно обзаведен салон. Посрещна го познатата миризма на гръцки огън. Касиопея също я усети. Стрелбата се поднови. Някъде на приземния етаж. Той предпазливо тръгна натам.

 

 

Виктор последва Зовастина към къщата. Намерили добро прикритие, те видяха Малоун и Вит да влизат. Стрелбата вътре ставаше все по-ожесточена.

— Оставила съм на пост девет милиционери с изричната заповед да не използват оръжие — обади се Зовастина. — Роботите са шест, готови да се взривят, когато натисна това копче.

В ръката й се появи познатото на Виктор дистанционно управление за детониране на костенурките.

— Ако в някоя от тях попадне куршум, тя ще се взриви и без устройството — предупреди той.

Видя, че не беше нужно да й напомня, но и тя не реагира с обичайната си арогантност.

— В такъв случай трябва да внимаваме.

— Не за нас се безпокоя.

 

 

Касиопея беше неспокойна. Или беше затворен някъде в къщата, която всеки момент щеше да бъде обхваната от гръцкия огън. А тя добре познаваше разрушителната му сила.

Вътрешната архитектура се оказа проблем. Приземният етаж беше истински лабиринт. До слуха й достигнаха гласове. Идваха от поредния салон с картини в позлатени рамки. Малоун се насочи натам, а тя се възхити на куража му. Беше дяволски добър за човек, който през цялото време се оплакваше, че тази игра не му е по вкуса.

Озоваха се в друго помещение, излъчващо бароков чар. Малоун приклекна зад един стол с висока облегалка и й махна с глава наляво. Под високата арка на десетина метра от тях играеха сенки. Тя отново чу гласовете, говорещи на непознат език.

— Трябва да им отвлечеш вниманието — прошепна той.

Правилно. Той имаше патрони, а тя не.

— Само гледай да не ме гръмнеш — отвърна само с устни тя и зае позиция до вратата.

Малоун се премести зад друг стол, откъдето имаше по-добра видимост. Тя пое въздух, преброи до три и заповяда на сърцето си да бие спокойно. Това беше пълна глупост, но се надяваше, че за секунда-две изненадата ще бъде на нейна страна. Вдигна автомата, завъртя се и застана с разкрачени крака под свода. Пръстът й натисна спусъка. Екна дълъг откос с халосни патрони. В подножието на стълбището стояха двама войници с автомати, насочени нагоре. Изстрелите й произведоха очаквания ефект. Мъжете стреснато се обърнаха с лице към нея. Тя спря да стреля и се просна на земята. Екнаха нови два изстрела и войниците паднаха. Малоун се беше прицелил добре.

 

 

Стефани чу пистолетните изстрели и вдигна глава. Това беше нещо ново. До нея беше приклекнал Хенрик с готов автомат в ръце.

На втория етаж изскочиха още двама войници, оттатък мястото, на което лежеше мъртвият им другар.

Торвалдсен мигновено ги застреля. Тя започваше да променя мнението си за датчанина. Познаваше го като мълчаливец с изчезващи остатъци от съвест, но сега демонстрираше хладнокръвие и желание да свърши онова, което трябва.

Тя видя робота и долови металическото изщракване. Машината изскочи иззад ъгъла, точно зад двамата смъртно ранени войници. Куршумите бяха пробили кутията му. Моторът започна да трака и да вие като ранено животно. Хоботът му се прибра. После проклетата играчка избухна в пламъци.