Стив Бери
Венецианското предателство (64)

62

Винченти обичаше да държи нещата под контрол.

— Ти си умна жена и със сигурност искаш да живееш — каза той. — Но какво знаеш за живота?

Не очакваше отговор от Карин Уолд и побърза да продължи:

— От науката знаем, че съществуват два вида: бактерии и всичко останало. Разликата? Бактериите имат свободно плаваща ДНК, докато ДНК на всичко останало е обвита в ядро. Но през седемдесетте години на двайсети век американският микробиолог Карл Воуз открива и трети вид живот, който нарича „бактерия архея“. Тя представлява кръстоска между бактериите и всичко останало. Отначало било установено, че тези бактерии съществуват само в екстремни условия: в Мъртво море, в горещи извори на дъното на океана, в Антарктида, в лишени от кислород блата. През последните двайсет години обаче става ясно, че те са навсякъде.

— Тези бактерии ли унищожават вируса? — попита Карин.

— Да. При това абсолютно безпощадно. Имам предвид ХИВ-1, ХИВ-2, СИВ и всички хибридни щамове, с които разполагах. Включително и най-новият от Югоизточна Азия. Тази бактерия притежава протеинова обвивка, която разрушава протеиновата обвивка на ХИВ. Тя превзема вируса по начина, по който той превзема клетките на гостоприемника. И то със светкавична бързина. Единственият проблем е да се предпази имунната система на организма от разрушителното въздействие на бактерията, която изяжда вируса. — Показалецът му се насочи към гърдите й. — Това не е проблем за хора с тотално унищожена имунна система като теб, защото организмът не разполага с достатъчно бели кръвни телца за борба с агресора. Различно обаче е положението при новозаразените с ХИВ, чиято имунна система е сравнително силна и белите кръвни телца убиват бактерията, преди да е стигнала до вируса.

— Открихте ли начин да предотвратите този процес?

Той кимна.

— На практика бактерията оцелява при поглъщане. Това е начинът, по който старият лечител е успял да я вкарва в организма на болните — убеден, че лечебната субстанция се съдържа в листата на растението. Аз не само сдъвках няколко листенца от него, но изпих и водата. Комбинираното им въздействие със сигурност е убило вируса, с който евентуално съм бил заразен. На по-късен етап открих, че ефектът е най-добър при инжектиране на субстанцията. Така се контролира концентрацията. По-голямо количество бактерии са нужни в ранната фаза на заразяването с ХИВ, когато имунната система все още е силна. Но при хора като теб, лишени почти напълно от бели кръвни телца, дозата е значително по-ниска.

— Това ли беше причината да подложиш на клинични изпитания пациенти в различна фаза на заразата? — попита Карин.

— Браво, ти си умно момиче.

— Но това означава, че авторът на доклада, който ми прочете преди малко, е сбъркал в заключението си, че не си се интересувал от токсичността.

— Точно така. На практика аз бях обсебен от токсичността. Исках да разбера какво количество архея е необходимо за ликвидирането на ХИВ вируса в различните фази на заразата. Но най-хубавото качество на тези бактерии е относителната им безвредност. Човек може да погълне много от тях без кой знае какви последици.

— Значи си използвал онези иракчани като опитни зайчета.

— Нямаше друг начин да разбера дали археята действа — сви рамене Винченти. — Но те не подозираха нищо. В хода на изпитанията създадох нещо като черупка за съхранение на бактерията, благодарение на която те получиха повече време за борба с вируса. Тя се оказа изключително успешна, защото се разтваряше като всяка друга капсула, позволявайки на имунната система да абсорбира археята. След което нещата се развиваха светкавично: вирусът загиваше, а заедно с него и самата архея. Още едно добро качество, защото прекомерно количество от тази бактерия претоварва имунната система. Казано най-общо, тя се оказа просто и изключително ефикасно средство срещу един от най-смъртоносните вируси на света. Лично аз не открих никакъв страничен ефект от нейното действие.

Винченти си даваше сметка, че жената в леглото е преживяла всички страдания, съпътстващи приемането на симптоматичните лекарства срещу ХИВ — обриви, язви, треска, умора, гадене, ниско кръвно налягане, главоболие, повръщане, увреждане на нервите, безсъние.

— Тя ще те излекува — обеща с усмивка той и отново вдигна спринцовката.

— Хайде, дай ми я! — прошепна отчаяно тя.

— Зовастина също би могла да го направи — подхвърли той и със задоволство отбеляза изненадата и шока върху лицето на пациентката си. — Тя знае всичко, което ти разказах.

— Минавало ми е през ума — овладя се Карин. — Тя от години се занимава с проклетите бактерии.

— Работехме заедно — кимна Винченти. — Не знам защо не ти е предложила нищо.

— И аз не знам — въздъхна жената. — Просто ме гледаше как умирам.

— Тя е имала пълен контрол, а ти — никакви шансове. Доколкото знам, раздялата ви преди години е била доста болезнена. Зовастина се е чувствала измамена. Когато си се върнала с молба за помощ, тя е получила възможност да ти отмъсти. Като те остави да умреш. Ти би ли искала да й върнеш „услугата“?

Ясно долови как истината се мярка в съзнанието й, после изчезва. Точно както очакваше. Съвестта отдавна беше напуснала тази жена.

— Искам да дишам, нищо повече. Ако това е цената, готова съм да я платя.

— Ще бъдеш първият човек в света, излекуван от СПИН…

— Който ще трябва да разкаже тази история.

— Точно така — кимна Винченти. — Двамата с теб ще влезем в историята.

Тя не изглеждаше впечатлена.

— Но след като лечението е толкова просто, не е ли възможно някой да го открадне или копира?

— Единствено аз знам къде да търся естествената архея. Повярвай ми, в природата има много подобни видове, но само тази лекува.

Сълзящите й очи леко се присвиха.

— Вече е ясно защо аз го искам. Но какво ще кажеш за себе си?

— Задаваш твърде много въпроси за една умираща жена.

— А ти изглеждаш готов да им отговориш.

— Зовастина е пречка за плановете ми.

— Ако ме излекуваш, ще ти помогна да отстраниш тази пречка.

Той се усъмни в категоричността на отговора, но беше убеден, че си струва да я остави жива. Гневът й може да бъде канализиран. Отначало беше убеден, че убийството на Зовастина ще реши всички проблеми, и това беше причината да осигури на флорентинеца широко поле за действие. Но по-късно промени мнението си и заповяда да ликвидират съучастника му. Убийството би превърнало Зовастина в мъченица. Безчестието беше по-добър вариант. Тя имаше врагове, но те се страхуваха от нея. Може би можеше да им даде кураж чрез нещастницата в леглото, която не отделяше очи от лицето му.

Нито той, нито останалите членове на Лигата проявяваха интерес към завладяването на света. Войните са скъпи в много отношения, най-важното от които е прахосването на огромни финансови и природни ресурси. Лигата искаше своята нова утопия, различна от представата на Зовастина. В личен план Винченти се стремеше към две неща — печалба в размер на милиарди, плюс славата на първия човек в света, успял да се пребори с ХИВ. И името му да влезе в историята редом с титани като Луи Пастьор, Лайнъс Полинг и Джонас Салк.

Вкара иглата в системата и натисна буталото на спринцовката.

— Колко време трябва да чакам? — нетърпеливо попита Карин, а умореното й лице видимо се оживи.

— След няколко часа ще се почувстваш много по-добре.

 

 

Малоун седна пред компютъра и влезе в Гугъл. Намери сайтове за старогръцки и накрая попадна и на един, който предлагаше превод. Набра шестте букви КΛΙΜΑΞ и с изненада откри, че сайтът му предложи не само превод, но и произношение.

— Климакс на гръцки, стълба на английски — прочете на глас той.

Влезе в друг сайт, предлагащ диалог. Набра същите букви от приложената азбука и получи същия отговор.

Стефани все още държеше свещта с увитата около нея златна ивица.

— Птолемей си е направил много труд, за да ни остави това послание — отбеляза Торвалдсен. — Явно думата има важно значение.

— Но какво ще стане, когато го открием? — попита Малоун. — Голяма работа!

— Действително е голяма работа, защото Зовастина планира избиването на милиони хора — обади се един глас зад тях.

Обърнаха се едновременно и видяха Мичънър, изправен в рамката на вратата.

— Току-що се разделих с Виктор на пристана — поясни той. — Беше шокиран, че знам за него.

— Мога да си представя — кимна Торвалдсен.

— Зовастина замина ли си? — попита Малоун.

— Преди малко е излетяла — отвърна Мичънър.

— А Касиопея откъде е разбрала за Виктор? — В момента, в който зададе въпроса, Малоун се досети за отговора и се извърна към Торвалдсен. — Онова обаждане на пристана. Тогава си й казал.

— Така е — потвърди датчанинът. — Имахме късмет, че не го уби на Торчело. Разбира се, тогава аз не знаех това, което научих днес.

— Пак твоите планове в движение — подхвърли Малоун, обръщайки се към Дейвис.

— Ще поема вината, въпреки че този проработи.

— Но трима души са мъртви.

Дейвис замълча.

— А какво щеше да стане, ако Зовастина не бе взела заложник до летището? — настоя Малоун.

— За щастие това не се случи.

— За мен ти си безотговорен тип! — раздразнено отвърна Малоун. — Защо не знаеш дали Или Лунд е жив, след като Виктор е ваш агент?

— До вчера, когато вие тримата се намесихте, този факт не беше важен. Знаехме, че Зовастина се учи от някого, но не знаехме кой е той. Беше логично да предположим, че е Лунд. А когато се уверихме, че е така, трябваше да се свържем с Виктор.

— Той каза, че преди известно време Или Лунд е бил жив, но не е сигурен дали в момента е така — обади се Мичънър.

— Касиопея няма представа срещу какво се изправя — поклати глава Малоун. — Ще трябва да действа на тъмно.

— Сама го пожела — обади се Стефани. — Вероятно с надеждата, че Или е жив.

Малоун изобщо не искаше да слуша подобно нещо. По ред причини, за които не му се мислеше в момента.

— Ти попита защо всичко това има значение, Котън — подхвърли Торвалдсен. — Опасността от биологична война е съвсем реална, но какво ще стане, ако отварата се окаже чудотворно природно лекарство? Древните са я смятали за такова. Също и Александър. Както и онези, които изписали древните пергаменти. Не е ли възможно? По неизвестни причини Зовастина я иска, Или също. А сега и Касиопея.

— Все още не знаем нищо — скептично поклати глава Малоун.

— Знаем, че загадката е автентична — вдигна свещта Стефани.

Права е, въздъхна Малоун. Трябваше да признае, че и той изпитваше любопитство. Проклетото любопитство, което винаги му докарваше неприятности.

— Знаем още, че Наоми е мъртва — тихо добави Стефани.

Не беше го забравил. Нито за миг. Очите му отново се спряха на скиталата. Стълба. Която вероятно води нанякъде. В посока, която по времето на Птолемей със сигурност е имала значение. От книгите знаеше, че Александър Велики е държал империята му да бъде прецизно картографирана. Разбира се, по онова време картографията е била в детската си възраст, но той беше виждал немалко древни чертежи. Трябваше да види какво има в интернет. Двайсет минути сърфиране не му предложиха никакво обяснение за КΛΙΜΑΞ, което можеше да означава стълба или нещо друго.

— Може би трябва да търсим другаде — обади се Торвалдсен. — Или е имал къща в Памир, където обичал да работи и да мисли. Знам го от Касиопея. Там държал книгите и бележките си. Тя твърди, че имал много материали за Александър, включително карти.

— Но това е на територията на Федерацията — поклати глава Малоун. — Съмнявам се, че Зовастина ще ни издаде входни визи.

— Близо ли е до границата? — попита Дейвис.

— На около петдесет километра.

— Можем да влезем през Китай. С тях си сътрудничим по тази операция.

— Но каква е тази операция? — попита Малоун. — Защо ние участваме в нея? Малко ли са ви ЦРУ и други подобни организации?

— На практика вие сам се включихте в нея, мистър Малоун — отново стана официален Дейвис. — Също като Торвалдсен и Стефани. Зовастина е единственият ни съюзник в този регион, следователно ние не можем да се изправим срещу нея. Което несъмнено би се случило, ако използваме официални институции. Благодарение на Виктор ние сме в течение на голяма част от нейните планове. Но нещата ескалират, и то много бързо. Аз си давам сметка за дилемата с Касиопея, но…

— За нищо не си даваш сметка! — прекъсна го Малоун. — Но в едно си прав: аз оставам в играта заради нея и…

— Предпочитам да отидеш в онази къща и да разгледаш документите.

— Това му е хубавото на пенсионирането — каза Малоун. — Мога да правя каквото искам. — Обърна се към Торвалдсен и добави: — Ти и Стефани ще отидете в къщата.

— Съгласен съм — кимна приятелят му. — А ти се погрижи за нея.

Малоун се втренчи в него. Датчанинът беше помагал на Касиопея и беше сътрудничил на президента. Именно той ги беше въвлякъл в тази история. Но явно не му харесваше мисълта, че младата жена е сама в онази страна.

— Вече имаш план, нали? — попита Торвалдсен.

— Мисля, че да.