Стив Бери
Венецианското предателство (28)

26

Венеция, 20:45 ч.

Винченти плати на водното такси, изкачи стъпалата до улицата и влезе в „Сан Силва“ — един от най-престижните венециански хотели. Тук не се предлагаха уикенд пакети и намаления за туристи, а само четирийсет и два луксозни апартамента с изглед към Канале Гранде. Просторното фоайе напомняше за упадъка на един отдавна несъществуващ свят. Сред римските колони, мрамора и мебелировката с музейна стойност цареше шум и суматоха.

Питър О’Конър спокойно чакаше в една от страничните ниши. Той не беше бивш военен разузнавач и не беше работил за правителството — беше просто човек, чийто талант да събира информация се съчетаваше с необичайно висок морал и съвест.

Корпорацията „Филоджен Фармасютик“ изразходваше милиони годишно за вътрешната сигурност и опазването на патентни и търговски тайни, но О’Конър беше подчинен пряко на Винченти — допълнителен чифт очи и уши, осигуряващи му лукса да може да направи необходимото, за да защити интересите си. И той се радваше, че го има.

Преди пет години именно О’Конър бе потушил бунта на значителна част от акционерите на „Филоджен“, обявили се против плановете на Винченти за по-нататъшна експанзия в Азия. Преди три години пак той бе притиснал достатъчен брой акционери, за да бъдат блокирани опитите на един американски фармацевтичен гигант да погълне компанията. А съвсем наскоро беше събрал достатъчно мръсотия за личния живот на някои от членовете на борда на директорите, които се бяха разбунтували. Така Винченти не само си запази поста на президент и изпълнителен директор, но и си осигури преизбиране за нов мандат.

Винченти се отпусна в тежкото кожено кресло. Бърз поглед към часовника, вграден в мраморната стена зад гишето на рецепцията, му напомни, че в девет и четвърт трябваше да бъде в ресторанта. О’Конър го изчака да се настани удобно и му подаде няколко пришити листа хартия.

— С това разполагаме до този момент.

Винченти направи бърз преглед на разпечатките от телефонните разговори и личните срещи на Ирина Зовастина, които бяха получени чрез специални разузнавателни средства.

— Значи продължава да издирва слонските медальони, така ли? — попита той.

— От наблюдението стана ясно, че е възложила задачата на няколко от личните си бодигардове — кимна О’Конър. — Един от екипите се ръководи от шефа на охраната Виктор Томас, друг е изпратен в Амстердам. Палят сгради из цяла Европа, за да прикрият кражбите си.

Винченти знаеше за съществуването на Свещения отряд на Зовастина, създаден по модел, заимстван от древните гърци.

— Разполагат ли с медальоните?

— Най-малко с четири от тях. Вчера са започнали операция за други два, но все още нямам резултати.

— Трябва да следим действията на тази жена — озадачено поклати глава Винченти.

— Работя по въпроса. Успях да подкупя няколко души от обслужващия персонал в двореца. За съжаление електронното наблюдение действа само когато тя е там, а тя постоянно пътува. Преди няколко часа е отлетяла до лабораторията в Китай.

Шефът на лабораторията Грант Линдзи вече беше информирал Винченти за посещението на Зовастина.

— Трябваше да видите как реагира на опита за покушение — добави О’Конър. — Препусна в галоп директно срещу убиеца, предизвиквайки го да стреля. Успяхме да заснемем всичко с помощта на телеобектив. Разбира се, тя се беше погрижила да разположи снайперист на покрива на двореца, готов да ликвидира атентатора. Но въпреки това препусна право срещу него. Сигурен ли сте, че не крие топки между краката си?

— Нямам никакво намерение да проверявам — засмя се Винченти.

— Тази жена е луда!

Именно по тази причина Винченти беше променил намеренията си относно флорентинеца. Съветът на десетте беше единодушен, че трябва предварително да се проучи възможността за евентуалното отстраняване на Зовастина, и бе възложил задачата на флорентинеца. Отначало Винченти възнамеряваше да му даде пълна свобода на действие, защото това съвпадаше с личните му планове по отношение на Зовастина. И му обеща огромно възнаграждение, ако успее да я ликвидира.

Но на по-късен етап му хрумна друга, по-добра идея.

Разкриването на заговора срещу Зовастина със сигурност щеше да намали подозренията й за истинските намерения на Лигата и щеше да му осигури време за подготовка на нещо по-добро, върху което вече работеше през последните седмици. Един по-съвършен план, дълбоко засекретен, с минимална вероятност да бъде разкрит.

— Преди малко тя отново посети къщата — продължи доклада си О’Конър. — Измъкна се незабелязано от двореца, шофирайки сама. Посещението беше засечено от камерите, монтирани в дърветата около къщата. Продължителност: половин час.

— Известно ли ни е състоянието на бившата й любовница?

— Да. Доста тежко е. Успяхме да запишем разговора им с параболичен монитор от съседната къща. Много странна двойка. Отношенията им са смесица от любов и омраза.

Интересно, помисли си Винченти. Много странно увлечение за жена, която управлява държавата с желязна ръка. За известно време е омъжена за дипломат от средно ниво в бившето Външно министерство на Казахстан. Явно привиден брак, сключен, за да прикрие сексуалните й предпочитания. Но данните на разузнаването сочеха, че съпрузите поддържат близки приятелски отношения — до внезапната му смърт при автомобилна злополука преди седемнайсет години, малко след като тя става президент на Казахстан и две години преди създаването на Федерацията. Доста време след това на сцената се появява Карин Уолд. Тя е единствената продължителна връзка на Зовастина, която в крайна сметка свършва зле. Но когато преди година тази жена се появява отново, Зовастина моментално й осигурява подслон и поиска от него лекарства срещу СПИН.

— Трябва ли да действаме? — попита на глас той.

О’Конър кимна.

— Ако изчакаме още малко, може би ще стане късно.

— Добре, действай. През уикенда ще бъда на посещение във Федерацията.

— Там може би ще стане напечено.

— Няма значение. Само без отпечатъци. Не искам нищо да сочи към мен.