Метаданни
Данни
- Серия
- Котън Малоун (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Venetian Betrayal, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- Еми(2019)
Издание:
Автор: Стив Бери
Заглавие: Венецианското предателство
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2008
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-172-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7568
История
- —Добавяне
42
Венеция
Зовастина стоеше до папския нунций, който я беше посрещнал на пистата преди по-малко от час. До центъра на града се придвижиха с обикновено водно такси, в което пътуваха само тя и Мичънър, придружавани от двамата й лични телохранители. Не успяха да се приближат към северния вход на базиликата, поради факта че по-голямата част от площад „Сан Марко“ се оказа блокирана от полицията. Продължиха надолу по една от съседните улички и влязоха в църквата през канцелариите на епархията.
Папският нунций изглеждаше съвсем различно от предишния ден. Черното расо и яката на проповедник бяха отстъпили място на цивилните дрехи. Очевидно папата беше удържал думата си относно пълната анонимност на нейното посещение.
В момента стояха в огромната, подобна на пещера катедрала със златни мозайки по стените, сякаш се намираха не в Италия, а в Константинопол. Таванът беше разделен на пет купола с фрески, изобразяващи Петдесетница, св. Йоан, св. Леонард, Пророците и Възнесение Господне. Топлата светлина на свещниците сякаш потвърждаваше популярното наименование на църквата „Златната базилика“.
— Прекрасно място, нали? — подхвърли Мичънър.
— Доказателство за това, което могат да постигнат религията и търговията — кимна тя. — Венецианските търговци са били най-големите крадци на света и доказателствата са тук.
— Винаги ли сте толкова цинична?
— Благодарение на съветската система разбрах, че светът е трудно място за живеене.
— Някога отправяли ли сте благодарност към вашите богове?
Тя се усмихна, забелязала любопитството в очите на американеца. В досегашните си разговори не бяха засягали нейната вяра.
— Моите богове са ми точно толкова верни, колкото и вашите на вас.
— Ние се надяваме да преосмислите своето езичество.
Тя неволно настръхна от тези думи, сякаш внушаващи, че вярата в много богове е по-нисша в сравнение с вярата в един-единствен бог. Историята категорично доказваше, че не е така. Но се задоволи само с кратък отговор:
— До този момент не съм имала проблеми със своята вяра.
— Не искам да кажа, че в нея има нещо погрешно — побърза да я увери Мичънър. — Просто ви предлагаме и други възможности.
След тази нощ Зовастина нямаше да има кой знае каква полза от Католическата църква. Щеше да й позволи ограничено присъствие на територията на Федерацията, за да балансира влиянието на радикалния ислям, но нищо повече. Организация, способна да съхранява и поддържа всичко, което я заобикаляше в момента, нямаше сериозно място в нейните владения. Тя махна с ръка към високия олтар, скрит зад богато украсена преграда. От ярко осветеното пространство зад него долиташе шум.
— Подготвят отварянето на саркофага — информира я Мичънър. — Решихме да върнем ръка с китката или някоя друга реликва, която може лесно да се отдели.
— Нима не виждате абсурдността във всичко това? — не се стърпя тя.
— Какво лошо има, ако така бъдат задоволени претенциите на египтяните? — сви рамене той.
— А къде остана свещената неприкосновеност на мъртвите, проповядвана от вашата религия? Нима е редно да оскверните гробницата на един мъртвец и да извадите част от останките му?
— Неприятно е, но за съжаление е необходимо — въздъхна Мичънър.
— Ей това най-много й харесвам на вашата църква! — кипна Зовастина, раздразнена от овчедушното му признание. — Проявява гъвкавост само когато е необходимо.
Очите й се плъзнаха по пустата централна пътека и спряха на множеството параклиси, ниши и олтари, потънали в дълбока сянка. Двамата телохранители стояха на няколко крачки отзад. Мраморният под беше покрит с изящна мозайка като тази по стените. Множеството геометрични фигури, мотиви с животни и цветя бяха прорязани от неизбежните пукнатини. Експертите твърдяха, че те са направени нарочно, за да имитират безбрежното море, но според нея се бяха появили в резултат на слаби основи.
В главата й изплуваха думите на Птолемей: А ти, любителю на приключенията, ще чуеш безсмъртния ми глас, който, макар и далечен, ще прозвучи ясно в ушите ти. Вдигни платна и отплавай към столицата, основана от бащата на Александър, и закриляна от мъдреците.
Птолемей несъмнено се е смятал за умен човек, но времето все пак беше разкрило тази част от загадката. По времето на Александър Велики Египет бил управляван от фараона Нектанебо, който бил изпратен в изгнание от настъпващите перси. Но поданиците му твърдо вярвали, че един ден той ще се върне и ще прогони окупаторите. Десет години по-късно това наистина се случило, но благодарение на младия военачалник Александър, който разбил персийската армия и я принудил да се оттегли. В прослава на освободителя египтяните започнали да разказват история, която постепенно се превърнала в мит. Според нея Нектанебо посетил Македония още в началото на своето управление, маскирайки се като фокусник. Там той обладал Олимпия, майката на Александър, и всъщност именно фараонът, а не Филип бил истинският баща на момчето. Историята била пълна измислица, но въпреки това просъществувала цели петстотин години и по-късно намерила място в „Подвизите на Александър“ — художествена измислица, която и до днес се цитира от много историци. Последният египетски фараон Нектанебо избрал Мемфис за столица на страната и именно този факт обяснява настойчивите съвети на Птолемей за вдигнатите платна към столицата, основана от бащата на Александър.
А допълнението закриляна от мъдреците само потвърждава това заключение.
В храма на Нектанебо в Мемфис имало единайсет статуи на гръцки мъдреци и поети, изработени от бял варовик и наредени в полукръг. Централно място сред тях заемала статуята на Омир, любимеца на Александър. До него била статуята на Платон, учителя на Аристотел, а също така и на самия Аристотел, който пък бил учител на Александър. Останалите статуи принадлежали на други известни гърци, с които Александър също поддържал близки отношения. До наше време са достигнали само фрагменти от тях, които обаче са достатъчно доказателство за реалното им съществуване.
Птолемей погребал Александър именно в храма на Нектанебо. Тялото останало там до смъртта му, след което синът му го пренесъл на север, в Александрия.
Вдигни платна и отплавай към столицата, основана от бащата на Александър, и закриляна от мъдреците.
Тоест тръгни на юг към храма на Нектанебо в Мемфис.
В съзнанието й изплува следващата фраза от загадката, на лицето й се появи усмивка.
Докосни най-съкровената същност на златната илюзия.