Стив Бери
Венецианското предателство (35)

33

Остров Возрождение

Централноазиатската федерация, 13:00 ч.

Зовастина се развълнува от посрещането. Хората от щаба й бяха обещали пет хиляди, но в хеликоптера й съобщиха, че я очакват повече от двайсет хиляди души. Още едно доказателство за нейната популярност, гордо заяви секретарят, който отговаряше за организацията на пътуванията й. В момента, изправена на обградения от телевизионни камери подиум, тя приемаше бурните овации на тълпата с нескрито задоволство.

— Огледайте лицата около себе си и ще разберете какво можем да постигнем, когато обединим дух и сърце! — извика в микрофона тя, изчака секунда за по-голям ефект и артистично вдигна ръце към небето. — Да живее възродения Кантубек!

Гъстата като мравуняк тълпа посрещна възгласа й с оглушителни овации, на които тя вече беше свикнала.

Остров Возрождение беше разположен в средата на Аралско море. Гол и безлюден, той бил използван от съветските власти като център за секретна разработка на биологични оръжия — още един трагичен пример за жестоката експлоатация на Азия от бившите й господари. Именно тук били разработвани и съхранявани спорите на антракса и бацилите на бубонната чума. След падането на комунизма през 1991 г., непосредствено след падането на комунизма, учените и лаборантите напуснали острова, оставяйки без надзор контейнерите със смъртоносните спори, които десетина години по-късно изгнили и започнали да изпускат своето съдържание. Опасността от биологическа катастрофа нараснала от факта, че Аралско море бавно пресъхва. Захранвано от пълноводната Амударя, удивителното езеро било обща собственост на Казахстан и Узбекистан. Но на даден етап съветските власти решили да променят течението на реката, вкарвайки водите й в канал с дължина хиляда и двеста километра, който трябвало да полива необятните памучни полета, захранващи със суровина цялата съветска текстилна промишленост. Постепенно езерото, което по онова време било най-големият сладководен басейн на планетата, започнало да пресъхва, отстъпвайки място на безплодната пустиня.

Но Зовастина промени всичко това. Каналът беше зарит, а водите на реката се върнаха в естественото си русло. Повечето от колегите й копираха начина на живот на бившите завоеватели, но тя успя да се опази от водката, защото никога не изпускаше от очи голямата си цел, а в хода на времето се научи как да придобива власт и как да я пази.

— Тук бяха неутрализирани над двеста тона комунистически антракс — обяви пред множеството тя. — Отровата беше унищожена до последната прашинка, а всички разходи бяха поети от руснаците.

Тълпата нададе одобрителен рев.

— Ще ви кажа нещо — продължи тя. — В момента, в който успяхме да се изтръгнем от задушаващата хватка на Москва, те имаха нахалството да предявят финансови претенции към нас. — Ръцете й артистично се вдигнаха към небето. — Представяте ли си?! Те унищожиха земята ни, пресушиха морето ни и заразиха почвата ни със своите отрови. След което заявиха, че ние им дължим пари! — Хиляди глави се поклатиха в знак на отрицание и омраза. — Точно това им отговорих и аз: НЕ!

Очите й се плъзнаха по хилядите огрени от слънцето лица, обърнати към нея.

— Освен това принудихме руснаците да си платят за прочистването на земята ни от техните отрови и затворихме канала, който изсмукваше живота от нашето море.

Никога не си позволяваше да използва първо лице единствено число. Винаги казваше „ние“.

— Убедена съм, че мнозина от вас все още помнят тигрите, глиганите и водните патици, които населяваха делтата на Амударя. Рибата, от която гъмжеше Аралско море. Нашите учени твърдят, че някога тук е имало сто седемдесет и осем различни животински видове. — Тя поклати тъжно глава. — Но в момента, благодарение на комунизма, сега са едва трийсет и осем. Престъпници, истински престъпници, това бяха комунистите!

Каналът се оказа катастрофа не само за околната среда, но и за самата инфраструктура. Наводненията и свлачищата се превърнаха в ежедневие. Подобно на своите съветски създатели, които не обръщаха внимание на ефективността, съоръжението губеше повече вода, отколкото пренасяше. Бавното пресъхване на Аралско море превърна Возрождение в полуостров и пробуди опасенията, че млекопитаещите и влечугите ще пренесат смъртоносните биологични токсини на материка. Днес тази опасност не съществуваше. Земята беше чиста. Такова беше заключението на специалната комисия на ООН, която обяви операцията по почистването за „образцова“.

— Ние категорично заявихме на съветските престъпници, че по силата международното право те трябва да лежат в нашите затвори! — размаха юмрук Зовастина.

Нови оглушителни овации.

— Град Кантубек, на чийто главен площад сме се събрали в момента, беше издигнат от пепелта, след като руснаците го сринаха из основи. В него ще живеят свободните граждани на Федерацията, в хармония и мир, за благото на възкръсналия остров. Аралско море се завръща. Нивото на водите му се повишава с всяка изминала година, а изкуствено създадената пустиня отново се превръща в морско дъно. Всичко наоколо е пример за това, което можем да постигнем. За да имаме земя, за да имаме реки, за да имаме бъдеще!

Тълпата изригна в овации.

Зовастина внимателно следеше изражението на хората и остана доволна от реакцията им. Обичаше да е сред множеството, да усеща обичта на хората. Сдобиването с власт е едно, но задържането й — нещо съвсем различно.

А тя беше твърдо решена да я задържи.

— Драги сънародници! — продължи речта си тя. — Трябва да знаете, че можем да постигнем всичко, което пожелаем истински. Спомняте ли си как светът не вярваше в нашето обединение? Спомняте ли си колко много специалисти твърдяха, че Федерацията ни ще стане жертва на гражданска война и ще се разпадне? Ами другите, които бяха убедени, че не сме в състояние да се управляваме? Но ние вече два пъти проведохме общи избори. Свободни и открити, с участието на много кандидати. Никой не може да ни обвини в манипулации! — Понижи глас и отчетливо добави: — Нашата конституция гарантира човешките права, гарантира личната, политическата и интелектуалната свобода.

Изпитваше огромно удоволствие от момента. Официалното откриване на възстановения остров Возрождение със сигурност беше събитие, което заслужаваше личното й присъствие. Речта й се предаваше на живо от федералната телевизия и от още три нови независими телевизионни канала, лиценз за които имаха членове на Венецианската лига. Собствениците на новите канали й бяха обещали контрол върху предаванията като приятелски жест, какъвто проявяваха към всички свои членове. И тя беше доволна от присъствието им тук. Едва ли някой можеше да я обвини в контрол над медиите, когато нещата отвън изглеждаха другояче.

Тя извърна поглед към възстановения град с неговите сгради от тухли и камък. Кантубек отново щеше да бъде населен. По сведения на вътрешното министерство вече десет хиляди души бяха подали молби за получаване на безплатни парцели на острова — още едно доказателство за доверието в нея. Ако подобно доверие не съществуваше, едва ли толкова много хора щяха да проявят желание да живеят на място, където само допреди двайсет години не растеше дори трева.

— Стабилността е в основата на всичко! — извика тя.

Това беше ключовата фраза, която използваше вече петнайсет години.

— Днес ние възраждаме острова в името на народа на Централноазиатската федерация. Нека родината ни пребъде във вековете!

Приключила с речта, Зовастина слезе от подиума под бурните овации на тълпата. Трима охранители бързо я заобиколиха и разчистиха пътя. Хеликоптерът я чакаше, също като самолета, който щеше да я отведе на запад, към далечната Венеция. Там, където щеше да получи отговор на много въпроси.