Стив Бери
Венецианското предателство (73)

71

Стефани гледаше как Торвалдсен сграбчва Или Лунд и го прегръща като баща, намерил отдавна загубения си син.

— Прекрасно е, че те виждам! — развълнувано възкликна датчанинът. — Започвах да вярвам, че вече те няма!

— Но какво, за бога, търсиш тук? — учудено попита Или.

Успял да възвърне самообладанието си, Торвалдсен му представи Стефани.

— Ние сме като египетска мумия, Или — спести си любезностите тя. — Случват се много неща, времето ни притиска. Може ли да поговорим?

Влязоха вътре. Цареше полумрак. Обзавеждането беше спартанско, навсякъде бяха разхвърляни листове хартия, книги и списания. Осветление нямаше.

— Тук няма ток — обясни домакинът. — Готвя на газ, а се отоплявам с дърва. В замяна на това има изобилие от чиста вода и пълно спокойствие.

— Как се озова тук? — попита Торвалдсен. — Нали Зовастина те държи под ключ?

— Нищо подобно — озадачено отвърна Или. — Тя ми спаси живота и съм под нейна закрила.

После им разказа за мъжа, който нахлул в дома му в Самарканд с насочен пистолет, но бил застрелян от друг човек. После къщата му изгоряла заедно с трупа на нападателя, а Или бил отведен при Зовастина, която му обяснила, че нападението е дело на политическите й противници. Преди няколко месеца го довели тук и оттогава живеел сам. Един човек от близкото село му доставял провизии два пъти в седмицата и проверявал дали наоколо е спокойно.

— Поддържам връзка със Зовастина по мобилния телефон на този човек, който има задачата да ме охранява — поясни Или.

— Ти си й казал за загадката на Птолемей, нали? — пожела да узнае Стефани. — А също така за медальоните и изгубената гробница на Александър.

— О, тя умира да говори на тази тема — усмихна се Или. — „Илиада“ е голямата й страст, а всъщност и всичко гръцко. Засипваше ме с въпроси. И сега го прави, почти всеки ден ми звъни. Да, аз наистина й разказах за медальоните и за изгубената гробница.

Беше ясно, че Или не знаеше за случващото се и нямаше представа за опасността, която дебнеше всички, включително и него самия.

— Касиопея е заложница на Зовастина и животът й е в опасност — съобщи му Стефани.

— Касиопея е във Федерацията? — учудено попита Или, замълча за миг и колебливо добави: — Но защо министър Зовастина би й сторила зло?

— Ще ти кажа само едно, Или — въздъхна Торвалдсен. — Зовастина не е твой спасител, а по-скоро тъмничар, открил хитроумен начин да те държи под контрол.

— Нямате представа колко пъти съм я молил да се обадя на Касиопея, но тя все ме спираше, казвайки, че засега трябва да пазим тайна. Предупреждаваше ме, че мога да изложа на опасност не само нея, но и други хора. Успокояваше ме, че скоро всичко ще свърши и тогава ще мога да се обаждам на когото пожелая и да се върна към работата си.

Стефани реши, че е време да преминат към конкретните въпроси.

— Ние разрешихме загадката на Птолемей — обяви тя и постави лист хартия пред Или. — Открихме скиталата, която съдържаше само тази дума — ΚΛΙΜΑΞ. Можеш ли да я преведеш?

— На старогръцки означава стълба — бързо отвърна Или.

— Какво е значението й тук?

Бързо възвърнал самообладанието си, Или попита:

— Имаш предвид в контекста на загадката?

— Вероятно става въпрос за местоположението на гроба. Докосни най-съкровената същност на златната илюзия. Раздели феникса. Животът определя размерите на гроба — издекламира Стефани. — Направихме всичко това и ето какво се получи… — Тя посочи хартията.

Или оцени важността на момента внимателно, без да бърза. Обърна се и извади една книга от полиците над масата.

Прелисти няколко страници, после положи разтвореното томче на масата. Стефани и Торвалдсен се наведоха над географска карта, озаглавена „Завоеванията на Александър в Бактрия“.

— При похода си на изток Александър Велики завладял днешен Афганистан и Федерацията — някогашните Туркменистан, Таджикистан и Киргизстан — започна Или. — Така и не пресякъл Памир, за да навлезе в Китай. Насочил се на юг към Индия, където походът му свършил, защото армията се разбунтувала. — Той посочи картата. — Областта между реките Яксарт и Оксус е завладяна от него през 330-а година преди Христа. На юг от нея се намира Бактрия, а на север — Скития.

Светкавично ориентирала се в картата, Стефани вдигна глава.

— Именно в Скития е научил за лечебната отвара, нали?

— Точно така — погледна я с уважение Или. — Самарканд е съществувал и тогава като център на областта Согдиана, но под името Мараканда. Александър го прекръстил на поредната си Александрия, но към името добавил и „Есхате“, което означава „най-далечната“. Това е най-източният град в империята и един от последните, основан от него.

Показалецът на Или се плъзна по картата и спря на точно определено място. Химикалката в другата му ръка го отбеляза с малък „х“.

— Ето я планината в някогашен Таджикистан, която днес е част от територията на Федерацията. Свято място за скитите, на което и Александър отдава почит, след като сключва примирие с тях. Говори се, че в тази планина са били погребвани скитските царе, но доказателства все още няма. Музеят в Самарканд организира две научни експедиции до тези места, но не откриваха нищо. Там е истинска пустош.

— Но надписа на скиталата сочи в тази посока — обади се Торвалдсен. — Ходил ли си някога там?

— Да, преди две години — кимна Или. — Включих се в една експедиция. Доколкото съм осведомен, голяма част от територията вече е в частни ръце. Един от колегите ми в музея твърди, че в подножието на планината се строи огромно имение.

Стефани си спомни какво беше казал Едуин Дейвис за Венецианската лига и за нейните членове, които масово купуваха парцели на територията на Федерацията.

— Знаеш ли името на собственика? — попита тя.

— Нямам представа — поклати глава Или.

— Трябва да отидем там — изправи се Торвалдсен. — Ще ни заведеш ли, Или?

— Намира се на около три часа път на юг — кимна по-младият мъж.

— Как се чувстваш?

Стефани моментално отгатна какво има предвид Торвалдсен.

— Тя знае — побърза да добави датчанинът. — При нормални обстоятелства не бих го споделил с никого, но в момента обстоятелствата са далеч от нормалните.

— Зовастина ми доставя ежедневните лекарства — въздъхна Или. — Вече споменах, че отношението й към мен е повече от добро. Как е Касиопея?

— Страхувам се, че сега не й е до здравословни проблеми — мрачно отвърна Торвалдсен.

Отвън долетя грохот на автомобилен двигател, който бързо се приближаваше. Стефани се стрелна към прозореца и успя да види аудито, от което слезе мъж с пушка в ръце.

— Това е моята охрана от селото — обади се иззад рамото й Или.

Мъжът се прицели и простреля гумите на колата им.