Стив Бери
Венецианското предателство (90)

88

Стефани забеляза, че противната сладникава миризма се чувства и в прохода, но не е толкова силна. Слава богу, че се бяха измъкнали от онзи капан. След няколко завоя пред очите им се появи друга отворена врата.

— Виждал съм как действа тази смес — обади се Торвалдсен. — Пламне ли гръцкият огън, стените бързо ще се превърнат в пепел. Трябва час по-скоро да излезем на открито.

Тя съзнаваше опасността, в която се намираха, но изборът им беше ограничен. Линдзи все още беше уплашен, но Или изглеждаше невероятно спокоен. Поведението му беше по-скоро на опитен агент, отколкото на учен. Тя неволно се възхити на огромното му самообладание, особено при създалите се обстоятелства. Дори мъничко му завидя.

— Какво означава „час по-скоро“? — попита Линдзи, обръщайки се към Торвалдсен. — За колко ще изгори къщата?

— Достатъчно бързо, за да не успеем да се измъкнем.

— Какво чакаме тогава?

— Може би предпочиташ да се върнем в онзи капан? — изгледа го с присвити очи Стефани.

Изскочиха иззад поредния завой. Тъмният проход пред тях й заприлича на коридор на железопътен вагон. В дъното му се виждаше стръмно стълбище, което водеше нагоре. Лишени от избор, тримата поеха по него.

 

 

Малоун се стегна.

— Накъде си тръгнал? — попита Виктор.

Касиопея се изправи зад него, а той се запита къде, по дяволите, бе изчезнала Зовастина. Дали танцуващите по водата светлинни отблясъци не бяха някаква хитрост?

— Мисля да си тръгваме — обясни той.

— Не мога да ви пусна.

— Как ще ме спреш? — попита Малоун и светкавично отскочи встрани, избягвайки атаката на другия мъж. В следващия миг ръцете му сграбчиха Виктор в могъща хватка.

Паднаха на земята и се претърколиха няколко пъти. Малоун се озова върху противника си, който правеше отчаяни опити да се освободи. Стисна го за гърлото, коляното му потъна в гърдите му. После стисна главата му с двете си ръце и я блъсна с всички сили в каменния под.

 

 

Касиопея се подготви да скочи във водата в мига, в който Малоун се освободи. Видя как тялото на Виктор омеква, но с крайчеца на окото си улови и някакво движение зад вратата, която им беше послужила за укритие.

— Малоун! — предупредително извика тя.

Зовастина се стрелна към нея. Малоун се надигна от Виктор и скочи във водата. Касиопея го последва и заплува с всички сили към отвора на тунела.

 

 

Стефани се изкачи първа. Оказа се, че могат да избират посоките. Наляво или надясно? Или пое надясно без никакво колебание.

— Насам — долетя миг по-късно гласът му.

Останалите бързо се подчиниха и скоро пред очите им се разкри отворена врата.

— Внимателно! — предупреди Торвалдсен. — Стойте далеч от роботите и гледайте да не ви напръскат!

Или кимна и се извърна към Линдзи.

— Ние с теб ще отидем да приберем флашпаметта.

— Няма да стане — поклати глава ученият.

— Идеята не е добра — подкрепи го Стефани.

— Защото не си болна.

— Роботите са програмирани да се взривят, а ние не знаем кога ще стане това — обади се Торвалдсен.

— Пет пари не давам! — повиши тон Или. — Този човек може да лекува СПИН! Мъртвият му шеф го е знаел от години, но е оставил милиони да умрат! Зовастина вече притежава лекарството, но аз нямам никакво намерение да го оставя в ръцете й. — Сграбчи ризата на Линдзи и изкрещя: — Отиваме за устройството!

— Ти си луд! — дръпна се ученият. — Изкачи се в пещерата и пий вода от езерцето! Винченти каза, че и това действа. Нямаш нужда от мен!

Торвалдсен внимателно наблюдаваше младия мъж. Вероятно вижда в него собствения си син, помисли си Стефани. Млад, смел, в разцвета на силите си, но лекомислен и глупав. Собственият й син беше същият.

— Ще дойдеш заедно с мен в онази лаборатория — повтори Или.

В този момент й хрумна нещо друго.

— Зовастина отиде след Котън и Касиопея. Нарочно ни остави в тази къща. Нали я чухте да обяснява как на роботите ще им трябва известно време?

— Ние сме застраховката й — каза Торвалдсен.

— По-скоро примамката. Вероятно за Котън и Касиопея. Но всъщност й трябва той. — Тя посочи Линдзи. — Той не дрънка празни приказки. Тя няма време да провери дали лекарството действа, нито пък дали той казва истината. Затова, въпреки че не го признава, тя има нужда от него. Сигурна съм, че ще се върне да го прибере, преди да избухне пожарът.

 

 

Зовастина скочи в езерцето. Малоун беше успял да се справи с Виктор, а Касиопея Вит й се изплъзна. Но все още имаше надежда. Ако плуваше бързо, може би щеше да успее да настигне Вит в тунела.

* * *

Малоун се вкопчи в каменния ръб и се измъкна навън. Водата зад гърба му се развълнува и главата на Касиопея изскочи на повърхността. Тя се втурна към пистолетите, които лежаха на каменния под. След нея остана мокра следа.

— Да вървим! — прошепна той, вдигайки дрехите и обувките си.

Касиопея заотстъпва заднишком към изхода, насочила пистолета си към езерцето. Във водата се мярна тъмна сянка. Главата на Зовастина се появи на повърхността. Касиопея натисна спусъка.

 

 

Изстрелът не уплаши Зовастина, а по-скоро я стресна. Тя избърса водата от лицето си и видя Вит да се прицелва в нея. Екна втори изстрел. Силен и оглушителен. Тя светкавично се гмурна.

 

 

Касиопея стреля два пъти в осветеното езерце. Пистолетът засече и тя зареди нов пълнител. После забеляза нещо и се обърна към Малоун.

— По-добре ли се чувстваш? — подхвърли той.

— Халосни ли са? — присви очи тя.

— Естествено. Куршумите са пълни с вата. Целта е да имат достатъчно откат, за да действа затворът, но явно не се получава. Нима си се надявала, че Виктор ще ни даде бойни патрони?

— Изобщо не помислих.

— Това ти е проблемът — не мислиш. А сега може ли да тръгваме?

— Работата с теб е истинско удоволствие! — процеди тя и захвърли пистолета.

Обърнаха се и хукнаха навън.

 

 

Виктор разтри тила си и зачака. Трябваха му няколко секунди, преди да се потопи в езерцето. Главата на Зовастина изскочи на повърхността. Дишаше тежко, ръцете й се вкопчиха в каменния ръб.

— Забравих за пистолетите — задъхано съобщи тя. — Хванаха ни в капан. Охраняват единствения изход.

Главата на Виктор болезнено пулсираше.

— Пистолетите са заредени с халосни патрони, госпожо министър — раздразнено каза той. — Лично подмених пълнителите, преди да напуснем двореца. Стори ми се опасно да ги снабдим с бойни.

— Незабелязано?

— Кой ще тръгне да проверява патроните? Те просто приеха, че на хеликоптера има оръжие.

— Добро хрумване, но можеше да ме предупредиш.

— Нямаше време. Нещата се развиха прекалено бързо. За съжаление Малоун здравата ми натърти главата в скалите.

— А пистолетът, който Малоун е взел от двореца? Той със сигурност е бил зареден с бойни патрони! Къде е?

— Остави го в хеликоптера и взе един от другите.

Зовастина напрегнато размишляваше.

— Трябва да изведем Линдзи от къщата! — отсече тя. — В момента това е най-важното!

— А Малоун и Вит?

— Оставила съм хора в засада. Бъди сигурен, че техните оръжия са заредени с бойни патрони!