Стив Бери
Венецианското предателство (9)

7

Самарканд, Централноазиатска федерация, 6:20 ч.

Зовастина пришпори коня. Останалите състезатели вдигнаха камшиците си. Изпод копитата полетя рядка кал. Захапала камшика, тя хвана юздите с две ръце. Все още никой не се приближаваше до трупа на козата.

— Хайде, Буцефал, покажи им! — прошепна тя в ухото на коня, дръпна юздите и животното се стрелна надясно.

Правилата на играта бяха прости. Грабваш трупа, наречен боз, от ямата, яздиш с него до някой от пилоните в края на игрището, заобикаляш го и се връщаш към центъра. Целта бе да пуснеш трупа в „кръга на справедливостта“, очертан с вар върху тревата. Изглеждаше лесно, но проблемът бяха останалите играчи, наречени чопенос, които правеха всичко възможно да ти отнемат боз.

Поканата за бузкаши с нея беше голяма чест и тя внимателно избираше участниците. Днес противниците бяха предимно хора от личната й охрана, плюс деветима гости, попълващи бройката на двата отбора от по дванайсет души.

Тя беше единствената жена между тях.

И това й харесваше.

Усетил какво се иска от него, Буцефал се насочи към плитката яма с трупа на козата. Конят на един от противниците силно се блъсна в десния му хълбок. Зовастина извади камшика от устата си и шибна ездача през лицето. Той блокира удара и продължи атаката, а към него се присъединиха още трима.

Двама нейни съотборници й се притекоха на помощ, за да отблъснат атаката на противника.

Вихър от конници и ездачи се завъртя около боз.

Съотборниците й бяха предварително предупредени, че тя трябва да стигне първа до пилона, и правеха всичко необходимо да й разчистят пътя.

Към тях се насочи четвърти играч от противниковия отбор.

Светът се завъртя пред очите й, когато я заобиколиха всичките двайсет и четирима играчи. Камшикът на мъжа срещу нея изплющя върху гърдите й, но дебелото кожено яке смекчи удара. Посегателството над върховния министър се наказваше със смърт, но този закон не действаше по време на бузкаши. Зовастина предпочиташе истинските противници.

Един от ездачите падна от седлото и се просна на тревата.

Никой не спря да му помогне, защото беше забранено.

Счупените крайници и тежките наранявания бяха нещо обикновено. За две години на игрището бяха загинали петима души. Бузкаши винаги беше свързана със смъртта. Дори в Наказателния кодекс на Федерацията имаше специален член, оправдаващ убийството по време на игра.

Зовастина заобиколи плитката яма и нанесе силен удар с камшика си върху ръката на противниковия играч, който посягаше към боз. После рязко дръпна юздата и Буцефал направи остър завой. В следващия миг тя го пришпори към ямата, изпреварвайки близките си противници.

Още двама ездачи се стовариха на земята.

Зовастина дишаше тежко. В устата й попаднаха парченца кал и стръкчета трева. Тя ги изплю и с наслада вдъхна острата миризма на конска пот. После отново захапа камшика. Едната й ръка се вкопчи в седлото, а другата се протегна към козата. Кръвта още капеше от мястото на отсечената глава. Ездачката преметна трупа през седлото и заби шпорите си в корема на жребеца, принуждавайки го да направи остър ляв завой.

Правилата, които важаха от този момент нататък, бяха само три: никакво завързване на трупа, никакви удари през ръцете на човека, който го държеше, никакво препъване на конете.

Беше време да се насочи към пилона.

Тя пришпори Буцефал.

Противникът приближаваше.

Нейният отбор се впусна в галоп, за да я защити.

Трупът тежеше най-малко трийсет килограма, но не беше проблем за здравите й ръце. Кръвта продължаваше да мокри дланите и ръкавите й.

Силен удар в гърба я накара да се обърне.

Зад нея бяха двама ездачи от противниковия отбор, следвани на близко разстояние от останалите.

Копитата удряха земята с гръмотевичен тътен, примесен с възбудено цвилене. Нейните чопенос бързо се приближаваха. Започна размяна на удари. Тя стискаше боз толкова здраво, че ръцете я заболяха.

До шарения пилон оставаха петдесетина метра.

Превърнатата в игрище поляна започваше непосредствено от летния дворец и свършваше в гъстата гора на отсрещния склон. Комплексът беше построен за отдих и почивка на бившите съветски ръководители, което обясняваше оцеляването му. Зовастина беше променила доста неща, но благоразумно запази част от удобствата, предназначени за съветските окупатори.

Битката ставаше все по-ожесточена, в нея участваха почти всички играчи от двата отбора. Свистяха камшици. Ечаха викове на болка. Разменяха се ругатни.

Зовастина успяваше да запази малка преднина, но скоро щеше да бъде принудена да намали скоростта, за да заобиколи пилона и да тръгне обратно към „кръга на справедливостта“. Нейните хора я охраняваха сравнително добре, но оттук нататък правилата позволяваха на всеки да й открадне боз и да се насочи към финала. Тя реши да прибегне до заблуждаваща маневра и насочи жребеца наляво.

Игрището нямаше граници. Всеки от участниците можеше да поеме накъдето му хрумне. Зовастина галопираше в лека дъга, а основната група й пресече пътя отляво, тласкайки я към дърветата в края на периметъра. Тя неведнъж беше маневрирала между преследвачите и почти винаги беше успявала, но сега избра друг маршрут.

Преди някой да може да реагира, жребецът й свърна наляво и се понесе по диагонал през затревения терен, принуждавайки противника да намали темпото. Мигът колебание й позволи да изскочи напред и да заобиколи пилона. Останалите я последваха. Зовастина насочи вниманието си напред.

На петдесетина метра от нея чакаше як ездач с гъста брада и сурово изражение на лицето. Седеше изправен на седлото и внимателно следеше движенията й. Ръката му се плъзна под кожената наметка и се появи отново, стиснала пистолет.

— Да му покажем, че не се страхуваме, Буцефал! — напрегнато прошепна Зовастина.

Жребецът се стрелна напред.

Мъжът с пистолета не помръдна. Зовастина втренчено го изгледа. Никой не беше в състояние да я спре.

Пистолетът бавно се вдигна. Екна изстрел, повторен многократно от ехото.

Мъжът с пистолета се люшна от седлото и рухна на влажната земя. Уплашен от изстрела, конят му се понесе в кариер към далечната линия на дърветата. Тежките копита на Буцефал стъпкаха още топлия труп, помитайки го след себе си.

Зовастина продължи в галоп към „кръга на справедливостта“, обиколи го и хвърли козия труп върху влажната трева. После дръпна юздите и жребецът се закова на място.

Останалите играчи се бяха струпали около мъртвия мъж. Стрелбата по състезателите беше против правилата на играта. Но разигралата се сцена очевидно не беше част от играта. Или беше, но от една по-различна игра. С други участници и други правила. Игра, която участниците в днешното състезание нито разбираха, нито одобряваха.

Зовастина отпусна юздата, изправи се на седлото и погледна към покрива на двореца. Снайперистът размаха пушката си. Тя му отвърна с рязко дръпване на юздата, принуждавайки Буцефал да се изправи на задните крака. Конят изцвили сякаш за да покаже възхищението си от точния изстрел.